Решение № 1327 от 13.09.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3241/2023
- Вид
- Решение № 1327
- Подписан
- 13.09.2023
- В сила
- 19.10.2023
- Състав
- Атанас Шкодров
Цитирани разпоредби
- чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416 · Кодекс на труда
- чл.61 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1327 гр. Варна, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20233110203241 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното лице против НП на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като се оспорва фактическата обстановка, твърдяна от административно наказващия орган. Сочи се, нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.4 от ЗАНН.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2022 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. Ж., извършили проверка на територията на обект хранителен магазин „Малката Италия“, находящ се в гр. Варна, стопанисван от „Итал Импорт“ ЕООД. В обекта проверяващите установили лица да полагат труд, като едно от лицата било С. Щ. С..
В попълнена декларация С. посочила, че работи за „Итал Импорт“ ЕООД от 2-3 дни, на длъжност „хигиенистка“, с почивен ден събота и неделя и половин час почивка в работния ден. Посочила още, че полага труд с работно време от 10:30 до 14:30 часа, като има 1 сключен трудов договор и му е определено месечно възнаграждение от 355 лева, но още не е получила такова.
На 25.08.2022г. св.Ж. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу въззивното дружество за това, че като работодател е допуснало до работа лицето С.
Щ. С. като „хигиенист“, при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения, но вписал че на 11.0.2022г бил сключен трудов договор с лицето като бил представен такъв.
По АНП не постъпили допълнителни възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – глоба над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св.Ж., както и приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – констативен протокол; декларация от лицето С. Щ. С. и др.
Показанията на св.Ж. са такива на свидетел- очевидец на нарушението.
Те са възприели пряко лицето да полага труд в обекта, както и попълването на декларацията от него.
Показанията на св. Ж. са в унисон с писмените доказателства по делото- декларация от наетото лице и др.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; заявените данни от работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на 2 нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, и неправилно е определил размера на наказанието над минимално предвидения. Като адекватно на тежестта на нарушението се преценява наказание в минимален размер и именно в този смисъл съдът намери, че следва да измени наказателното постановление, като намали размера на наложеното административно наказание до предвидения в закона минимум.
Що се отнася до наведените с жалбата възражения, съдът намира следното:
Оспорва фактическата обстановка, твърдяна от административнонаказващия орган.
Съдът не кредитира подобна версия, като мотивите за това бяха изложени по- горе и не следва да бъдат преповтаряни.
Счита се, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, респ. чл.42 т.4 от ЗАНН, като не са посочени всички факти, чрез които е установено наличие на нарушение.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като при проверка на обстоятелствените части на АУАН и НП констатира, че от същите са изводими всички признаци от състава на нарушението, конкретизирани са дата на нарушението и неговото местоизвършване, както и са посочени доказателствата, подкрепящи повдигнатото обвинение. Правната квалификация на нарушението е била прецизирана.
При липсата на оспорване на описаното в обстоятелствената част на АУАН и при наличието на категорични доказателства за извършеното нарушение, за наказващия орган не е възникнало задължение по чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Изложеното по- горе мотивира съда да измени наказателното постановление.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2200879/14.09.2022г. на изпълняващ длъжността Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Итал Импорт“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание от 2500 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Итал Импорт“ ЕООД, ЕИК 206661448 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4