Решение № 176 от 23.10.2023, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Гражданско дело 666/2022
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 23.10.2023
- Състав
- Живка Димитрова Петрова
Други актове по делото
- Решение № 177 от 23.10.2023 · Живка Димитрова Петрова
- Решение № 16 от 02.02.2024 · Живка Димитрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.69, ал.2 · Закон за наследството
- чл.34, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.38 · Закон за собствеността
- чл.38, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.38, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. Свиленград, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Живка Д. П.а при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело № 20225620100666 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искове за делба на недвижими имоти, с правна квалификация чл.34, ал.1 от ЗС, във вр. с чл.69, ал.2 от ЗН. Движи се по реда на чл.341 и следващите от ГПК и се намира в първа фаза – по допускане на делбата.
В исковата си молба ищците Д. К. М. , К. Д. И. и Б. П. И. са посочили, че с ответниците Г. Н. К., М. Н. М., Г. Б. М. и З. Б. Ф. са съсобственици на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в град Свиленград, община Свиленград, област Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 07.03.2017 г., с адрес на поземления имот: град ************, с площ: 470 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 359, квартал 41, парцел VII, при съседи:
***, ***, ***, 65677 703 315, ***, ведно с построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 166 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор ***, находящ се в град Свиленград, община Свиленград, област Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления 1 имот: град ************, с площ: 280 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), незастроен, номер по предходен план: 359, квартал 41, парцел VI, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***,
*** и ***.
Ищците Д. К. М. и К. Д. И. придобили по 1/12 ид. част от имотите по наследство от М.К. И.а, а ищецът Б. П. И. придобил 1/6 ид. част от имотите по наследство от В.К. И.а. Наследодателите на ищците (М.К. И.а и В.К. И.а) били признати за собственици на по 1/6 ид. част от имотите, които по-рано, представлявали един имот, по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 43, том I, дело № 104/1995г. на Свиленградски районен съдия.
Ответниците Г. Н. К. и М. Н. М. притежавали по 1/6 ид. част от имотите, от които придобили по наследство от Х. И.а К.а по 1/18 ид. част, а по 1/9 ид. част придобили по наследство и давностно владение, което било констатирано в същия нотариален акт - НА № 43, том I, дело № 104/1995г.
Ответниците Г. Б. М. и З. Б. Ф. също притежавали по 1/6 ид. част от процесните имоти, придобити от тях по наследство и давностно владение, констатирано в същия констативен нотариален акт - НА № 43, том I, дело № 104/1995г.
След извършена от тях справка ищците установили, че ответниците Г.
Н. К. и М. Н. М. се снабдили с Нотариален акт за собственост, придобит по давностно владение и наследство № 27, том 5, дело № 646/2017 година по описа на нотариус с p e г. № 354 по РНК, с който били признати за собственици, при равни дялове, на процесния Поземлен имот с идентификатор ***.
Ищците оспорват правата на ответниците Г. Н. К. и М. Н. М., признати с посочения нотариален акт за собственост от 2017г., като твърдят, че последните не са придобивали правото на собственост върху наследствените им части от имота на основание давностно владение. Твърдят, че тези ответници не били владяли реално процесният имот в продължение на 10 години и повече, както и че не били отблъсквали владението на останалите съсобственици, демонстрирайки пред тях своене на техните части.
Собствеността на тези двама съсобственици била по наследство, поради което не можели да придобият същата част на основание давностно владение.
Предвид изложеното, ищците искат от съда да допусне делба между страните по делото по отношение на гореописаните имоти, при квоти: по 1/12 ид. част - за Д. К. М. и К. Д. И. по 1/6 ид. част - за Б. П. И., Г. Н. К., М. Н. М., Г. Б. М. и З. Б. Ф..
Ищците искат също, на основание чл.537, ал.1 от ГПК, съдът да отмени оспорения Нотариален акт за собственост, придобит по давностно владение и наследство № 27, том 5, дело № 646 /2017 година по описа на нотариус с peг.
№ 354 по РНК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Г. Н. К. е представил отговор на исковата молба, с който признава, че ищците и ответници се явяват 2 съсобственици на процесния недвижим имот с административен адрес в град С************, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***, при посочените в исковата молба квоти в съсобствеността, и оспорва иска за делба на процесния Поземлен имот с идентификатор ***, като твърди, че същият не е съсобствен между страните, а единствено между Г. Н. К. и М. Н. М.. Оспорва и искането да бъде отменен констативния нотариален акт за собственост от 2017г., с който ответниците К. и М. се легитимирали като съсобственици, при равни права, на описания в него недвижим имот.
Ответникът Г. К. твърди, че той и ответникът М. М. придобили собственост върху имота по наследство от родителите си Н. Г. К. и Х. И.а К.а, и последвало давностно владение, което било изтекло до 18.12.2017г. (датата на съставяне на оспорения констативен нотариален акт), а и много преди това. Посочват, че в този имот и едноетажна жилищната постройка в него от 80 кв.м., разположена по цялата му северна граница, са живели родителите им и че имотът винаги е бил заграден с поставената тЕ. ограда и бетонни колове.
След смъртта на майка им през 2005г., ответниците К. и М., като единствените й наследници, стопанисвали и се грижили за имота и сградата в него, въпреки, че последните години къщата се самосрутила и те разчистили терена. След снабдяването им с нотариалния акт от 2017г. извършили предеклариране на имота и досега плащали дължимите данъци, такси и други разходи към Общината.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът М. Н. М. също е представила отговор, с който оспорва иска за делба на процесния Поземлен имот с идентификатор *** като недопустим и неоснователен. Посочва, че в поземления имот имало няколко сгради, които били собственост на различни лица, поради което дворното място било обслужващо сградите, представлявало прилежащ терен, респ. обща част по смисъла на чл.38 ЗС и делбата му била недопустима. В тази връзка посочва, че отразеното в скицата на Поземлен имот с идентификатор *** не отговаряло на действителното фактическо положение, доколкото в нея не била отразена построената в северозападната част на имота жилищна сграда.
Ответникът М. посочва, че ищците, а преди това техните наследодатели, владели и били собственици, въз основа на давностно владение и наследство, на 1/2 ид. част от този имот - ПИ ***, ведно с построената в него – южна и югозападна част сграда с идентификатор ***.
Ответниците Г. Б. М. и З. Б. Ф., а преди това техните наследодатели, владели и били собственици, въз основа на давностно владение и наследство, на останалата 1/2 ид. част от същия имот, ведно с построената в северозападната му част сграда, която не била нанесена в кадастралната карта на гр.
Свиленград. Ответниците Г. К. и М. М. не притежавали собственически права върху имота с идентификатор *** и построените в него сгради.
Ответникът М. оспорва и иска за делба на процесния Поземлен имот с идентификатор *** като неоснователен. Имотът бил изключителна собственост на ответниците К. и М., придобит от тях по наследство и давностно владение, продължило повече от 10 години и присъединено към 3 владението на техните родители. Единствено наследодателите на тези ответници и те самите ползвали и стопанисвали имота с идентификатор ***, като никой не бил оспорил това и не бил прекъснал владението им. Правото им на собственост било установено с Нотариален акт за собственост, придобит по давностно владение и наследство № 27, том 5, дело № 646 /2017 година по описа на нотариус с peг. № 354 по РНК. Освен това, от датата на издаване на нотариалния акт – 18.12.2017г. до предявяване на иска били изминали повече от 5 години, поради което ответниците К. и М. се позовават и на изтекло в тяхна полза добросъвестно давностно владение.
Ответникът М. посочва още, че между наследодателите на страните по делото никога не е имало спорове и претенции, относно действителното фактическо владение на процесните имоти, каквото било описаното в отговора. В нотариалния акт от 1995 година, с който наследодателите на страните и ответниците К. и М. били признати за съсобственици, било описано дворно място с площ от 767 кв.м., находящо се в гр. Свиленград, за което бил образуван имот 359 в квартал 41, отреден за озеленяване. Със Заповед № 323/ 11.10.1999г. на Кмета на Община Свиленград отпаднало това отреждане и от дворното място били обособени УПИ – VII-359 и УПИ VI359, като имотната граница между тях била съществуващата и преди това ограда, която и сега била реалната имотна граница. Владението на наследодателите на ответниците К. и М. винаги било в границите на УПИ VI359 (сега ПИ ***), а владението на наследодателите на ищците и на другите двама ответници - границите на УПИ VII-359 (сега ПИ ***). Нотариалният акт от 1995г. бил издаден, тъй като посоченото в него дворно място от 767 кв.м., представляващо имот пл. № 359 в кв.41 в гр.
Свиленград, бил отреден за озеленяване. За да отпадне отреждането за озеленяване бил необходим документ за собственост – нотариален акт, който в случая бил издаден формално, тъй като без него било невъзможно да се подаде искане от собствениците за отпадане на това отреждане. Затова и никога нямало спорове и претенции между наследодателите на страните кой от тях коя част от имотите притежава.
Освен това, ответникът М., въпреки че твърди, че не е съсобственик в процесния ПИ с идентификатор ***, прави искане в делбата му да се влючи сграта, построена в северозападната част на този имот и незаснета в КК на гр. Свиленград.
Ответниците Г. Б. М. и З. Б. Ф. са подали отговори, с които не възразяват да се допусне делба на процесните имоти, така, както е поискана.
В съдебно заседание се явяват лично и представят писмени становища, с които не поддържат отговорите. Посочват в становищата си, че не оспорват признатото право на собственост въз основа на давностно владение и наследство на ответниците К. и М., по отношение на процесния ПИ с идентификатор ***. Посочват, че от 1960 година родителите на последните двама ответници завладяли този имот, който бил заграден с ограда, която съществувала и до днес, и никога не била премахвана или премествана. В този имот ответниците К. и М. живели с родителите си, а след смъртта им, продължавали да идват в имота и да се грижат за него. Посочват, 4 че още преди 1960г. между „тогавашните съсобственици било разпределено ползването на имота и постройките, находящи се него, придобити от тях по наследство“. Въз основа на постигнато неформално съгласие между родителите на ответниците М. и Ф. (сестри), и родителите на ответниците К. и М. (брат и сестра), всяко семейство владеел като свой собствен съответна част от имота и постройките в него. Родителите на ответниците М. и Ф. до смъртта им живели в дома им, разположен в парцел VII-359 (сега ПИ ***), а самите ответници живеели в къщата в този имот повече от десет години. Нито между родителите на страните, нито между наследниците им имало спорове за собственост, относно процесните имоти, тъй като всеки от тях имал за свой собствен съответно оставения му от родителите имот – къща и част от дворното място.
В хода на производството, от заключението на назначената съдебнотехническа експертиза, прието в о.з. на 19.05.2023г. и неоспорено от страните, се установява, че в делбения поземлен имот с идентификатор ***, освен сградата с идентификатор ***, съществува още една сграда, която представлява самостоятелен обект на собственост, но не е нанесена в действащата кадастрална карта на гр. Свиленград. Същата сграда е нанесена в комбинирана скица – Приложение № 2 към заключението на СТЕ, като е означена със сигнатура „ПМЖ“ (полумасивна жилищна едноетажна) и е оцветена в жълто. От заключението се установява, че тази сграда е долепена до делбената сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 166 кв.м. и се състои от две части – западна част с площ 132 кв.м. и източна част с площ 10 кв.м.
Разпечатката съдържа 36 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07a50738-b695-4d5f-a4ce-194d6976bcbe