Решение № 1010 от 10.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1010 гр. Варна, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Светла В. Пенева

Деница Славова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100501190 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 от ГПК и е образувано по жалба на М. К. Т. против Решение № 1490 от 29.04.2025 година, постановено по гр.дело № 11 234/2024 година, по описа на ВРС, с което са били отхвърлени претенциите за осъждане на Г. С. М., както следва:

- за заплащане на сумата от 1 970 (хиляда деветстотин и седемдесет) лева, претендирана като дължимо, но незаплатено адв. възнаграждение по в.гр.д. №920/2019г. по описа на ВОС, поради оттеглянето на правомощията на ищеца, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 1123.66 лв. за периода от 05.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.;

-за заплащане на сумата от 8 000 (осем хиляди) лева за причинени неимуществени вреди изразяващи се в душевни терзания, емоционално страдание и стрес, накърняване на честта и доброто име и други от договорното неизпълнение, изразяващо се в оттегляне на пълномощията по в.гр.д. №920/2019г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 1

4563.07 лева за периода от 16.09.2019 година до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.;

-за заплащане на сумата от 15000 (петнадесет хиляди) лева за причинени неимуществени вреди изразяващи се в душевни терзания, емоционално страдание и стрес, накърняване на честта и доброто име и др., от неоснователното искане до АС - Варна за възбуждане на дисциплинарно производство, ведно с дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на 8530.75 лв. за периода от 17.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.;

-за заплащане на сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен „Фейсбук“ профил на 01.01.2020 г. - 02.01.2020 г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 6 824.60 лева, за периода от 01.01.2020г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба 03.09.2024г. до окончателното им изплащане.

Съобразно отразеното в жалбата се сочи, че решението е неправилно и необосновано, както и че не изпълнява критериите за справедливост. Излага се, че поведението на съда граничи с отказ от правосъдие, както и че съдът не е поставил акцента върху поведението на ответницата – дали е нарушила имуществената и неимуществената сфера на ищцовата страна; сочи се още, че първия иск не е бил подложен на разглеждане през призмата на Договорното неизпълнение, както и задължението на ответната страна да бъде почтена; излага се още, че ВРС не е изпълнил задължението си да обсъди относимите към делото факти и че това прави акта му необоснован. Сочи се още, че ищеца е придобил положението на „жертва“, както от Договорното неизпълнение, така и от нанесените му клевети и набедявания; излага се още, че ВРС не е провел старателно съдебно разследване, като не се е съобразил нито с националната , нито с международната съдебна практика. Цитират се множество решения и се излагат множество аргументи в тази насока.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на Г. С. М., с които въззивната жалба бива оспорена. Излага се, че твърдяните пороци в 2 съдебното решение не са налице и че съдът е провел обективен процес. По същество искането е атакувания съдебен акт да бъде потвърден.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивника е редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата си.

Въззиваемата Г. С. М., редовно призована, се явява лично и с адв. А., които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението на ВРС.

С Писменна защита Вх.№ 28 363 от 06.10.2025 година въззивника Т. излага аргументи в подкрепа на въззивната си жалба.

След като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС установи следното:

Установено е и не се спори от страните, че на 20.11.2014 година Г. С. М. е упълномощила адв. М. К. Т. от АК-Варна да води дело за делба против лицето Л. В. Б., като в адвокат Т. действително е подал искова молба. По тази молба е било образувано гр.дело № 14936/2014 година на ВРС.

По това дело е било постановено Решение № 771 от 24.02.2017 година, като съдът е приел, че делбеният имот е неподеляем и е постановил да бъде изнесен на публична продан.

Срещу решението е била подадена въззивна жалба, като с Решение № 377 от 06.03.2018 година, по в.гр.д.№ 911/2017г., ВОС е потвърдил атакувания съдебен акт.

Против решението на ВОС е била подадена касационна жалба до ВКС от адв. М. К. като пълномощник на Г. М.. Същата била допусната до касационно обжалване, като с Решение № 52/10.05.2019г. на ВКС, по к.гр.д.№ 2217/2018г., ВКС отменил Решение № 377/06.03.2018г., на ОС Варна по в.гр.д.

№ 911/2017г. и върнал делото на окръжния съд на друг състав.

Пред ОС - Варна било образувано под нов номер в.гр.д.№ 920 по описа на съда за 2019 година, като с Определение № 2082/11.07.2019г. на ОС Варна, в.гр.д.№ 920/2019г., с доклада по делото, съдът допуснал поисканата от ищеца нова СТЕ, като дал указания за внасяне на депозит от 200 лева, по сметка на ОС Варна.

С молба Вх. №2686/12.09.2019 година въззиваемата Г. М. е оттеглила дадените на адв. М. Т. пълномощия да я представлява по делото, а на 3

26.08.2019 година ищецът е изготвил Фактура № 000000000013/26.08.2019г. за заплащане на адв. възнаграждение във въззивното производство по в.гр.д.

№920/2019г., което Г. С. М. да му заплати по банков път.

По иска с правно основание чл.79 от ЗЗД:

Съгласно задължителната за съда съдебна практика, намерила израз в решение на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, а именно №№ 495 от 25. 06.

2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., 623 от 1. 12. 2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г., ІV г. о., 2ЗЗ от 17. 05. 2011 г. по гр. д. № 1588/2010 г., ІV г. о. и По 224 от 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 371/2010 г., ІV г. о. основните характеристики на Договора за оказване на правна защита и съдействие, включително на процесуално представителство по дела, дават основание тези договори между адвокат и клиент да се определят като Договор за поръчка. Отношенията между адвокат и клиент обаче са предмет на специална регламентация п о Закона за азвокатурата. В отклонение на общото правило на чл.286 ЗЗД, съгласно което възнаграждението за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждението по договор за адвокатска защита, съдействие и процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 ЗА . По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /аргумент от чл.36 ал.2 ЗА/, но това не е задължително - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение /чл.

36, ал. 3 ЗА/. В цитираното задължително за съда Решение № 224 от 11. 07.

2011 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г., ІV ГО е дадено разрешението, че когато страните по договора не са определили размера му, то адвокатското възнаграждение е съгласно действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено действие по делото.

Съобразно константната практика на ВКС на Р България договорът за поръчка по правило е неформален, като тежестта докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди. От своя страна 4

Пълномощието е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка. Също по правило договорът за поръчка е едностранен, но е възможно да е уговорено възнаграждение. Наличието на допълнителни уговорки, не променят характера на мандатното правоотношение, а ако бъдат установени, могат да имат значение за намаляване на претенцията /напр. чрез прихващане/. Тежестта да докаже тези допълнителни уговорки е за този, който ги твърди. Тук важи ограничението за събиране на гласни доказателства в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, ако стойността на възнаграждението е над 5 000 лв. и в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, когато договорът за поръчка е сключен в писмена форма. Плащането на възнаграждение, когато е уговорено, подлежи на доказване от довереника и той може да го установи с всички доказателствени средства.

С оглед обсъдените по-горе писмени доказателства следва да се приеме, че между страните е бил сключен Договор за поръчка - за осъществяване на правна защита и съдействие и процесуално представителство във връзка с конкретно визирани дела на ответницата, като сделката е от категорията на двустранните възмездни договори при уговорено задължение за доверителя за заплащане на конкретна сума /чл. 286 ЗЗД/.Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа- чл. 36, ал. 2 от ЗА. Нещо повече, съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗА , при липса на договор, така и когато страните по договора не са определили размера на възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, то се определя от Адвокатския съвет съгласно действащата Наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от ЗА предвижда, че възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото/с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес/.

В отклонение от правилото на чл. 286 ЗЗД, според което доверителят дължи възнаграждение на довереника само ако е уговорено, в чл. 36 ЗА е залегнал принципът за възмездност на адвокатския труд. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на 5 възнаграждение за своя труд, което по начало се определя с договор с клиента.

Неговият размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа- чл. 36, ал. 2 ЗА . Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА постановява, че възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. В случая, обаче заявената претенция не е такава и това е така, по причина, че ищеца претендира възнаграждение не само за процесуално представителство по конкретно дело, а за продължително осъществявана работа (извършване на множество действия за реализиране на правата на доверителките си). Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА – наличието на съгласие за заплащане на възнаграждение и неговият размер се определят в договор. Съдът не е компетентен да определя възнаграждение на адвокат без наличие на сключен договор. Единственият, на когото законът (чл. 36, ал. 3 ЗА), е предоставил пълномощието да определя възнаграждение на адвокат при липса на договор, е Адвокатският съвет.

В конкретния случай, по представения Договор са възникнали задължения за довереника – адв. М. К. Т. да извърши определени правни действия и за доверителката му, в лицето на въззиваемата Г. М., да му заплати уговореното в абсолютна сума възнаграждение, чиято изискуемост настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие, изключая заплащането на уговореното възнаграждение за правна защита в принудителното изпълнение, което по волята на страните е поставено в зависимост от събиране на присъдените суми.Принципно доказването на извършеното плащане на адвокатско възнаграждение за ползвана адвокатска услуга може да се извърши по различни начини - с документ за банков превод, разписка, която може да е изрична или инкорпорирана в договор за правна помощ, и други, годни да установят кога, какво, на какво основание и между кого е извършено плащане.