Решение № 13 от 15.02.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20201110143855 по описа за 2020 година

РЕШЕНИЕ

15.02.2021 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 43855/2020 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ТС срещу Д. К. А., в която се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ГР аб. № 134407, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1

1493,90 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 239,16 лева за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответника дължал и сумата от 40,87 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. до 3 0.04.2019 г., както и сумата 8,27 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. до 01.07.2020 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответника му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че претенцията е недопустима, поради липса на правен интерес. Поддържа, че страните не се намирали в облигационна връзка, като имота никога не бил присъединяван към топлопреносната мрежа. По съществото на исковете поддържа, че не е потребявал топлинна енергия, каквато ищецът твърдял, че бил доставил, а претендираните суми не съответствали на реално извършената услуга. Навежда доводи, че от представените по делото доказателства не можело да се направи извод за доказаност на претенцията. Излага съображения, че ищецът бил начислил лихви върху прогнозни дялове, което било незаконосъобразно, което обосновава. Развива аргументи и оспорвания по отношение на доказателства по делото, като инвокира довод, че не бил собственик, което се установявало от представен от ищеца списък на живущите в етажната собственост, а от останалите писмени доказателства това обстоятелство също не се установявало, за което прави подробна обосновка. Твърди, че претенцията е погасена по давност. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не взела становище по предявените искове. В открито съдебно заседание не изпраща представител и не вземан становище.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през 2 релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Съдът, при съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства – Протокол от общо събрание на ЕС от 22.10.2011 г., списък на броя на жувищите (л. 22-23 в кориците на делото) и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, № 91а, том II, нот. д. № 5230/93 г. – достига до извод, макар и по индиции, че ответника е собственик на недвижим имот в имот, находящ се в .............................. В случая 3 веригата от косвени доказателства е достатъчна за установяване на релевантния факт. Нещо повече, допълнително съображение в тази насока е и обстоятелството, че от представените от третото лице-помагач писмени доказателствени средства се установява, че партидата е заведена по името на ответника, като част от представените и неоспорени формуляри за отчет са подписани. Действително, касае се за частни документи, които имат само формална доказателствена сила, но след като липсва надлежно оспорване на автентичността на подписа на страната, съдът следва да приеме, че направеното волеизявление е направеното от посоченото лице – арг. чл. 180 ГПК.

Нещо повече, в случая представен и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 95, том XV, нот. дело № 2566/1982 г., като се установява, че КП МК са дарили на Д. К. А. недвижим имот, находящ се в ..............................

С оглед на това, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, правният спор по настоящото дело се концентрира върху правнорелевантния факт дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло на ответника.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

По делото са изслушани и приети заключенията на ССчЕ и СТЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за БГВ и сградна инсталация, като топлинната енергия за БГВ е била на базата на реален отчет от 1 бр. технически изправен водомер за топла вода. Вещото лице е изяснило, че стойността на доствената топлинна енергия е в размер на 1493,97 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени плащания за погасяване на дължимите суми.

Съдът при преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и 4 добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не са установява същите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестни.