Решение № 63 от 17.03.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 282/2026
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 17.03.2026
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев
Цитирани разпоредби
- чл. 255, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Бургас, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев при участието на секретаря Петя Ст. Запрянова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Частно наказателно дело № 20262100200282 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1–8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – гр. Бургас удостоверение, издадено въз основа на Решение № 408 Cs 2050 Js 61201/24, постановено на 16.10.2024 г. от Amtsgericht Mainz, Федерална република Германия, с което на З. К. К., ********* гражданин, роден на **.**.**** г. в гр. ********, с постоянен адрес *************** и настоящ адрес ************, е наложена финансова санкция.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр.
Бургас изразява становище за наличие на всички законови предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция на З. К. К..
Засегнатото лице З. К. К., не се явява, редовно призован.
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:
Засегнатото лице З. К. К., с ЕГН: **********, ********** гражданин, роден на **.**.**** г. в ********, е с постоянен адрес **************** и настоящ адрес *************.
От съдържанието на удостоверението се установява, че санкционираното лице З. К. К. е получавал от Семейната каса Rheinland-PfalzSaarland детски надбавки за своите деца. В тази връзка лицето е представило 1 декларация от работодател, че работи с трудов договор с данък общ доход в Германия. Въпреки че е бил наясно със задължението си за уведомяване, З. К. не е уведомил Семейната каса, че считано от 15.10.2022 г. трудовият му договор бил прекратен. От което следва, че на него не му се полагали повече детски надбавки. Поради това му били изплащани неправомерно детски надбавки за периода ноември 2022 г. до септември 2023 г., в резултат на което той е получил неоснователно данъчно предимство под формата на детски надбавки в размер на 5 376,00 евро. Посоченото деяние е квалифицирано като престъпление по §§ 369, ал. 1, т. 1 и § 370, ал. 1, т. 2 от Данъчния кодекс (АО) на Федерална Република Германия във връзка с § 68, ал. 1 от Закона за доходите (EStG) – укриване на данъци на ФРГ.
С решението на Amtsgericht Mainz на З. К. К. е наложена финансова санкция в размер на 1 884,50 евро, включваща:
1 800,00 евро глоба, и 84,50 евро разноски по производството.
Решението е влязло в сила на 14.11.2024 г. Засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
Изпълнението на финансовата санкция се погасява по давност по предварителни данни на 13.11.2029 г.
От така установената фактическа обстановка може да се направи извод, че е налице решение, постановено от съдебен орган в решаващата държава, заради извършено от З. К. К., деяние (престъпление), наказуемо по нейния национален закон. С това решение З. К. К., е осъден да заплати глоба и разноски, направени от решаващата държава по повод воденото срещу него съдебно производство. Следователно, спрямо българският гражданин З. К. К., е издадено Решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 3 от ЗПИИАКОРНФС.
В изпратеното до съда Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, изрично е отбелязано, че описаното в него деяние, не попада в списъка от престъпления, изброени в чл. 5, § 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, следователно за целите на настоящото производство е необходима да се прецени приложимостта на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС . Видно от описанието на деянието, извършено от З. К. К., прието от съда в Германия, то покрива състава по §§ 369, ал. 1, т. 1 и § 370, ал. 1, т. 2 от Данъчния кодекс (АО) на Федерална Република Германия във връзка с § 68, ал. 1 от Закона за доходите (EStG) – укриване на данъци, тъй като макар и законово задължен, не уведомил компетентните за това органи, че за инкриминирания период от време не е работил с трудов договор с данък от доход в Германия и са отпаднали основанията да получава детски надбавки за неговите деца. С това си бездействие, З. К. К. неправомерно успял да облагодетелства данъчно себе си. Установените от компетентния съд в издаващата държава факти, сочат за 2 извършено деяние, представляващо престъпление и по смисъла на Наказателния кодекс на Република България (НК) – чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК , следователно изпълнена е хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС .
Видно от представеното Удостоверение, производството по налагане на паричната санкция е било писмено, а лицето е било уведомено относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава. Решението е окончателно и е влязло в сила на 14.11.2024 г.
Засегнатото лице З. К. К. е с местоживеене на територията на Република България, доколкото има постоянен адрес в **************** и настоящ адрес ****************. Следователно изпълнена е хипотезата на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът не установи наличие на основанията по чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението.
При така изложените обстоятелства и след анализ на представените документи съдът намира, че са изпълнени всички условия съгласно ЗПИИАКОРНФС относно признаване на решението за налагане на финансова санкция срещу З. К. К.. Мотивиран от горното и на основание и на основание чл. 32, ал. 1 , вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 408 Cs 2050 Js 61201/24, постановено на 16.10.2024 г. от Amtsgericht Mainz, Федерална република Германия, в сила от 14.11.2024 г., по отношение на З. К. К., с ЕГН: **********, роден на **.**.**** г. в гр. ********, с постоянен адрес: ******************, с което му е наложена финансова санкция в общ размер на 1 884,50 евро, включващи глоба от 1 800,00 евро и разноски от 84,50 евро.
ИЗПРАЩА решението за изпълнение на Националната агенция за приходите.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за настоящото решение.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Бургас в 7дневен срок от връчването му на засегнатото лице.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 3