Решение № 41 от 07.03.2025, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Троян, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20224340100768 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са първоначален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и насрещно възражение при условия на евентуалност с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС.

Ищцата Ц. Н. И. твърди в исковата си молба, че с нотариален акт № 176 от 13.03.2001 г., т. I, н.д. № 133/2001 год. на ТРС, прехвърлила на сина си Н.

П. И. собствеността върху следните сгради: едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова лятна кухня и баня-тоалетна, построени в дворно място с площ от 460 кв.м., представляващо имот с пл. № 68, кадастрален район 501, включен в парцел VI-54 в кв. 36 по per. план на гр. Троян, кв. *** и ***, срещу задължението да поеме изцяло гледането и издръжката и, като и осигури спокоен и нормален живот, отопление, осветление, облекло, храна, жилище, грижи при болест и др., какъвто е водила до тогава, до края на живота и.

Сочи се, че към момента на сделката, приобретателят бил в граждански брак с втората ответница - А. П. И., поради което двамата ответници са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/.

1

Излага се, че със заповед № РД-18-11/20.04.2007 год. е приета кадастралната карта на гр. Троян, съгласно която жилищната сграда, лятната кухня и баня-тоалетна са заснети като една сграда - едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от 61 кв.м.

Сочи, че ответникът Н. П. И. никога не е полагал никакви грижи за нея, че от подписването на договора за издръжка и гледане през 2001 г. до момента на подаване на исковата молба „…не и е дал една филия хляб, нито издръжка, нито отопление, нито лекарства или лечение при нужда, или пък каквото и да било гледане. …“, като излага, че тя сама се грижила за себе си.

Твърди, че за 20 години само един път през 2021 г. поискала от ответника да и купи 5 куб.м. дърва - нарязани и нацепени, но той и отказал, като в последствие доставил дървата, но тя не ги използвала, тъй като била приета в дома за стари хора от м. септември 2021 г. Твърди, че втората ответница винаги се е отнасяла към нея с пренебрежение и омраза, като и отправяла и заплахи. Сочи, че по силата на договора имала запазено право на ползване върху целия имот, но се наложило да живее в една постройка, която синът и купил и ремонтирал, която била непригодна за живеене. Твърди, че договорът бил възмезден и алеаторен, но ответниците никога не пристъпииа към изпълнението му, въпреки многократните покани. Излага, че задълженията им били определени по вид, обем и качество в договора, където нямало ограничения в обема на дължимата от тях издръжка и грижи, и следователно се били съгласили да осигуряват цялата необходима издръжка на прехвърлителката и полага всички необходими грижи за нея. Заявява, че с напредване на възрастта и ставало все по-трудно да се справя с ежедневните трудности, не можела да разчита по никакъв начин на ответниците да я гледат.

Намира поведението им за повече от укоримо, защото след отправена нотариална покана от 06.12.2019година, чрез нотариус М.Г., нотариус с район на действие РС-Троян, рег.№ 477 на НК, връчена на 09.12.2019година на Н. П.

И. и А. П. И., ищцата си подала документите и от 14.09.2021година постъпила в дом за стари хора. Сочи, че ответниците не я посещават и не се интересуват от нея. Еднократно синът и я посетил, като и поставил условие, че ако иска да се върне в дома си, трябва да подпише някакви документи.

Счита, че било налице пълно виновно неизпълнение на поетите от

2 ответниците задължения, които не били изправна страна по договора, поради което за нея възникнало право да иска разваляне на договора, на основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД. Претендира за заплащане на разноски за настоящото производство. Оспорва направеното възражение за признаване правото на задържане на имота до заплащане на сумата от 23878.08 лева, с която сума се е увеличила стойността на имота, след като ответниците го придобили по прехвърлителната сделка.

Становището си за основателност на претенцията излага в хода на делото по същество и в представена от пълномощника й писмена защита.

При предвидената процедура по реда на чл.131 ал.1 от ГПК ответниците, чрез пълномощника си адв.Е. Ц. от АК-Л. са представили писмен отговор, в който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на претенцията. Оспорват предявеният иск, който молят съдът да отхвърли, като неоснователен с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и чрез пълномощника си в хода на делото по същество. Не оспорват обстятелството, че ищцата им е прехвърлила едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова лятна кухня и баня -тоалетна, построени в дворно място , представляващо имот пл.№68, кадастрален район 501, включен в парцел VI - 54 в кв.36 по плана на гр.Троян срещу задължение от тяхна страна да я гледат и издържат. Твърдят, че от 2001 година до 2004 година, в паянтовите постройки живели всички – ищцата, ответниците и двете им деца, че през 2004г. ищцата по нейно желание отишла в дома на дъщеря си, за да и помага при отглеждане на децата. Сочат, че междувременно закупил съседния имот на ул.***, в който също имало сграда и външна баня с тоалетна, който имот бил ремонтиран и ищцата се установила да живее в него, а през 2009г. приключил ремонта и на прехвърления имот и ответниците заживели в него с децата си. Твърдят, че за ремонта на новозакупения имот са вложени около 3000.00 лева само за материали и още толкова за майстори, като не отчитат стойността на личния си труд, а за ремонта на процесния имот са вложили 9678.08 лева за материали, 9000.00 лева за майстори, извършвайки редица подобрения, подробно описани в отговора.

Излагат, че след като разбрали, че ищцата е настанена в дом за стари хора, първият ответник многократно я посещавал там, предлагал й да й 3 заплаща таксите за издръжката в дома, но тя отказвала, като независимо от всичко, през 2021 годи завели ищцата на почивка.

Ответниците молят съдът да отхвърли предявеният иск, като неоснователен. С депозирания отговор правят при условията на евентуалност възражения за заплащане от ищцата на сторените от тях подобрения, които възлизат на 23878.08 лева, с която сума се е увеличила стойността на имота, след като ответниците го придобили по прехвърлителната сделка.

Претендират разноски.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите С.Ц.Ц., С.П.Б. И К.К.Б.,

В.П.В., И.Н.О. И Ц.М.К..

Реализирани са основна и допълнителна СТЕ, по която вещото лице С.

С. е изготвило заключение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните по делото, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковата претенция факти от значение за спорното право, намери за установено следното:

Страните не спорят, че ищцата е майка на първият ответник Н. П. И. и по силата на сключен между тях договор за издръжка и гледане обективиран в нотариален акт № 176 от 13.03.2001 г., т. I, н.д. № 133/2001 година на ТРС е прехвърлила на сина си собствеността върху следните сгради: едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова лятна кухня и баня-тоалетна, построени в дворно място с площ от 460 кв.м., представляващо имот с пл. № 68, кадастрален район 501, включен в парцел VI-54 в кв. 36 по per. план на гр.

Троян, кв. *** и ***, срещу задължението да поеме изцяло гледането и издръжката и, като и осигури спокоен и нормален живот, отопление, осветление, облекло, храна, жилище, грижи при болест и други, какъвто е водила до тогава, до края на живота и.

Не спорят и по факта, че ответниците са съпрузи и иззвършената прехвърлителна сделка е по време на брака им.

Оспорват твърденията, че не са полагали дължимите грижи свързани с издръжка и гледане на ищцата.

От показанията на свид. С.Ц.Ц. се установява, че познава ищцата от 104 12 години, добри приятелки са, често си гостували. Знае, че отношенията със синът и снаха и са обтегнати, че ищцата сама си купува и приготвя храна.

Знае, че имала здравословни проблеми- високо кръвно, сърдечни проблеми, претърпяла операция на очите и за всичко сама си плащала, като работила на две места и сама „…финансираше за лекарства и за операцията….“. Твърди, че ищцата си е поддържала „…хигиената, градината и стаята…“, в която живеела. Заявява, че много пъти е виждала как снаха и хвърля боклук в градината и с цветя. „….за дразнене. Тя просто я дразнеше, така по-фино….“.

Твърди, че през годините тя е помагала на ищцата да си нанася дървата, тъй като синът и снаха й не са й помагали. Заявява, че е била очевидец как ответниците си спират колата, влизат без да поздравят и си заминават. Твърди, че за празниците ищцата винаги била сама, никой не я канел, не и носил нещо за ядене, като уточнява, че „…приятелки и съседки сме й носили, канили сме я, че е самотна. …“. Знае, че ищцата сама си плаща тока и водата, че има електромер и водомер в къщата.

От показанията на свид. С.П.Б. /дъщеря на ищцата и сестра на първия ответник/ се установява, че отношенията между страните са влошени от много години. Твърди, че майка и била подложена на психически тормоз от снаха си, казвайки и постоянно, че „….ще й падне на ръчичките. Че с нетърпение я чака да умре и да й вземе златото и паричките….“. Твърди, че майка и сама си подсигурявала дървата за огрев, като ангажирала чужди хора да ги нарежат, нацепят и приберат. Твърди, че ответниците не са участвали нито в закупуването, нито в цепенето и подреждането, като уточнява, че само последната година, преди майка и да постъпи в старчески дом, дървата за огрев били закупени от брат и. Излага, че ищцата сама си купувала облекло, храна, лекарства. Заявява, че преди 6 - 7 години претърпяла операция на двете очи за премахване на „перде“, че операциите били през три месеца, като сама е ходила до гр.Плевен и с лични средства заплатила сумата от 1600 лева за двете операции.. Знае, че майка и има здравословни проблеми, за които приема медикаменти, които сама си закупува „..Пие лекарства за кръвно, лекарство за регулиране ритъма на сърцето, за холестерол …“, сама се грижела за храна, отопление, разходи за лекарства, заплащане на битови разходи – ток и вода. Заявява, че майка и доброволно постъпила в старчески дом, тъй като ответниците не полагат грижи за нея и постоянно се карали.

Знае, че през 2022г. брат и завел майка им на море за три дни, но след като се 5 върнали и представил документи, с които прехвърля имота на дъщеря си /внучка на ищцата/, които поискал майка му да подпише.

От показанията на свид. К.К.Б. – К. /внук на ищцата и племенник на ответниците/ се установява, че отношенията между страните са обтегнати, „…. баба, вуйчо ми и вуйна ми въобще не си говорят по никакъв начин, не се поздравяват….“. Твърди, че никога не ги е виждал да седнат на една маса, че баба му сама се е грижила за себе си, за прехрана, лекарства и отопление „…тя си е вземала дървата, дали чрез помощ от Общината, дали тя е работила и си е спестявала пари…“. Сочи, че той е помагал на баба си при нанасянето на дървата, понякога с участие на негови приятели или с нает от баба му човек „….Вуйчо ми не съм го виждал да помага за дървата. А вуйна един път беше дошла да ни помага…“. Знае, че баба му сама си е плащала разходите, свързани с ток, вода, лекарства, операцията на двете очи Твърди, че сама се грижела за себе си, като се налагало да гледа по-възрастни хора от нея, тъй като пенсията и била ниска и „…не й стигаха парите…“. Знае, че решението да постъпи в старчески дом е нейно, като уточнява: „…поради тези обтегнатите отношения, които се случват все по-често и по-често и нейното здраве започна да се влошава, главно кръвното се повиши…“. Описва къщата, в която баба му е живяла като „…общежитие в студентски град, което всички знаят, че това не е от най-перфектните места за живеене….“. По отношение на извършените ремонтни дейности твърди, че са направени „.. Най-базовите неща …, за да влезе един човек и да живее... удобствата са достатъчно „ок”, за някой да може да оцелява вътре…“. Сочи, че действително е направена вътрешна баня и тоалетна, но за тяхното обзавеждане баба му е платила.