Решение № 420 от 03.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300502458 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Роберт-В Д.“ООД,ЕИК-***** със седалище гр.****,чрез пълномощника си адв.М.Б. против решение № 2056/06.06.2022г.,постановено по гр.д.№ 20/21г.по описа на ПдРС,1-ви гр.с.в частта му,с която е признато за установено,че дължи на „А1 България” ЕАД,ЕИК-*****,със седалище гр.***** парично вземане в размер на 2 294,88 лв.- цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 23.08.2018г.до 22.03.2019г.,начислена съгласно условията на договор № ***** за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер *****, приложенията към него и Общите условия; 399,60 лв.цената на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за периода от 23.08.2018г.до 22.03.2019г.,начислена съгласно условията на договор № ***** за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер *****, приложенията към него и Общите условия; 25лв.неустойка,начислена на абоната за невърнато оборудване, ведно със законната лихва върху сумата от 2719,48 лв. от датата на образуване на ч.гр.д.№ 12294/2020г.на 5-ти състав на ПдРС – 28.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260362/29.09.20г.по ч.гр.д.№ 12294/2020г. на 5-ти състав на PC– Пловдив,както и в частта за разноските.

Жалбоподателят „Роберт-В Д.“ООД намира решението в атакуваната му част за неправилно,постановено при нарушение на процесуалните правила и немотивирано.Излага подробни съображения,включително за вътрешно противоречие на решението.Иска отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго,с което да се отхвърли изцяло исковата молба.Не се ангажират доказателства.Претендират се разноски за първата и 1 въззивната инстанции.

Въззиваемата по жалбата страна- „А1 България“ЕАД,ЕИК- *****,гр.*****,чрез процесуалния си представител юрск.М.К. намира същата за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор и писмена молба.Не ангажира доказателства.Претендира разноски за въззивното обжалване за юрск.възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на исканото от въззивника адв.възнаграждение.

ПдОС,след проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и след като обсъди възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269,изр.първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо в обжалваната му част,поради което и на осн.чл.269,изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Предявени са от „А1 България” ЕАД против „Роберт-В Д.“ООД искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди,а и не се спори,че между страните е сключен договор № *****/24.10.2016г.за ползване на пакет от услуги- фиксиран интернет през мобилна мрежа,телевизия през сателитна технология,фиксирана телефонна услуга и мобилна услуга Мтел бизнес безкрай за срок от две години, както и договор за продажба на изплащане № ***** от 12.06.2018г.,също със срок от две години.Няма спор и че съгласно приложение № 2 към същия договор за абоната са били активирани 30 телефонни номера,описани в представеното приложение.Твърденията на ищеца са за незаплатени в предвидените срокове от ответника суми по процесния договор в периода 27.09.18г.-27.04.19г.в общ размер на 2904,42лв.Поради неплащане на просрочените задължения договорът бил прекратен от оператора по вина на абоната на 13.03.19г.Сумите се претендират за отчетен период 23.08.18г.-22.03.19г.,като сумата от 2294,88лв.включва цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги,начислена съгласно условията на Договор *****, приложенията към него и Общите условия,за които били издадени счетоводни документи-фактури.За сумата от 399,60лв., представляваща цената на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за периода от 23.08.2018г. до 22.03.2019г.също били издадени счетоводни документи-фактури.Претендира се и сумата от 209,94лв., начислени неустойки,за които били издадени следните счетоводни документи: за 184,94 лв.- издадена сметка № **** от 13.03.2019г. и за 25лв.-издадена сметка № **** от 13.03.2019г.

Ответникът е признал основателността на претенцията за 399,60лв.,представляваща неизплатени вноски за закупено устройство на изплащане за периода 23.08.18г.22.03.19г.Направил е възражение за нищожност на уговорената неустойка в договора поради противоречието с добрите нрави.Излага твърдения,че неколкократно е искал прекратяване на договора,като 13 номера от процесните е прехвърлил във Виваком на 17.10.18г.,а за останалите номера подал заявление за прекратяване на договора през м.юни 2018г.На 12.06.18г.сключил анекс към договора с ищцовото дружество,по силата на който договорът бил подновен само по отношение на един телефонен номер-*****,по един тарифен план,за да закупи устройство на изплащане.За последното бил сключен договор за продажба на изплащане от същата дата-12.06.18г.

2

По делото е безспорно сключването на договора № *****/24.10.2016г.между страните,както и провеждането на заповедното производство,приключило с издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12294/20г.и подадено възражение от ответника.Ответникът е признал иска за заплащане на сумата от 399,60лв.,а ищецътпрехвърлянето на 13 номера от него към Виваком от 17.10.18г.Също така процесуалният представител на ищеца е представил заявлението на абоната за едностранно прекратяване на договора,като е признал,че то е приложено към анекса от 12.06.18г.Самото заявление не съдържа дата,входящ № и подпис на представител на ищеца.

По делото е разпитан един свидетел на ответника,Г.Т. относно подаването на заявлението на ответника за прекратяване на договора в офис на ищцовото дружество.Изготвена е съдебно техническа и икономическа експертиза с две вещи лица.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка районният съд е приел,че заявлението за прекратяване на договора е получено от ищеца,но договорът не е прекратен,тъй като не е заплатена от абоната дължимата неустойка,а съгл.чл.8.2.4 от договора,преди да изтече срока на ползване абонатът няма право да прекратява договора по отношение на която и да е от посочените услуги,освен след заплащане на дължимата неустойка.Неустойката обезщетявала вредите на кредитора от предсрочното прекратяване на договорната връзка,с оглед продължителното действие на договора във времето.

Съдът е коментирал размерът на дължимите задължения съобразно заключението на СТИЕ,след което е разгледал и възражението на ответника за нищожност на уговорената неустойка за предсрочното прекратяване на договора,като е приел,че неустойката в размер на 184,94лв.,съответстваща на сбора от 14 месечни абонаментни такси,всяка от по 13,21лв.без включен ДДС,противоречи на добрите нрави,доколкото за абоната е предвидено задължение да заплати неустойка в размер на 14 абонаментни такси до изтичане срока на договора,срещу липсата на каквато и да е престация по договора от другата страна,което води до неоснователното й обогатяване.Уважил е само неустойката в размер на 25лв.,доколкото към датата на прекратяване на договора оборудването,предоставено за ползване на фиксираната услуга *****/*****. не е върнато и съответно начислената за това неустойка се явява дължима.

Настоящата инстанция счита,че районният съд е следвало първо да разгледа възражението на ответника за нищожност на уговорената с чл.8.2.4 във вр.с чл.8.3.1 от Приложение № 1 неустойка за предсрочно прекратяване на договора.Действително същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави,доколкото доставчикът продължава да получава абонаментната такса за целия период на договора под формата на неустойка,без самият той да престира насрещна престация,а това води до неговото неоснователно обогатяване.В тази част се споделят мотивите на ПдРС за неоснователност на претенцията за неустойка.

След като клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора е нищожна,то същата изначално не поражда действие.В този смисъл неправилен е извода на ПдРС,че претенцията за непогасени суми за ползвани услуги в размер на 2294,88лв.е основателна,защото ответникът не бил платил уговорената неустойка.От една страна съдът е приел,че тази претенция е основателна и договорът не е прекратен,въпреки приетото от ищеца заявление за прекратяването му,поради неплащане на неустойката,а от друга страна след това приема,че тази неустойка е нищожна.Тези изводи взаимно си противоречат.След като първостепенният съд приема (както и въззивния съд),че клаузата за неустойката е нищожна и такава изначално не се дължи,то и договорът следва да се счита за предсрочно прекратен след подаването на заявление от ответника,което той е направил на 12.08.18г.Фактът,че след подаване на заявлението ищцовото дружество не е прекратило договора по вина на свой служител,(видно от обясненията на пълномощника на „А1 България” ЕАД,дадени в съдебно заседание на 26.05.21г.),не може да се вменява във вина на 3 абоната,който е изпълнил задължението си по договора да подаде заявление за прекратяването му в офис на ищеца.При това положение,след като неустойки за предсрочното прекратяване на договора не се дължат,тъй като са нищожни,то възражението на ответника за прекратяване на договора е основателно,а претенцията на ищеца за сумата от 2294,88лв. се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.Като е стигнал до обратния извод,ПдРС е постановил неправилно в тази му част решение,което следва да се отмени.

Основателни са единствено претенциите за сумата от 399,60лв.,представляваща цената на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане,доколкото ответникът изрично я признава,както и за сумата от 24лв.неустойка,начислена за невърнато оборудване,ведно със аконната лихва върху сумата от 424,60лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.В тази част решението като правилно следва да се потвърди.

Разноски с оглед изхода на спора се дължат за заповедното,първоинстанционното и въззивното производство по съразмерност както следва:

Ищцовото дружество е направило разноски в общ размер на 1743,80лв.,от които 108,09лв.в заповедното производство (58,09лв.ДТ и 50лв.юрск.възнаграждение),1335,71лв.в първата инстанция (133,71лв.за ДТ,952лв.за съдебна експертиза и 250лв.за юрск.възнаграждение) и 300лв.във въззивната инстанция за юрск.възнаграждение.От така направените разноски на ищеца се дължи по съразмерност съобразно уважената чат от исковете сумата от 254,93лв.

Ответникът-въззивник е направил разноски в първоинстанционното и въззивното производство в общ размер на 1296лв.,от които 750лв.за адв.възнаграждение в първата инстанция и 546лв.във въззивната инстанция (96лв.ДТ и 450лв.адв.възнаграждение).От направените разноски следва да му се присъди по съразмерност съобразно отхвърлената част от исковете сумата от 1106,54лв.

Направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна е неоснователно,тъй като сумите за адв.възнаграждение и в двете инстанции са почти на минимума,предвиден в НМРАВ № 1/04г.