Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 459 от 20.02.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 346/2024
Вид
Определение № 459
Подписан
20.02.2024
Състав
Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. София, 20.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500346 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 248 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 293522/18.12.2023 г. от В. С. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * срещу Определение № 265863/31.10.2023 г. , по в.гр.д. № 3921/2021 г., на СГС, ГО, II-ри възз.бр.с., с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на постановеното въззивно Решение № 260454/10.03.2023 г., в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК.

Частният въззивник сочи, че атакуваното Определение е неправилно.

Сочи, че е поискал присъждане на разход за адв. Възнаграждение, направен пред въззивния съд като такъв изобщо не е бил присъден, поради което счита, че молбата му е допустима, независимо от наличието или липсата на представен списък на разноските. Излага, че с постановеното решение претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение била отхвърлена като недоказана, поради липса на доказателства, което не съответствало на материалите по делото. Още с депозирания отговор на въззивна жалба бил представен и договор за правна помощ, наличен на стр. 22 от делото на СГС.

В последното по делото съдебно заседание било направено искане за присъждане на адв. Възнаграждение в размер на 400.00 лв., поради което не бил представен отделен списък на разноските, тъй като друг разход не е бил правен от частния въззивник. Счита, че изявлението в съдебно заседание замествало списъка на разноските. По същество моли за отмяна на атакуваният съдебен акт като неправилен, ведно със законните последици от това.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК частният въззиваем Г. Н.

П., ЕГН **********, с местожителство гр. ***, жк „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.

*, депозира отговор вх. № 263355/08.02.2024 г. , в който счита жалбата за недопустима, а по същество неоснователна. От своя страна сочи, че Списъка по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството по изменение на решението в частта за разноските, както 1 правилно бил изложил и съставът на СГС. Излага, че в настоящият случай въззиваемият не е представил Списък по чл. 80 ГПК и дори е направил изрично изявление в тази посока в с.д. от 27.10.2022 г., с което автоматично бил изгубил правото да иска изменение на постановеното решение. Счита, че с частната жалба въззиваемият се опитвал да санира съществен свой процесуален пропуск, при наличие на разпоредба на Закона и ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които били пределно ясно. По същество моли за частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Мнозинството от състава намира и, че въззивната частна жалба следва да бъде разгледана по същество от настоящият съд.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 260454/10.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 3921/2021 г., на СГС, ГО, II-ри бр.възз.с. е оставено в сила Решение № 20257875/23.11.2020 г., изменено с Определение № 20046146/18.02.2021 г., по гр. д. № 46452/2020 г., на СРС, 117 с., с което е отхвърлена молбата на Г. П. за издаване на Заповед за защита по ЗЗДН срещу В. С..

С Решението разноски в полза на възз. С. не са присъдени, поради липса на доказателства за сторени такива за процесуално представителство пред въззивния съд.

В границите на срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба вх. № 270298/27.03.2023 г., с която въззиваемият е поискал да бъде изменено постановеното въззивно Решение, в частта за разноските като му бъдат присъдени направените разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., за което доказателства били налични по делото.

В границите на предоставения срок е постъпило възражение вх. № 278715/16.06.2023 г. от насрещната страна по молбата – въззивницата П., в което е изразено становище за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, поради липса на представени списък по чл. 80 ГПК от страна на въззиваемия.

В условията на евентуалност е изразено становище и по основателността на молбата.

С атакуваното Определение № 265863/31.10.2023 г., съставът на СГС е оставил без разглеждане искането на В. С., за изменение на постановеното решение в частта за разноските, обективирано в постъпилата молба вх. № 270298/27.03.2023 г. Произнасянето е обосновано с липса на представен Списък по чл. 80 ГПК и т. 2 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

Произнасянето се преценява от мнозинството от състава на въззивния съд като правилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските като процедурата намира приложение при всеки акт с който производството приключва. Целта на Закона е да бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка страна, за всяка инстанция.

При молба на някоя от страните съдът извършва проверка на присъдените 2 разноски и при необходимост изменя акта си или при липса на произнасяне по разноските – го допълва с такова произнасяне.

Доколкото в случая произнасяне по направените в хода на производството разноски, съобразно изхода от спора, в съдебното решение е налице, то депозираната молба по чл. 248 ГПК, с оглед и на отправеното с нея искане, е такава за изменение на съдебното решение, а не за допълването му с произнасяне по този въпрос.

Съобразно разясненията и разрешението дадени в т. 9 от ТР № 6/2012 г.

ОСГТК на ВКС, условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните права съставляват процесуални предпоставки.

Те са определяни обикновено с императивна правна норма и обуславят правната валидност на предприетото процесуално действие. За наличието или липсата им, съдът следи служебно. Следователно, ако изискуема от процесуалния закон предпоставка не е налице, действието е опорочено и като такова не може валидно да сезира съда, т. е. да породи задължение за произнасяне по него. Тази зависимост между регламентирано и надлежно упражнено право, определя допустимост на действието, когато те са в съответствие, а когато е налице несъответствие между тях - недопустимост.

Основателността като правна категория предполага съответствие между вече предприето процесуално действие и неговия фактически състав. За това по нея съдът е длъжен да се произнесе чрез разглеждане на конкретните предпоставки, установяващи наличието или липсата на факти, относими към този фактически състав.

Следователно преценката за допустимостта, която съдът извършва служебно, винаги предхожда тази по основателността, тъй като е нейна предпоставка и съставлява пречка за обсъждане на доводите по същество, ако не е налице.

Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо.

Видно от материалите по делото е, че в хода на производството пред въззивния съд, въззиваемият – ответник е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил Списък по чл. 80 ГПК. Нещо повече, изрично изявление, че списък няма да бъде представен е направен от процесуалния представител на въззиваемия в съдебно заседание, проведено на 27.10.2022 г., видно от съставения протокол.

Съобразно разрешението дадено в т. 2 от посоченото по-горе ТР № 6/2012 г., страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В мотивите върховните съдии са разяснили, че доколкото списъкът по чл. 80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и, които счита, че следва да й бъдат присъдени, то няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея (респ. в отговора на исковата молба или отговора на 3 въззивната жалба), ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Т.е. списъкът при всяко положение следва да бъде в писмена форма. В този смисъл като неоснователно се преценява оплакването на частният въззивник, че искането, направено в съдебно заседание, за присъждане на направеният разход за адвокатско възнаграждение, може да санира липсата на представен в писмена форма Списък по чл. 80 ГПК.

Поради което и отправеното искане за изменение на постановеното Решение в частта за разноските подлежи на оставяне без разглеждане.

Постановеният в същия смисъл акт на СГС като правилен и законосъобразен ще следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 265863/31.10.2023 г. , по в.гр.д. № 3921/2021 г., на СГС, ГО, II-ри възз.бр.с., с което е оставена без разглеждане молбата на В. С. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, за изменение на постановеното въззивно Решение № 260454/10.03.2023 г., в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му, пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4