Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 111 от 24.03.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 71/2026
Вид
Решение № 111
Подписан
24.03.2026
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Ивайло Стефанов Стефанов, Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124,ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.2,ал.5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.51, ал.1, т.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54 ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54 ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • § 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.29,ал.3,т.1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • § 10, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 16 · Закон за устройство на територията
  • чл.205 · Закон за устройство на територията
  • чл.205,ал.1,т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.206 · Закон за устройство на територията
  • чл.206,ал.1 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Смолян, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500071 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 90/25.11.2025г., постановено по гр.д.№ 102/2024г. по описа на Районен съд-Ч. е признато за установено на основание чл.54 ал.2 от ЗКИР по отношение на Община Ч. с Булстат ******* с адрес гр.Ч., ул."Б." № *, представлявана от кмета Б. С. Х., че А. И. Ц., ЕГН ********** и В. С. Ц., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.Ч., ул. „Л.“ № *, са собственици на ½ (една втора) идеална част от правото на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор № ******* целия с площ от 1036 кв.м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, собственост на Община Ч., по данни от КККР на гр.Ч., одобрена със Заповед № РД 18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр.С., която част е с площ от 58 кв.м. и при граници на частта: поземлен имот с идентификатор № *******, поземлен имот с идентификатор № ******* и поземлен имот с идентификатор № *******, по КККР на гр.Ч., одобрени със Заповед № РД - 1857/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр.С. /тонирана в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице към СТЕ/, която част е заключена между западната граница на поземлен имот с идентификатор № ******* /по действащата КК на гр.Ч. и западната граница на парцел II - ****, кв.32 по плана на гр.Ч. от 1978 год., действал към 1998 год., и която част погрешно е заснета в кадастралната карта на гр.Ч. като част от поземлен имот с идентификатор № *******, вместо като част от собствения им поземлен имот с идентификатор № *******. Неразделна част от решението е комбинирана скица към писменото заключение на вещото лице инж. М. Т. по приетата съдебно техническата експертиза /на л.231/, която е приподписана от съдията докладчик. Осъдена е Община Ч. с Булстат ******* с адрес гр.Ч.,ул. "Б." № *, представлявана от кмета Б. С. Х., да заплати на А. И. Ц., ЕГН ********** и В. С. Ц., ЕГН 1

**********, и двамата с адрес гр.Ч., ул. „Л.“ № *, сумата 2685,00 лева разноски по водене на делото.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4625/29.12.2025г. от Община Ч., представлявана от кмета Б. С. Х., чрез пълномощника му адв.Н. С., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материал закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел под внимание, че към момента на одобряване на ПУП за промяна на регулацията със Заповед № 427/ 03.11.2010г. на Кмета на Община Ч. имотът на ищците не е засегнат от промяната, за да е било необходимо провеждане на отчуждителна процедура спрямо техния имот. С посочената заповед е променена уличната регулация на ул. „Л.”, но имот с кратък № **** за ул. „Л.” е бил в този си вид преди промяната на самата улична регулация, която промяна, в обхвата в съседство на имот № ****, собственост на ищците, касае само съвместяване на регулационната линия с имотната граница, което е видно и от представена от ищците пред Община Ч. скица № 2244/24.09.2007 г. за започване на производство по разрешаване на фотоволтаична система за енергия върху покрива на сграда, както и издаденото от гл. архитект разрешение за строеж № 63/13.12.2012г. ищците са запознати с границите на имота си и ползват същия по този начин. Приетият ПУП за промяна на регулация не е засегнал по никакъв начин конфигурацията на западната граница на имота, по кадастралната карта двата имота са заснети именно в същата конфигурация без да се променя западната граница на имота на ищците. С плана за промяна на улична регулация не се навлиза в имота на ищците, за да е било необходимо провеждане на процедура на отчуждаване. Ищците са запознати с проведените мероприятия по реконструкцията както на улица Л., така и с направата на бетонни стени и с облагородяването на процесния подход и към момента на извършване на дейностите от страна на Община Ч. не са възразили, че техни вещни права са засегнати или имат някакви претенции по отношение на спорната в настоящото производство част от 58 кв.м от имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Ч. с НТП: за второстепенна улица. Безспорно се установява и то от доведения от ищците св. М., че процесния подход е бил част от улицата и единствен достъп, както до техния, така и до съседния имот още преди ищците да започнат строителството върху държавния тогава парцел. Този свидетел сочи, че от триъгълника към имота на С. е имало каменна стена, висока 1,80 м – 2.00 м,като С. е преминавал през подхода, а не през стената. През 2010 г., когато е направен проекта - пътя на ул. „Л.”,тази стена е разрушена от Община Ч. и на нейно място е изградена нова бетонна подпорна стена. От този подход директно влиза в имота в края на който има гараж. Както е подпорната стена, гараж, входна врата и след това започва гаража на ищците, като цял живот са влизали и излизали от там. Имотът на ищците е бил ливада и винаги е имало този подход. За обстоятелството, че процесния подход с площ от 58 кв.м. е част от улица се установява и от всички разпитани свидетели, като и вещото лице потвърждава, че подхода е част от реализирания проект. Цялата реконструкция на ул.“Л.“ е въведена в експлоатация. Община Ч. не може да влага средства и труд в облагородяването на инфраструктура, която да остане частна собственост.Безспорно се установява, че процесния подход не се ползва само от ищците, а и от съседите К., което обстоятелство се потвърждава от всички доказателства по делото, в това число от приетите заключения на вещото лице и разпитаните свидетели. Твърди се, че производство е опит от страна на ищците да придобият общинска собственост именно с цел да ограничат преминаването на съседите си през подхода част от улица Л. и да ограничат единственият им достъп до имота им. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че ищците претендират да са собственици на разликата в площта на УПИ измерен 2 от вещото лице в размер на 894 кв.м., в частност на просения подход от 58 кв.м и тази от 730 кв. м., за която притежават документи за собственост като придобита по силата на регулационни отреждания и поради вещно-правното действие на планове. Отреждането на терени, необходими за осъществяване на обществените мероприятия не е предмет на дворищнорегулационен план, а на застроителния и регулационния план за обществените мероприятия- чл. 21 и чл. 22 от ЗТСУ.

Планът от 1978г. за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.), както и планът от 2010г., одобрен при действието на ЗУТ, нямат непосредствен вещноправен ефект, т.е. държавата/общината не губят собствеността си, нито пък ищците могат да я придобият. Вещото лице сочи, че към 1998г. УПИ-то е с площ от 894кв.м., по кадастрална карта имот с кратък № **** е с площ от 848 кв.м., поради което няма как на ищците да се полагат още 58 кв.м ( представляващи процесния подход), като при аритметична сметка остават 48 кв. м. разлика в площта от УПИ-то към 1998г., която твърдят да са закупували. Това води до извода, че към този момент права в обем надхвърлящ 1/2 идеална част от 730 кв. м. не са преминали в собственост на ищците. Правото на строеж на ищците е отстъпено през 1980г. върху парцел с площ от 730 кв.м., а по силата на заповед № 2467/12.12.1997г. на Областен управител на Пловдивска област ищците са определени за купувачи на ½ ид.част от 730 кв.м. Посочването на площта в абсолютна стойност е определяща за действителните права на ищците в случая на 365 кв.м.Разликата до пълния размер на площта на парцела по плана от 1978 г. (измерен от вещото лице в размер на 894кв.м.), както и по следващите такива-кадастралната карта от 2006 г. - в размер на 848кв.м и устройствения план от 2010 г. е общинска собственост. Според Решение № 375/05.07.2010 г. по гр.д.№ 1480/2009 г. на I г.о. на ВКС, за да се определи дали даден имот е общинска собственост, следва да се изхожда и от целта и разума на законодателната уредба, която в поредица от норми утвърждава общинската собственост като самостоятелна форма на собственост и отграничаването й от собствеността на държавата, на другите юридически лица и на гражданите.Проследени по хронологичен ред основанията за придобиване на собственост от общината/при безспорните данни, че до този момент имотът е бил държавна собственост/ са уредени в § 7 от ПЗР ЗМСМА, чл. 6, ал. 2 ЗС- редакция ДВ бр. 77/91 г., чл. 2, ал. 1 от ЗОС във всичките му редакции, § 10, ал. 1 от ПЗР ЗОС - в двете редакции- ДВ бр.

44/96 г. и ДВ бр. 93/98 г. и § 42 от ПЗР ЗИД ЗОС - ДВ бр. 96/99 г. При съобразяване, че обслужващия като подход терен не е придобит по силата на договор за продажба на държавен имот, а части от парцела са включени в улични мероприятия и не са предоставени за стопанисване на държавно предприятие, водят до извод, че още по първия приложим закон § 7 ПЗР ЗМСМА, разликата между площта на придобития терен 730 кв.м. и площта на целия парцел/УПИ, представлява общинска собственост, придобита по силата на закона.Горното води до извод, че ищците на са доказали принадлежността на правото на собственост в пълен обем върху недвижимия имот, като възникнало на твърдените основания, поради което претенцията им е неоснователна, а постановеното решени- неправилно. Първоинстанционния съд не се е съобразил с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР има правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Само по изключение ищецът по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР има правен интерес да установява собствеността си към минал момент- момента на одобряване на кадастралната карта на населеното място. В случая ищците не са обосновали правен интерес от установяване на собствеността към минал момент. С влизане в сила на регулацията по Заповед № 427/03.11.2010. на Кмета на Община Ч. и влизане в сила на КККР на гр. Ч. през 2006г. по силата на плана по чл. 16 ЗУТ спорната реална част става 3 собственост на Община Ч..Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 417/29.01.2025г. от А. И. Ц. и В. С. Ц., чрез пълномощника им адв.Т. Д., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че жалбоподателят превратно тълкува закона, както и установените по делото факти, в подкрепа на тезата си. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищците са придобили собствеността върху процесната част от ПИ с идентификатор № *******, поради което имат правния интерес да претендират установяването на кадастрална грешка в КККР на гр.Ч.. С Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС № ** том:Х1Х стр.195 Вх.рег.№ 40/1998г. по описа на СВп при ЧРС, ищците са придобили чрез покупко-продажба правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от Парцел II - ****, кв.32 по плана на гр.Ч. е обща площ от 730 кв.м. с граници на парцела: парцел I - зелена площ, парцел III - ****, 1155 и улица. Според приетата СТЕ част от парцел II -****, кв.32 по плана от 1978г. попада в ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр. Ч. от 2006 г. с площ на частта 58 кв.м., тонирана в жълт цвят на приложената към заключението скица. Вещото лице е посочило ,че липсват данни за извършена процедура по отчуждаване на процесната част при проверката в Община Ч..При изслушването му в съдебно заседание на 30.01.2025г. вещото лице е заявило, че в момента част от тонираното в жълто част/процесната част/ представлява асфалт, част представлява бетонова настилка, а друга част попада в подпорна стена и място над подпорната стена. Със Заповед № 427/03.11.2010. на Кмета на Община Ч. е одобрен ПУП - План за промяна на уличната регулация на ул."Л." от о.т.206 до о.т.231 между кв.32 и кв.ЗЗ по плана на гр.Ч.. Във връзка с тази промяна на ПУП явно от страна на Община Ч., са извършвани фактически действия по благоустрояване на улица