Разпореждане № 289 от 08.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 289 гр. Бургас, 08.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Наказателно дело от общ характер № 20242100200332 по описа за 2024 година

Днес, 08.03.2024г., Георги Иванов – избран за съдия-докладчик по НОХД №332/2024г. по описа на ОС Бургас, след като се запозна с материалите по делото, констатира следното:

Съдебното производство е образувано въз основа на обвинителен акт срещу лицата Д. Ж. Ж., К. О., Й. В. В., И. К. Н., И. Б. П., К. Г. К., Р. Я. Н., В. И. Х., А. Х. А., П. Д. Я., П.

М. П., С. Д. Ж., за престъпления по чл. 321 и по чл. 213 а и чл.330 от НК.

Настоящото НОХД № 332/2024г. е образувано след като с разпореждане от 29.02.2024г. на съдията-докладчик по НОХД № 3058/2022г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл.42, ал.2 от НПК делото е изпратено по подсъдност на ОС- Бургас, тъй като е счетено, че част от деянията – предмет на обвинителния акт са извършени на територията на Област Бургас.

НОХД № 3058/2022 год. по описа на Софийски градски съд, НО, е образувано след прекратяване на съдебното производството по НОХД № 3156/2021 год. по описа на СНС закрит, с протоколно определение от 24.06.2022 год., на основание § 49 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Съдебната власт, обнародван в ДВ, бр. 32/26.04.2022 год. Съдебният състав по НОХД № 3156/2021 год. по описа на СНС - закрит, е приел в определението си, че към 24.06.2022год. не е бил даден ход на разпоредителното заседание и предвид обстоятелството, че не е имало възможност за определяне на друга дата за разглеждане на делото в разпоредително заседание до 28.07.2022г., респективно предвид закриването на СНС, е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на компетентния първоинстанционен съд. Съобразно правилата за местната подсъдност и по - конкретно чл. 36, ал. 3 от НПК, НОХД № 3156/2021 год. по описа на Специализиран наказателен съд е било изпратено по подсъдност на Софийски градски Съд. Така, на 04.08.2022 год., НОХД № 3156/2021 год. по описа на Специализиран наказателен съд - вече закрит, е било получено в Софийски градски съд, и е 1 било образувано НОХД № 3058/2022 год. по описа на Софийски градски съд.

След образуването на НОХД № 3058/2022 год. по описа на Софийски градски съд, избраният съдия - докладчик с Разпореждане от 18.10.2022 год. е приел, че делото е подсъдно на СГС и е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание за 28.10.2022год. В периода до 03.11.2023 год. делото е било отлагано няколкократно (поради неявяване на подсъдим или защитник) за разглеждане в разпоредително заседание за 19.12.2022 год., 20.02.2022 год., 09.03.2022 год., 11.04.2022год., 06.06.2023 год. и 14.06.2022 год. На нито една от тези дати не е бил даден ход на делото в разпоредително заседание, но от съдебния състав и от съдията - докладчик съответно са били разгледани множество молби на подсъдимите касателно изменение на взети по отношение на тях мерки за процесуална принуда, както и искания, разгледани по реда на чл.62 , ал.1 от НПК.

В съдебно заседание от 14.06.2023 год., съдебният състав по НОХД № 3058/2022 год. по описа на Софийски градски съд, е приел, че делото следва да бъде изпратено на ВКС на основание чл.43, т.1 от НПК за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа и реши делото. С Определение № 392 от 08.09.2023 год. по НЧД № 691/2023 год. по описа на ВКС, III НО, е прието, че не са налице основанията за промяна на местната подсъдност и делото е върнато обратно в Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В своето определение ВКС е приел, че в случая липсва хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК, и съгласно чл. 36 НПК делото следва да бъде разгледано от Софийски градски съд, който следва да положи усилия за решаването му по същество. В тази връзка следва да се посочи, че компетентен да направи искане пред Върховния касационен съд за промяна в местната подсъдност на делото е само съдът, комуто делото по принцип е подсъдно / виж Определение № 24 от 25.03.2003 г. на ВКС по ч. н. д. № 210/2003 г., I н. о./, т.е. в случая е било прието и от СГС, а впоследствие и от ВКС, че делото е подсъдно по принцип на СГС. Такова становище са изразили и представителите на прокуратурата, защитниците и подсъдимите в съдебно заседание на 14.06.2023г. по НОХД № 3058/2022 год. по описа на Софийски градски съд.

След връщането на делото от ВКС, с Разпореждане от 03.11.2023 год. на съдията докладчик по НОХД № 3058/2022 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 4 състав, е разпоредено делото да се докладва на Заместник председателя на Софийски градски съд и Ръководител на НО - за преценка на въпроса относно компетентния съдия -докладчик, следващ да разгледа делото. В посоченото разпореждане са изложени мотиви, че съдия докладчика от СНС - закрит, който е разглеждал делото преди закриването на съда, следва да бъде и съдия - докладчик по настоящото дело, тъй като преди закриването на СНС са били проведени три разпоредителни заседания, а именно по НОХД №1064/2019 год., по НОХД №3455/2019 год. и по НОХД №1999/2021 год., всички по описа на СНС - закрит, 12 състав и всеки път делото е било връщано на Специализираната прокуратура (закрита) за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на посоченото разпореждане и извършена преценка от Заместник председателя на Софийски градски съд и Ръководител на НО, и съобразно Протокол за избор на съдия - докладчик от 2

02.02.2024 год., е извършено преразпределение на делото, като ръчно е избран нов съдия – докладчик- този, който е разглеждал делото преди закриването на СНС, който с разпореждане от 14.02.2024г. се е отвел. Избран е нов съдия-докладчик.

С разпореждане от 29.02.2024г. последния избран съдия-докладчик по НОХД №3058/2022г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл.42, ал.2 от НПК е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд Бургас, тъй като е счетено, че мястото на извършване на част от деянията–предмет на обвинителния акт е на територията на Област Бургас. В разпореждането не е коментирано цитираното Определение № 392 от 08.09.2023 год. по НЧД № 691/2023 год. на ВКС.

Настоящият съдия-докладчик счита, че след като с Определение № 392 от 08.09.2023 год. по НЧД № 691/2023 год. ВКС е приел, че не са налице основанията за промяна на местната подсъдност и че делото следва да се разгледа от Софийски градски съд, то въпросът за местната подсъдност на делото вече е бил окончателно разрешен /в този смисъл Определение № 21 от 17.V.1995г. по н. д. № 263/95г., I н. о./, налице е задължително за всички произнасяне на ВКС относно местната подсъдност на настоящото дело. Само ВКС може да решава кой друг, еднакъв по степен съд, трябва да разгледа конкретно дело /Решение № 123 от 9.XII.1991г. по н. д. № 870/91 г., I н. о./ като това негово решение е окончателно и не подлежи на контрол или преразглеждане /Определение № 81 от 1.II.1996г. по ч. н. д. № 785/95г., I н. о./. След определението на ВКС не са настъпили нови обстоятелства от кръга на посочените в чл.43 от НПК, които да обосновават нова промяна на вече определената местна подсъдност. Въпреки това игнорирайки задължителното определение на ВКС от 08.09.2023г., на 29.02.2024г. съдията-докладчик по НОХД № 3058/2022г. по описа на Софийски градски съд е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на ОС Бургас, позовавайки се именно на правилата за местната подсъдност. По този начин, на практика се прави опит да се пререши отново въпроса за местната подсъдност, който вече е бил решен от ВКС с Определение № 392 от 08.09.2023 год. Несъобразяването с определението на ВКС относно определяне на подсъдността и евентуалното приемане на делото за разглеждане от ОС Бургас е недопустимо по мнението на настоящия съдия-докладчик. След като вече има постановен акт на ВКС, с който е определен кой съд трябва да разгледа настоящото дело, ако то бъде разгледано от съдия от съд, различен от определения вече от ВКС, то това би било в нарушение на основен принцип на наказателния процес, регламентиран в чл. 9 от НПК. В Решение № 283 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 177/2010 г., I н. о., НК, е прието, че дори когато съдията е назначен по установения ред, но не в съответния съд, компетентен да разгледа делото по правилата за подсъдността, сформираният с негово участие съдебен състав е незаконен. Не на последно място, предвид естеството на делото, ако то бъде разгледано от съдия от съд, различен от определения вече от ВКС, може да се създаде у обществото обосновано съмнение относно независимостта и безпристрастността на този съд, което е потенциално нарушение на чл.6 от ЕКПЧ.

Единственият орган, който би могъл да реши настоящия спор е именно ВКС, тъй като 3 не е налице друг орган, който да решава такива спорове. Ето защо, следва да бъде спазена процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 44 от НПК, за повдигане спор за подсъдност по настоящото дело пред ВКС.

Мотивиран от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК, настоящия съдия-докладчик, РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №332/2024г. по описа на БОС.

ПОВДИГА спор за подсъдност и ИЗПРАЩА делото на ВКС за произнасяне по компетентност.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

4