Решение № 1844 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1844 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно гражданско дело № 20231100503777 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство, ЗЕАД „Б.И.И.Г.“, срещу постановление по изп. дело № 168/2023 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение и такса по т.26.

Жалбоподателят твърди, че дължимото за изпълнителното производство адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер 200 лв., тъй като единствените извършени действия се изразяват в подаване на молба на за образуване на изпълнителното производство, а отделно от това адвокатското възнаграждение не следва да се включва в сумата върху която се изчислява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. При тези твърдения иска да се намали адвокатското възнаграждение до сумата 200 лв. и пропорционалната такса до размерите, посочени в т.26. Претендира разноски.

Взискателят оспорва жалбата, с твърдения, че адвокатското възнаграждение е изчислено по реда на чл.10, т. 1 и т.2, в минимален размер, съобразно материалния интерес, а възнаграждението за образуване на изпълнителното производство е дължимо, независимо от определеното, съобразно материалния интерес, тъй като делото не само е образувано, а по него са извършени и изпълнителни действия за събиране на вземането.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по съображенията изложени от взискателя.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в определения 1 от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт – т.2, тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г.

Разгледана по същество е основателна.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на Г.С.Х. по молба, подадена от упълномощен адвокат на 16.02.2023 г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 15.02.2022 г. и е наложен запор. В поканата за доброволно изпълнение са посочени такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер 6 166.16 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 4274 лв. На 17.02.2022 г. в изпълнение на наложения запор по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума в размер 104 337.68 лв., достатъчна за погасяване на дълга.

С процесното постановление е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

От изложеното по – горе може да се направи извод, че единствените действия, които са извършени от процесуалния представител на взискателя, са свързани с подаване на молба за образуване на изпълнителното производство с овластяване на съдебния изпълнител да избере способа на изпълнение, което като задължително изискване за редовност на молбата не представлява отделно действие по защита. В резултат от прилагане на избрания способ за изпълнение вземането е събрано в срока за доброволно изпълнение, чрез превод на сума, достатъчна да покрие дълга, по сметка на съдебния изпълнител, поради което няма да възникне необходимост от извършване на други действия по удовлетворяване на вземането, по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. Следователно адвокатското възнаграждение следва да се определи при условията на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лв., а не съобразно материалния интерес.

Като последица от намаляване на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален и размерът на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, доколкото при изчисляване на същата, съгласно заб. 4 към т. 26 от Тарифата, не се включват единствено авансовите такси. Адвокатското възнаграждение е вземане на взискателя, което макар и възникнало в хода на изпълнението, подлежи на събиране от съдебния изпълнител, поради което е част от интереса, върху който следва да бъде изчислена пропорционалната такса. Така, изчислена, съгласно т.26, б.“д“ от ТТРЗЧСИ, върху интерес в размер 93 687.79 лв. ( главница, лихви и разноски ) и адвокатско възнаграждение, в размер 200 лв., пропорционалната такса по т.26 е в размер 5970.61 лв. с ДДС, до който размер следва да бъде намалена.

Относно претендираните от страните разноски в настоящото производство разноски, съдът намира, че такива не се дължат, тъй като това производство е продължение на производството по произнасяне на ЧСИ, относно дължимостта на разноските, поради което няма самостоятелен характер и не се следват нови разноски на страните ( в този смисъл Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д № 1847/2016 г. на ВКС; Определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1269/2020 г. на ВКС.

2

Предвид изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено, в частта над сумата 200 лв. адвокатско възнаграждение и над сумата 5970.61 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 23.02.2023 г. по изп. д. № 168/2023 г., в частта, с която е оставено без уважение възражението на ЗЕАД „Б.И.И.Г.“, ЕИК **** за изменение на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за сумата над 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и за сумата над 5970.61 лв. - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и вместо него постановява: НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение до сумата 200 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата 5970.61 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3