Решение № 86 от 03.10.2023, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 557/2021
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 03.10.2023
- В сила
- 31.10.2023
- Състав
- Кирил Давидов Павлов
Цитирани разпоредби
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 7, точка 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123 ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "А" · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1 т. 3 б. "В" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 1 т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. С., 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кирил Д. П. при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. П. Административно наказателно дело № 20211870200557 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Г. Г. Г. ЕГН **********, против Наказателно постановление № 210338-000522/05. 08. 2021 год. г. на Началник група В РУ-С. към ОДМВР С., с което на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 2, предл.1 от ЗДвП е била наложена "глоба" в размер на 200 лева, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е била наложена "глоба" в размер от 100 лeва и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за допуснати нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "А" от ЗДвП.
В своята жалба наказаното лице изразява недоволство от процесното наказателно постановление, и намира същото за незаконосъобразно, като посочва, че не е допуснала посочените нарушения, а при съставянето на АУАН и НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отменяването или изменяването на същото, чрез намаляване размера на наложените санкции.
В съдебно заседание, чрез адв. Адвокат Димитър Симитчиев от САК, Г. Г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна- АНО, Началник група към ОДМВР С. РУ С., не се явява и не се представлява, и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 21. 04. 2021 година , полицейският служител Ф. И. С., в присъствието на св. В. Д. Н., съставила АУАН бл. № 993928/21. 04. 2021 година против жалбоподателката Г. Г., за това, че на 17. 03. 2021 година в 23 часа, в село Р., община С. управлява лек автомобил „БМВ“ ***ТДС с рег.
№ ******, като вследствие движение с несъобразена скорост , губи управлението на автомобила преминава през съседна пътна лента и се удря в стоманено бетонна ограда и реализира ПТП с материални щети. В същия АУАН при описание деянието на жалбоподателката и като второ нейно нарушение на ЗДвП е посочено, че напуска ПТП като не установява последиците от него. В АУАН е визирано, че с описаното Г. Г. виновно е нарушила чл. 20 ал. 2 и чл. 123 ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Визираното в АУАН деяние и нарушенията на жалбоподателката на чл. 20 ал. 2 ЗДвП и чл. 123 ал. 1, т. 3 от ЗДвП се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, 1 преценени поотделно и в тяхната съвкупност. От показанията на свидетелите Р. Б., Я. И. Д. и В. Д.
П., както и от АУАН, редовно съставен и с доказателствена сила установена в чл. 189 ал. 2 от ЗДвП се установява, че действително на 17. 03. 2021 година около 23 часа жалбоподателката Г. Г.
ЕГН ********** като водач на МПС лек автомобил „БМВ“ ***ТДС с рег. № ****** е причинила ПТП с материални щети с това че при управлението на това МПС по заснежена настилка вместо да си кара по пътя изгубила управлението на същото МПС вследствие движение с несъобразена скорост и в нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и като изгубила контрола на управляваното МПС, същото преминало през съседна пътна лента и се ударила в стоманено бетонна ограда на къща в която живее свидетелката Р. Б.. Причинявайки процесното ПТП поради движение с несъобразена скорост жалбоподателката съборила част от оградата на къщата и с това причинила имуществени вреди които по-късно възстановила, видно от показанията на свидетелката Б..
Същата нощ на 17. 03. 2021 година, непосредствено след причиненото от Г. Г. ПТП напуснала местопроизшествието без да има съгласие между двете страни и без да уведоми органите на МВР, като същата е била установена в следващите дни от органите на МВР като лицето причинило ПТП и едва на 21. 03. 2021 година й бил съставен описания АУАН в нейно присъствие. По този начин жалбоподателката Г. Г. е допуснала следните нарушения на ЗДвП; 1/ не се съобразила поведението си чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и в нарушение на тази разпоредба и при условията на чл. 179 ал. 2 от ЗДвП с несъобразена скорост с пътните условия и преди всичко със заснежената пътна настилка е причинила процесното ПТП с материални щети. На второ място, но с по-голямо значение при положение че не е имало съгласие със собственик на съборената при ПТП ограда на къщата в село Р. относно обстоятелствата ПТП е напуснала мястото на ПТП без да уведоми службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. Това е нарушение на задълженията на жалбоподателката като участник в причиненото от самата нея ПТП, установено в чл. 123, ал. 1 т. 3 б. "В" от ЗДвП.
В акта е посочено, че по този начин жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл. 20 ал.
2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 т. 3 от ЗДвП. Актът е бил връчен на нарушителя срещу собственоръчен подпис, и не са направени възражения. Видно от показанията на свидетелката полицай Ф. С., които съдът кредитира самата жалбоподателката потвърдила, че тя е управлявала ПТП и че е виновна.
Въз основа на посочения по- горе акт, Началник група в РУ С. към ОДМВР-С. е издал процесното Наказателно постановление постановление № 210338-000522/05. 08. 2021 год. г. с което на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 2 вр.чл. 179, ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 200 лева, и на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП са наложени административните наказания глоба в размер от 100 лeва и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за допуснати нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 т. 3 б.
"В" от ЗДвП- като в същото е описана горната фактическа обстановка, така както в АУАН.
Предвид така събраните доказателства съдът намира, че жалбоподателката Г. Г. е нарушила правила за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 т. 3 б. "В" от ЗДвП- при управление на описаното по- горе МПС, не съобразила поведението си със пътните знаци, маркировки, както и при липса на съгласие относно обстоятелства по ПТП е напуснала мястото на ПТП без да уведоми службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието.
Предвид това съдът намира, че са извършени посочените административни нарушения, тъй като всички описани по- горе доказателства са в насока, че жалбоподателката Г. Г. действително е извършила нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 т. 3 б. "В" от ЗДвП.
Съдът приема, че показанията на свидетелите Б., Ф. С. и Я. И. Д. са логични, последователни и съдържателни, не страдат от вътрешно противоречие и кореспондират на събраните доказателства и средства за тяхното установяване. В. П. свидетел на жалбоподателката и живеещ на съпружески начала с нея потвърждава в показанията си че именно тя – Г. Г. управлявала автомобила и тя причинила ПТП през нощта на 17. 03. 2021 година. Като механизъм на ПТП свидетелят П. сочи, че жалбоподателката при движението по пътя със заснежена настилка се опитала за избегне снежна буца автомобилът (който е БМВ) поднесъл, изгубила контрол и автомобилът се ударил в оградата. Твърдението му за снежната буца която жалбоподателката искала да избегне по никакъв начин не променя изводите за несъобразена скорост при причиняване на ПТП, нито за вината на жалбоподателката под формата на непредпазливост, но съдът не кредитира показанията на свидетеля П. в тази им част и ги приема като защитна позиция.
2
Ако действително е имало такава буца, това би била допълнителна причина наред със задълженията й при ПТП жалбоподателката без да напускатместопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. Така вместо да бяга от местопроизшествието, жалбоподателката е могла да посочи на място буцата, която искала да избегне като причина автомобилът й да поднесе и тя да изгуби контрола върху управляваното от нея БМВ. Самата жалбоподателка като била разкрита от органите на полицията като извършител на ПТП, потвърдила пред свидетелката полицай Ф. С. че е виновна за ПТП но не посочила никаква снежна буца като причина да изгуби управлението на управляваното от нея БМВ, та чак да събори оградата на къщата.
Както авторството, така и вината на жалбоподателката за ПТП и щетите от него са доказани и вината й е под формата на непредпазливост. С основание АНО и актосъставителят са приели, че нарушението й е по чл. 179 ал. 2 от ЗДвП, а именно причиняване на ПТП поради движение с несъобразена скорост. Действително жалбоподателката е нарушила чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, по силата на който Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. При заснежен път с нищо не се е съобразила жалбоподателката за да премине през съседна пътна лента управлявания от нея автомобил, да стигне до стоманено бетонената оградата и да я събори. Дори да е имало снежна буца както твърди мъжът й св. П., това в конкретния случай е предвидимо препятствие и жалбоподателката като водач е била длъжна да намали и да спре, а не да се опитва да я заобикаля с конкретната избрана от нея скорост. Загубата на управлението на автомобила е вследствие нейно виновно нарушение именно на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Щом при това нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП поради движение с несъобразена скорост жалбоподателката е причинила процесното ПТП е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.
179 ал. 2 от ЗДвП. Законодателят в нормата на чл. 179, ал. 2 вр.чл. 179, ал. 1 т. 5 от ЗДвП е предвидил наказание глоба в размер 200 лева и наказателното постановление в тази му част следва да се потвърди като законосъобразно, обосновано и потвърдено от събраните по делото доказателства.
За деянието в нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, когато поради движение с несъобразена скорост е причинено ПТП е предвидено наказание по чл. 179, ал. 2 вр.чл. 179, ал. 1 т. 5 от ЗДвП- и това "глоба" в размер на 200 лева, и размерът е определен като абсолютна стойност, поради и което в тази част наказателното постановление е законосъобразно и размерът на наказанието е правилно определено.
Доказано е от фактическа и правна страна нарушението на жалбоподателката по чл. 175 ал. 1, т. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 123 ал. 1, т. 3. Жалбоподателката действително е нарушила задълженията си като участник в процесното ПТП, което именно тя е причинила, но това с което доказано е нарушила задълженията си е като не е имало съгласие между нея и собственика на увредената от ПТП ограда относно обстоятелствата свързани с ПТП, е напуснала мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. Когато участник в ПТП избяга както в случая от местопроизшествието, а е длъжен да уведоми полицията, нарушението му е на чл. 123 ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП. Именно във връзка с тази разпоредба е нарушението на жалбоподателката по чл. 175 ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Настоящият съд следва да измени НП в тази му част като приложи закон за същото нарушение, но във връзка с буква „В“ на чл. 123 ал. 1, т. 3 от ЗДвП, без съществено изменение на обстоятелствената част на административното обвинение, тъй като и в АУАН и в НП е посочено изрично че жалбоподателката е напуснала ПТП. По силата на чл. 63 ал. 7, точка 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07a04134-4457-445e-9665-be712d5b195e