Решение № 29 от 20.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Бургас, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20212100102014 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Т.

А. С. с ЕГН **********, чрез законния представител нейната майка А. С. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр.К., кв. И. *, чрез пълномощник адв.Ганчо Ганев с личен номер 1700373010 при АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул.

„Лавеле“ № 19, ет.3 против Б. Й. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С. **, ул. „Р.“ № *, ет.*, ап.*, с адрес за призоваване по месторабота: гр.Б., кв.В., ул. „А.С.“, чрез управителя на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, ЕИК 200800019, представлявано от управителя д-р Х. К. Якимов, чрез пълномощник адв. Мариана Антимова Досева с личен номер 1300007430 от АК-Враца, с посочен електронен адрес, П. Д. Ч., с адрес за призоваване по месторабота: гр.Б., кв.В., ул. „А.С.“, чрез управителя на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, ЕИК 200800019, представлявано от управителя д-р Х. К.

Якимов, чрез пълномощник адв. Милен Козарев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, ет.1 и УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, ЕИК 200800019, представлявано от управителя д-р Х. К. Якимов, чрез пълномощник адв. Елена Методиева Кокаларова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 309, да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в 1 размер на 120 000 лв. за претърпени болки и страдания вследствие на некачествено лечение на вродена луксация на тазобедрената става вляво довела до гнойна рана, фистула и последващ остеомиелит през периода от 05.09.2015г. до завеждане на исковата молба, сумата от 925.60 лв. предявени частично от 2425.60 лв. имуществени вреди, мораторна лихва върху сумата от 120 000 лв. от 05.09.2015 до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху претендираните суми от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане. Според исковата молба, на 30.08.2015 г. Т. С. е постъпила за планова операция в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД на вродена луксация на бедрото едностранно, вдясно. На 31.08.2015г. е било извършено оперативно лечение с подробно описани процедури, с оператор д-р Б. В.. На 05.09.2015г. пациентката е била изписана без усложнения, като на

29.09.2015г. при явяването си на контролен преглед и сваляне на гипсовата имобилизация е установено, че раната събира гной. Въпреки стриктното следване на лекарските предписания, на 18.05.2016г. Т.С. отново постъпва в лечебното заведение с диагноза „Неуточнено усложнение, свързано с вътрешно ортопедични протезни устройства, импланти и трансплантанти“.

Предприето е било ново оперативно лечение с подробно описани процедури.

Въпреки това, състоянието на пациентката не се подобрява. На 24.10.2016г. ищцата постъпва в МБАЛ „Хаджи Димитър - Сливен“, с установени две фистули с гноевидна секреция. На следващия ден отново е била предприета оперативна интервенция, с описани процедури. На 20.02.2017г. детето отново е постъпило в лечебното заведение с диагноза „Osteomiellitis femoris dextra“.

На 21.02.2017г. отново е извършена оперативна интервенция с описани процедури, но на 08.08.2019г. детето е постъпило в Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б.Бойчев“ ЕАД – София.

Ищцата Т.С. е с определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от една година поради вродена луксация на дясна тазобердена става, като към 31.08.2015г. е с незавършен етап на лечението, видно от експертно решение № 0969/ от зас.№ 039/ 25.02.2016г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Иван Селимински“ АД – Сливен. Последвали са нови преосвидетелствания от ТЕЛК с решение № 1644 от зас.№ 065/ 06.04.2017г. и решение № 3013 от зас.№ 111/ 21.06.2018г. със същата диагноза, всяко за по още една година. Ищцовата страна счита, че неправилното лечение 2 на вродената луксация на бедрото и неспазването на медицинските изисквания за извършване на първоначалната операция са причина за получената от детето вътрешно костна инфекция загноясване на оперативната рана на оперираното бедро от екипа на д-р Б.В. и асистент д-р П. Ч.. Ищцата не само е търпяла досега, но и ще търпи в бъдеще болки и страдания с изключително висока интензивност, въпреки приеманите и досега обезболяващи. Неудобства изпитва и майката на детето – А. Й., принудена да се грижи денонощно за дъщеря си. Допълнително с уточняваща молба вх.№ СД-02-05/ 394/ 06.04.2021г. на ОС-Сливен (л.9-10 по гр.д.№ 133/2021г. по описа на ОС-Сливен) е заявено, че отговорността на болничното заведение произтича от чл.49 от ЗЗД и е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Същата е обусловена от вината на прекия причинител съобразно чл.45 от ЗЗД и е причинена при или по повод възложената работа. Затова и ответниците следва да отговарят солидарно за причинените имуществени и неимуществени вреди.

Постъпилият писмен отговор от пълномощник на ответника Б.В. съдържа възражение за погасяване на претенцията поради изтекла давност, доколкото деянието е извършено на 31.08.2015г., а исковата молба е предявена пред ОС-Сливен на 03.09.2020 г. Претенциите за лихви също следва да се считат за погасени поради изтичане на по-кратката 3-годишна давност. По същество исковете се оспорват изцяло както по основание, така и по размер, вкл.поради липса на причинно-следствена връзка между извършените от ответника действия и настъпилите последици за ищцата. В исковата молба изобщо не са посочени каквито и да е било конкретни действия или бездействия от страна на лекуващия екип, които да са довели до болки и страдания за детето. Изложеното представлява подмяна на фактите, като за описаното в исковата молба липсват доказателства. Доколкото медицинската дейност е строго регламентирана в Закона за здравето, следва ищцовата страна да посочи кои законови разпоредби или утвърдени медицински стандарти (Наредба № 20/2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетическа хирургия и лицево-челюстна хирургия; Наредба № 21/ 28.06.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“;

Наредба № 2/ 10.01.2005г. за организация на профилактиката и контрола на 3 вътрешноболничните инфекции; Наредба № 3/ 08.05.2013г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътрешноболничните инфекции (ВБИ)) са нарушили ответниците при осъщественото лечение – чл.80 от ЗЗ и чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения. Доказателства за действително извършените диагностика и лечение следва да се установяват единствено чрез История на заболяването, Епикризи и др. предвидени медицински документи. Според пълномощника на ответника Б.В., проследяването на проведеното лечение разкрива съвсем други факти. В УМБАЛ „Дева Мария“ не е била установявана ВБИ съобразно чл.31 ал.2 от Наредба № 49/ 18.10.2010г. и Наредба № 2/ 10.01.2005г. за организация на профилактиката и контрола на вътрешноболничните инфекции. Описаните данни за възпаление у пациентката се появяват за първи път едва на 18.05.2016г. или 9 месеца след оперативното лечение. Няма констатирани нарушения и от РЗИ-Бургас. В този период самата пострадала не се е явила на нито един контролен преглед, съотв. не е бил установен какъвто и да е медицински проблем. Прави се подробно описание на цялото лечение от установяването на заболяването, в т.ч. предприетите от ответника действия.

Първоначалната операция е била успешна според медицинските стандарти.

Отбелязва се, че в ЕР на ТЕЛК и от трите години – 2016, 2017 и 2018 г. е отразена „самостоятелна походка“ и „движенията в оперираната става са в границите на нормата“. Липсват медицински обосновани доказателства за връзка между операцията от 31.08.2015г. и болките и страданията на детето в резултат на възпалителния процес след 9 месеца. Гнойна рана от 30.09.2015г не е отразена никъде. Белези на възпаление t u m o r (подутина), rubor (зачервяване), calor (болка) или functio laesa (ограничен ОД) са били описани за първи път при приемането на детето на 18.05.2016г. Към тази дата детето е афебрилно, ходи самостоятелно и без помощни средства, с влажна кашлица, гърло хиперемирано, изострено везикуларно дишане. Цит. са извадки от епикризите в МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен и ЕР на ТЕЛК – всички след м.октомври 2016г.

По отношение претендираните имуществени вреди ответната страна счита, че не са приложени каквито и да било доказателства за извършени разходи, свързани с конкретното лечение.

В отговора на исковата молба, ответникът д-р П. Ч. чрез процесуалния си представител твърди, че търсената от ответника отговорност 4 по чл.45 от ЗЗД изключва търсенето на отговорност по чл.49 от ЗЗД от болничното заведение, в което двамата ответници са в трудови отношения. По същество счита, че след извършването на 31.08.2015г. оперативно лечение, на 05.09.2015г. Т. С. е била изписана в добро състояние. За извършения на 29.09.2015г. контролен преглед не е налице медицинска документация и състоянието на ищцата не е ясно какво е било. Без да се е явявала на контролни прегледи, ищцата отново е била приета на 18.05.2016г., като отново е било извършено оперативно лечение. След 5 месечен период, на 24.10.2016г. пациентката е била приета в МБАЛ „Х.Димитър“ – Сливен, отново без да е ясен здравният статус. След още 4 месеца, без да е ясно дали спрямо детето са били извършвани предписаните процедури, Т.С. отново е приета в лечебното заведение на 20.02.2017г., за което ответникът няма информация.

На 08.08.2019г. следва прием на детето в болница този път в София, без в рамките на тези 2 години да има данни за извършвани процедури, контролни прегледи, смяна на превръзки.

Ответната страна счита, че двамата лекари са направили всичко възможно като професионалисти за облекчаване здравословното състояние на детето, доколкото медицината е интердисциплинарна, комплексна наука.

Липсва връзка между извършената първоначално оперативна намеса и настъпилото влошаване за период повече от 5 години. Негативните последици се дължат на нехайството на родителя на детето, с които са в причинноследствена връзка. Доколкото са правени прегледи, това е било след влошаване състоянието на пациентката, а не за избягването му.

За претърпените имуществени вреди и връзката им с действия или бездействия на ответниците, не са представени никакви доказателства.

Чрез процесуалния си представител, ответникът УМБАЛ“Дева Мария“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че исковете са предявени след изтичане на установения 5-годишен срок за търсене на обезщетение от деликт. По същество исковата претенция е оспорена изцяло, като обективната истина е съвсем друга. Установеното при Т.С. заболяване – вродена луксация на тазобедрената става, е следвало да бъде установено на 7ия ден чрез ехография, на 3-тия месец контролна ехография. При пропуск на 5-ия месец се извършва рентгенография на таза. При подобна ранна диагностика до оперативно лечение се прибягва при 3-5 % от установените 5 пациенти. При ищцата е предприето оперативно лечение поради откриване на заболяването след 1 г. и 9 месеца и то е било единственото възможно. Същото е по Клинична пътека (КП) 215 и се извършва не във всички ЛЗ в страната.

Успешността на операцията се доказва с приложената в цялост медицинска документация от болничното заведение. Твърденията, че детето е постъпило на 29.09.2015г. в ЛЗ за сваляне на гипсовата имобилизация и тогава било установено, че раната събира гной, е невярно. Свалянето е протекло без да са били налице каквито и да било отклонения, което отново се доказва от приложените документи. Ако беше налице гнойна рана и съотв. повишена телесна температура при пациентката, това щеше да се прояви много по-рано през изминалите 9 месеца от операцията до последващото постъпване в ЛЗ.

Проследен е целият период на лечение на детето в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, като изводът е, че не са били установени никакви отклонения в протичането на лечението. Установената инфекция в горните дихателни пътища при второто посещение в ЛЗ, може да е вследствие на настъпилите усложнения, но изминалият период от 9 месеца изключва като причина първоначалната оперативна намеса, поради периода за проява на симптоматика – от 2 до 6 седмици.