Решение № 1076 от 28.07.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1172/2020
- Вид
- Решение № 1076
- Подписан
- 28.07.2020
- В сила
- 28.07.2020
- Състав
- ДЕТЕЛИНА КОСТАДИНОВА ДИМОВА, МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, ПЛАМЕНА КОСТАДИНОВА ВЪРБАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 3, изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.188, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.50 · Закон за нормативните актове
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 188 28.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова мл.с. Детелина
Димова при секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1172 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова , с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Александър Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 30/30.01.2020г. по гр.д. № 1211/2019г. по описа на РС Несебър, с което съдът е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, да заплати на Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1703,27 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 244,82 часа извънреден труд, положен през периода 01.10.2016-30.09.2019 год. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Т.П. е заемал длъжността „пожарникар и водач на специализиран автомобил І степен“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”- гр.
Несебър, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- гр. Бургас, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 03.10.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата от 246,81 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.10.2016 г.- 02.10.2019 г., както и сумата от 350 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Със същото решение ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР е осъдена да заплати в полза на бюджетна съдебната власт по сметка на Районен съд Несебър сумата от 268, 13 лева – разноски за държавна такса и възнагражение на вещо лице, изплатено от бюджета на съда.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно и необосновано. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, според който при разрешаване на висящия спор субсидиарно следва да бъде приложена Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излага се подробен анализ на нормативната уредба, съдържаща се в специалния ЗМВР и наредбите, която се намира за приложима към спора и въз основа на този анализ се прави извод, че изброяването на видовете допълнителни възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно и закондателят не е предвидил на служителите на МВР да се изплащат допълнителни възнагражения, определени в други нормативни актове, неприложими към служебните отношения по
ЗМВР. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Намира, че е неправилно позоваването на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., която не е действала през процесния период. Предвиденото с нея преизчисляване на нощния труд не било в съответствие със ЗМВР, което несъответствие било поправено с Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и този подход бил възприет с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. На следващо място съгласно чл.
187 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време била 8 часа, като се излага становище, че нормалната приодължителност и на нощния труд също била 8 часа, поради което съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР било равно на коефициент 1, а не както по Кодекта на труда 1,143. За държавните служители по ЗМВР положеният труд през нощта в рамките на 8-часова продължителност се заплащал съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Счита изводът за приложение на НСОРЗ за неправилен като се позовава и на съдебна практика, и на правна консултация на проф. Мръчков, приложена по делото за сведение. На следващо място намира за неправилен извода, че се дължи заплащане за извънреден труд. Поддържа, че липсва полагане на извънреден труд. Счита, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Не бил отчетен фактът, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Не се правят доказателствени искания. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника не се явява, представя писмена молба, в която заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и възражението за прекомерност, и се позовава на посочена съдебна практика.
Препис от въззивната жалба е връчен на Т.П. чрез адв. С. на 18.05.2020г. като в срока по л. 263 от ГПК е подаден писмен отговор. С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано.
Подкрепят се изводите на съда относно субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Определеното със Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв за всеки отработен час между 22:00 часа и 06:00 часа не изключвало приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, като в случая се касаело за две различни и паралелно действащи разпоредби, установяващи два отделни способа за овъзмездяване на нощния труд. Сочи, че възприемането на обратното становище би поставило държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и лица, ангажирани в трудово правоотношение. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемия се представлява от адв. С., която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира разноски, съобразно представен списък на разноски и договор за правна защита и съдействие от 09.07.2020 г.
Съдът намира въззивната жалба за редовна и допустима, като подадена в срок от легитимирано лице и против акт на съда, подлежащ на обжалване.
Бургаският окръжен съд, след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно.
С исковата молба ищецът Т.М.П., ЕГН ********** е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР
, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Пиротска " №171А, иск с правно основание чл. 179, ал. 1, вр. чл. 178, ал. 1 т. 3 от ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1400 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен и неплатен извънреден (нощен) труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., приравнен към дневен по коефициент 1.143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху дължимите суми, предмет на първия иск, считано от 30 –то число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда.
Ищецът излага, че през процесния период от време е полагал труд на длъжността „пожарникар и водач на специализиран автомобил I степен в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ –гр.
Несебър към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР. Съгласно ЗМВР, ищецът е със статут на държавен служител. Ищецът сочи, че за процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е работил на 24 часови смени, като обикновено е работил по 7 или 8 нощни смени месечно. Общо положеният от него нощен труд за този период бил 1680 часа, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1920 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод за положен извънреден труд от 240 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника и общата стойност възлиза на сума от 1140 лева. Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.
Ответната страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение, като посочва, че същият изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици и отработеното време били изчислявано сумарно. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, при което бил отчетен и положения извънреден труд, ответната дирекция е прилагала специалната уредба по ЗМВР и приетите въз основа на него специални наредби.
Сочи, че за процесния период от време, е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи и че наличието на специална уредба, приложима към служебното правоотношение с ищеца, води до извод за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Заявява, че нощният труд, полаган в часовия диапазон между 22:00ч и 06:00 ч. не е извънреден труд, като такъв би бил налице само ако служителят действително работи извън установеното за него работно време. Не се противопоставя на исканата експертиза.
В хода на първоинстанционното производство е направено изменение на исковата претенция на основание чл. 214 ГПК, което е прието и в резултат на това, главният иск се счита предявен за сумата от 1703,27 лв., за положени 244,82 часа извънреден труд през заявения с исковата молба период, а претенцията за мораторна лихва е увеличена до размер от 246,81 лева за процесния период от 30.10.2016 г. до 02.10.2019 г.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т.3 вр. чл.187 и чл. 179 от ЗМВР.
По делото няма спор, че за процесният период от време ищецът е полагал труд като служител на ГД "Гранична полиция", което налага извода, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът Т.М.П. е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл - арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на смени по график, включително и през нощта (22. 00часа - 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно- дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От заключението на вещото лице Петя Няголова по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период от време: 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1712 часа нощен труд, които приравнени с коефициент 1,143, се равняват на 1956,82 часа за целия период. Разликата между двете величини е 244,82 часа положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1703,27 лв. Дължимата мораторна лихва върху отделните допълнителните месечни възнаграждения, считано от 30 – то число на съответния месец е в общ размер на 246.81 лева.
Разпечатката съдържа 29 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07a1991c-8efa-4526-a0d6-7ae1c263aaf0