Определение № 2299 от 20.10.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2299

16.10.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

15-ти търговски

На 16.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20201000502451 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 19253/13.02.2020 г., подадена от А. П. Л. чрез адвокат И.

И. от САК срещу определение № 1126/17.01.2019 г. по гр. дело № 9530/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е допълнено постановеното по делото определение от 13.11.2019 г. като: А. П. Л. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 4 920 лв. и на О.

В. В., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1 200 лв.

Жалбоподателят счита определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови друго, с което остави без уважение молбата на ответниците за присъждане на разноски. Алтернативно, в случай че съдът приеме претенцията за разноски за основателна, моли размерът на същите да бъде намален до минимума, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения при съобразяване цената на иска и извършените до момента процесуални действия по делото. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приел, че по делото били налице данни за заплатени адвокатски възнаграждения в полза на ответниците-молители. Такива данни по делото липсвали. Също така, липсвали данни за упълномощаване на адвокатско дружество „Д. и партньори“ АД от „Юробанк България“ ЕАД за процесуално представителство по делото. Освен това, претендираното от молителя „Юробанк България“ ЕАД адвокатско възнаграждение било прекомерно завишено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Юробанк България“ ЕАД чрез адвокат А.

М. от САК е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и по изложените съображения моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното определение.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата 1 по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от А. П. Л. субективно съединени искове срещу Я. В. С., А. С. П., П. И. П., О. В. В. и „Банка Пиреос България“ АД (с правоприемник „Юробанк България“ АД) с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС, с които се претендира да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: апартамент № 10 и гараж № 10, находящи се в гр. ***, ул. *** № *-*

Видно от приложеното по делото удостоверение по чл. 264, ал. ДОПК, данъчната оценка на процесните имоти е в размер на 110 392 лв.

„Банка Пиреос България“ АД е подала отговор на исковата молба вх. № 28154/28.02.2019 г. чрез адвокат Н. Т. от САК. По делото са представени договор за правна защита и съдействие от 14.02.2019 г., сключен между банката и адвокатско дружество „Д. и партньори“ АД; 2 бр. пълномощни – съответно за упълномощаване на адвокатското дружество и на адвокат Н. Т.; както и фактура и платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 920 лв. с ДДС.

Видно от справка в търговския регистър по партидата на „Банка Пиреос България“ АД, на 12.11.2019 г. е вписано преобразуване на дружеството чрез вливането му в „Юробанк България“ АД и съответно заличаването му като търговец.

Ответницата О. В. В. е подала отговор на исковата молба вх. № 24857/22.02.2019 г. чрез адвокат М. М. от САК, към който са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение от 1 200 лв., платимо по банкова сметка. От приложеното по делото платежно нареждане се установява, че ответницата е заплатила възнаграждението с банков превод от 26.02.2019 г.

По молба на ищеца от 12.11.2019 г. за оттегляне на исковата молба, с определение на съда № 26652/13.11.2019 г. е прекратено производството по делото на основание чл. 232 ГПК.

Впоследствие, с обжалваното определение № 1126/17.01.2019 г., съдът е уважил молбите на „Юробанк България“ АД (като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД) от 29.11.2019 г. и на О. В. В. от 12.12.2019 г. като е допълнил прекратителното определение, осъждайки ищецът да заплати на тези ответници направените от тях разноски по делото, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения, съответно сумата от 4 920 лв. на банката и сумата от 1 200 лв. на О. В.

В..

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:

С прекратителното определение, първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по 2 разноските, поради което същото подлежи на допълване по реда на чл. 248 ГПК при сезиране на съда от някоя от страните, каквото в случая е налице с цитираните по-горе молби на ответниците „Юробанк България“ АД и О. В. В.. Същевременно, всеки един от тези ответници е доказал с горепосочените доказателства (пълномощни, договори за правна помощ и съдействие, както и банкови документи), както факта на упълномощаване на съответния адвокат, така и факта на заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че липсвали данни за упълномощаване на адвокатското дружество „Д. и партньори“ АД от „Юробанк България“ ЕАД за процесуално представителство по делото. Такова не е необходимо, предвид че „Юробанк България“ ЕАД е универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, а освен това, следва да се има предвид, че процесуални действия, осъществени без представителна власт, винаги могат да бъдат потвърдени от лицето, от името на което са извършени като в случая към отговора си на настоящата частна жалба, „Юробанк България“ АД е представило пълномощни за упълномощаване на адвокатското дружество и преупълномощаване на адвокат, с което потвърждава всички извършени по делото до момента действия от процесуалния представител на „Банка Пиреос България“ АД, считани за редовни от момента на извършването им съгласно чл.

101, ал. 2 ГПК.

Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното от ответника „Банка Пиреос България“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 4 920 лв. В случая, с оглед цената на иска (110 392 лв. – съобразно данъчната оценка на процесните имоти и чл. 69, ал.

1, т. 2 ГПК), минималният размер на адвокатско възнаграждение е 3 737.84 лв. съгласно чл. 7, ал.

2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 920 лв. (с ДДС) се явява прекомерно завишено предвид обема на осъществената защита –единственото извършено процесуално действие по делото е подаване отговор на исковата молба, което не оправдава заплащане на повече от 1 000 лв. над минималния размер по наредбата. Поради това, присъдените на „Юробанк България“ АД разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят на сумата от 3 738 лв.

По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която е допълнено прекратителното определение като ищецът е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 1 182 лв. (разликата между действително дължимата от 3 738 лв. и присъдената от градския съд в размер на 4 920 лв.).

В останалата му част, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 1126/17.01.2019 г. по гр. дело № 9530/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е допълнено постановеното по делото определение от 13.11.2019 г. като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК А. П. Л. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД 3 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 182 лв. (разликата между действително дължимата от 3 738 лв. и присъдената от градския съд в размер на 4 920 лв.).

Потвърждава определение № 1126/17.01.2019 г. по гр. дело № 9530/2018 г. по описа на Софийски градски съд в останалата му част (с която е допълнено постановеното по делото определение от 13.11.2019 г. като: А. П. Л. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 3 738 лв. и на О. В. В., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1 200 лв.).

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването препис от същото на страните по делото.

Председател:

Членове: 1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4