Определение № 77 от 19.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. Пазарджик, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20245200600146 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІІ от НПК - чл.345 във връзка с чл.249, ал.3 и с чл.248, ал.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от А. А. К., ЕГН ********** и неговият повереник адв. Т. М. от ПзАК, против протоколно определение от

29.01.2024г., постановено по НОХД № 60/2023г. по описа на Велинградския районен съд, с което е оставено без уважение искането на пострадалия за конституирането му като частен обвинител в процеса.

В частната жалба се описва процесуалната хронология на делото в съдебната му фаза и се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение.

Основното оплакване се свежда до несъгласие с извода на съда, че искането за конституиране като частен обвинител е било преклудирано, т.к. било направено след срока по чл.77 ал.3 от НПК. Сочи се, че искането било своевременно направено, а именно преди проведеното разпоредително заседание по делото на датата 29.01.2024г. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Против частната жалба е постъпило възражение от адв. К.Г. от САК, в качеството й на защитник на подсъдимия по делото А.Р.Я.. Във възражението 1 са развити подробни доводи за неоснователност на частната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на атакуваното определение, чието потвърждаване се иска.

Пазарджишкият окръжен съд разгледа постъпилата частна жалба в закрито заседание, т.к. не намери необходимост от провеждане на открито такова, с призоваване на страните.

След като обсъди доводите, изложени в частната жалба, постъпилото против нея възражение, мотивите на атакуваното съдебно определение и след като извърши необходимата проверка по делото, въззивната инстанция прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от лице, което разполага с право на жалба, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК и против съдебен акт от обхвата на чл.341, ал.2 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установява се следната процесуална хронология по делото:

Съдебното производство пред РС-Велинград е образувано по внесен от прокуратурата обвинителен акт срещу А.Р.Я., с обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК, спрямо жалбоподателя в настоящото производство - А. А. К..

Тук си струва да се отвори една скоба, за да се каже, че в обстоятелствената част на разпореждането за насрочване на делото в РЗ, докладчикът от първостепенния съд е посочил, че делото било образувано по ОА на прокуратурата срещу „подсъдимия В.Н.Ч. за извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК“, което няма нищо общо с обективната действителност и предмета на настоящото наказателно производство, което се води за закана с убийство против горепосочения обвиняем.

При така повдигнатото обвинение за закана с убийство няма съмнение, че А. А. К. има качеството на пострадала по делото по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК, а това му качеството пък го легитимира принципно и с право да иска конституиране и участие в съдебната фаза на процеса като частен обвинител по смисъла на чл.76 от НПК.

С разпореждане от 28.07.2023г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в публично разпоредително заседание /РЗ/ на 23.08.2023г., 2 като е разпоредил да се съобщи на пострадалия К. за образуваното съдебно производство и за датата на съдебното заседание, на което ще се поставят на обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК. С посочения съдебен акт е разпоредено също да се укаже пострадалия, че има право в седемдневен срок от връчването на съобщението, но най-късно до започване на разпоредителното заседание, да направи искания за конституиране като граждански ищец и/или частен обвинител. Разпоредено е също да се уведоми за въпросите, които ще се обсъждат в съдебното заседание и за възможността в седмодневен срок да изрази становище по тях, респ. да направи своите искания. В изготвеното съобщение по реда на чл.247в от НПК, изпратено на пострадалия и връчено му лично на 03.08.2023г. /виж л.12 от първоинстанционното дело/ също е посочено, че на основание чл. 76-79 и чл.

84-87 от НПК същият може да участват в образуваното съдебно производство в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец, а молбата за конституиране като страна може да подаде най-късно до започване на разпоредителното заседание.

На датата, на която е било насрочено делото за провеждане на РЗ, такова не е било проведено, поради възникнало основание за отлагане. След няколко отлагания на делото поради налични обективни причини, РЗ е било проведено на 18.12.2023г. За това заседание пострадалият е бил редовно призован, но не се е явил, а е изпратил свой упълномощен повереник. Преди даване ход на РЗ, председателят на съдебния състав е разяснил на страните правото им на отводи, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели. Веднага след това съдът е взел становището на страните и на повереника на пострадалия по хода на делото. На страните не са разяснявани правата по реда на чл.274 ал.2 от НПК, а на останалите участници в процеса, какъвто се явява повереникът, който не е страна, не са били разяснени процесуалните права и в частност правото да поиска от името на пострадалия да бъде конституиран като граждански ищец и/или частен обвинител, респ. не му е била осигурена възможност да упражни тези си права, което пък е драстично нарушение на чл.15 ал.3 от НПК. Ето защо, когато е поискано становището му по хода, повереникът е заявил само, че следва да се даде ход на РЗ, както и че няма искания за отводи.

След като съдът е дал ход на РЗ се пристъпило и към обсъждането на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК. В това обсъждане е участвал и повереникът 3 на пострадалия, макар последният да не е бил конституиран като страна в процеса. След проведеното и приключило РЗ, съдът насрочил делото за разглеждане по общия ред за датата 08.01.2024г., като отразил в съдебния протокол, че за тази дата следва да се считат призовани освен страните /прокурор, подсъдим и защитник/, но и повереникът на пострадалия. За настоящият съдебен състав е неясно, защо последният е следвало да бъде призоваван за заседанието по общия ред, при положение че пострадалият не е бил конституиран като страна в процеса.

С описаното до тук процесуално поведение, съдът на практика не е осигурил възможност на пострадалото лице да упражни, чрез своя повереник, правото си да поиска конституиране като страна в провелото се РЗ.

Конституирането на акцесорните страни в процеса следва да се извърши преди даване ход на разпоредителното заседание и поставяне обсъждането на въпросите по чл. 248 НПК, като съдът дължи разясняването на правото на такова конституиране и осигуряване на възможност за неговото упражняване. Съгласно чл. 253 НПК страни в съдебното производство са прокурорът; подсъдимият и защитникът; частният тъжител и частният обвинител; гражданският ищец и гражданският ответник. В случая, съдът е изискал становище от повереникът на пострадалото лице относно хода на разпоредителното заседание и въпросите по чл. 248 НПК, без последното да е било конституирано като страна в процеса. Фигурата на пострадалото лице съществува само на досъдебното производство, а за да участва в съдебното и да взема отношение по поставени на обсъждане въпроси, това лице следва да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец. Казаното до тук опорочава проведеното на 18.12.2023г. РЗ.

На датата 08.01.2024г. ход на делото за разглеждане по общия ред е бил даден, но не е бил даден ход на съдебното следствие, поради направено искане от подсъдимия за разпит на всички свидетели в едно съдебно заседание.

Делото е било отложено за 29.01.2024г. от 14:30 часа, на която се явили всички страни и някои от призованите свидетели. Съдът изрично е докладвал, че свидетелят А. К. се е явил заедно с адв. М. /упълномощеният повереник – бел. моя/. На посочената дата и час ход на делото не е бил даден, т.к. от страна на защитата е бил поискан отвод на член от съдебния състав – единият 4 съдебен заседател, което искане е било уважено от съда. След като съдебният заседател е бил отведен, съдът е разпоредил незабавно да бъде определен друг на негово място, на принципа на случайния избор, който да бъде призован и да се яви по възможност в най-кратък срок на същия ден.

Веднага след това съдът с определение е отложил делото и го насрочил за разглеждане в разпоредително заседание на същата дата от 15:30 часа. Тук следва да се отбележи, че съдът е действал процесуално законосъобразно, като е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание, доколкото принципът за неизменност на съдебния състав по чл.258 от НПК е налагал провеждането на ново /второ/ РЗ. Поради настъпилата промяна в съдебния състав, проведеното на 18.12.2023г. РЗ е загубило процесуалната си стойност.

На посочената дата и час в съдебно заседание са се явили всички страни и някои от призованите свидетели. Отново съдът изрично е докладвал, че свидетелят А. К. се е явил заедно с адв. М., който представил пълномощно.

Видно е от самото пълномощно /л.86 от първоинстанционното дело/ с него А.

К., като пострадал е упълномощил адв.М. за свой повереник.

Съдът изслушал становището на страните относно хода на разпоредителното заседание, като в този момент повереникът е изразил становище, че ход следва да бъде даден и веднага след това е направил искане за конституиране на пострадалия като частен обвинител, против което било направено възражение от страна на защитата.

С обжалваното протоколно определение съдът е оставил без уважение искането на повереника за конституиране на пострадалия като частен обвинител. Мотивите му са били, че искането за конституиране е било направено извън преклузивния срок, а именно до даване ход на първото проведено по делото разпоредително заседание. Съдът е посочил, че този срок не се възстановява от наложилото се поради обективни процесуални причини /очевидно е имал предвид промяната на съдебния състав/ започване на съдебното разглеждане на делото от по-ранен етап /очевидно е имал предвид провеждането на ново и второ по ред РЗ/.

Тези изводи на първостепенния съд са незаконосъобразни и не могат да бъдат споделени.

Първо следва да се каже, че щом съдът е приел, че искането за 5 конституирането на частен обвинител е било просрочено, т.е. извън преклузивния срок по чл.77 ал.3 от НПК, то е следвало да го остави без разглеждане като процесуално недопустимо, а не без уважение.

По-важно е обаче друго. Очевидно първостепенния съд не е държал сметка за обстоятелството, че щом заради принципа за неизменност на съдебния състав се е наложило връщането на делото в предходен стадий на съдебната фаза в първата инстанция, респ. провеждането на ново, второ по ред РЗ, то първото проведено такова е загубило процесулната си стойност, т.е. сякаш никога не е било провеждано. При това положение за пострадалия отново е възникнала възможността да поиска конституиране, било то като граждански ищец и/или частен обвинител. В тази процесуална ситуация не произвежда действие забраната да се влошава положението на подсъдимия чрез конституиране на акцесорна страна, защото всичко това се случва при първо разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Не така стоят нещата, когато делото се връща от по-горна инстанция за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Тогава ще е недопустимо конституиране на акцесорна страна за първи път, щом такава не е била конституирана при първото разглеждане. Вероятно такава е била логиката на съда, когато е отказал конституирането на частен обвинител с обжалваното определение, което личи и от цитираната съдебна практика в мотивната част на определението. Тази логика обаче не намира проявление в конкретната процесуална ситуация, доколкото и както вече се посочи, делото се разглежда за първи път от първостепенния съд.