Определение № 5189 от 15.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5189 гр. Варна, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20263100502135 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 54160/06.07.2026г. от Д. П. М., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Аспарухово“, **********, чрез процесуалния си представител адв. Н. Н. Д. от ШАК, срещу решение № 2239 от 05.06.2026г., постановено по гр. дело № 5984/2025г. на РС Варна, ХХХI-ви състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, ЕИК 103036629, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Аспарухово, ул. „Островна зона“, представлявано от изпълнителния директор Д.И.Т, иск с правно основание чл.

200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата над 10000 евро до 49084 евро , представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от настъпила на 08.03.2025г. трудова злополука и настъпилите в резултат от нея телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В жалбата e изразено становище за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната му част. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е преценил правилно претърпените в резултат на трудовата злополука травматичните увреждания и възстановяването му. В тази връзка оспорва извода на първоинстанционния съд, че ищецът се е възстановил напълно от получените множество и тежки травми, доколкото вещите лица изрично посочват, че болки и дискомфорт Д. ще търпи при промяна на времето и тежки физически натоварвания, а освен това му предстоят допълнителни медицински интервенции. Счита, че съдът не е съобразил продължителността на възстановителния период, както и обстоятелството, че работодателят не му е осигурил друга, физически по-лека 1 длъжност, което го е принудило да напусне работа. Сочи, че първоинстанционният съд не е отчел отражението на трудовата злополука върху финансовото му състояние, както и икономическото състояние на държавата, по-конкретно нивото на инфлация. В заключение намира, че районният съд е присъдил несправедлив размер на обезщетение вследствие на нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че справедливия размер на обезщетението за репариране на претърпените от него неимуществени вреди следва да е 61355 евро.

На следващото място, оспорва извода на съда за допусната от пострадалия груба небрежност и определената квота на съпричиняване в размер на 50%. Счита, че дори и да се приеме допуснато от него груба небрежност, то съпричиняването на вредоносния резултат не следва да превишава размера от 20%.

Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 10000 евро до 49084 евро и да се постанови друго, с което да му бъде присъдено допънително сумата от 39084 евро, ведно със законната лихва от датата на злополуката – 08.03.2025г. до окончателно изплащане на обезщетението. Претендира и присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. Няма доказателствени искания.

В предоставения срок въззиваемата страна и третото лице – помагач не са депозирали отговл на въззивната жалба.

Образувано е и по въззивна жалба вх. № 52799/01.07.2026г. от Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ЕИК 175247407, със седалище гр. София, **********, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника, чрез юрисконсулт И.А П.а, срещу решение № 2239 от 05.06.2026г., постановено по гр. дело № 5984/2025г. на РС Варна, ХХХI-ви състав, в частта, с която „Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, ЕИК 103036629, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Аспарухово, ул. „Островна зона“, представлявано от изп. директор Д.И.Т, е осъдено да заплати на Д. П. М., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Аспарухово“, **********, сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от настъпила на 08.03.2025г. трудова злополука и претърпени в резултат от нея телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Жалбоподателят намира решението в обжалваната му част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и неправилна преценка на събраните доказателства. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ като е пропуснал да изследва и извърши императивно уредените в КТ на труда прихващания на суми, получени от пострадалия за същата трудова злополука.

Излага, че ищецът е получил или получава съответните плащания за временна нетрудоспособност от общественото осигуряване, но районният съд изобщо 2 не е изследвал размера на тези суми и не е намалил присъденото обезщетение с тях за разликата между причинената вреда и осигурителното плащане, което е директно нарушение на чл. 200, ал. 3 от КТ. Сочи, че на 20.02.2026г. по застрахователна полица № 65001459 е изплатил на пострадалия, чрез неговата дъщеря, сумата от 999.06 евро, равняващи се на 1953.99 лева, за покрития риск „Временна неработоспособност в резултат на трудова злополука“, което е следвало да бъде приспаднато от присъденото обезщетение, съобразно разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ. Счита, че макар плащането да е извършено с оглед на временната нетрудоспособност, реалното получаване на тези застрахователни средства в рамките на семейното домакинство пряко е редуцирало негативните последици, битовия дискомфорт и стреса от инцидента. Намира определения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди за силно завишен и не съответстващ на обективните критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Отправеното искане е да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и от него да се приспаднат изплатеното обезщетение по застрохователната полица в размер на 999,06 евро, както и получените от ищеца обезщетения за временна неработоспособностот държавното обществено осигуряване в размера, установен по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата е депозирала отговор със становище за нейната неоснователност и моли същата да се остави без уважение.

По доказателственото искане на третото лице – помагач съдът намира следното: Конституираното трето лице – помагач не е предприело активно участие с производството пред първата инстанция. Едва с въззивната жалба излага твърдения за изплатено в хода на съдебното производство застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 999,06 евро и представя доказателства за това. Съобразно т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

В конкретния случай, възражението на третото лице е свързано с приложението на императивната разпоредба на чл. 200, ал. 4 от КТ, поради което представените писмени доказателства следва да се приемат и съобразят при постановяване на крайния съдебен акт.

Квалификацията на спора, очертана в писмения доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпреД.е на доказателствената тежест.

3

Постъпилите въззивни жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1, от надлежниа страни и срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения.

Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 54160/06.07.2026г. от Д. П. М., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Аспарухово“, **********, чрез процесуалния си представител адв. Н. Н. Д. от ШАК, срещу решение № 2239 от 05.06.2026г., постановено по гр. дело № 5984/2025г. на РС Варна, ХХХI-ви състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, ЕИК 103036629, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Аспарухово, ул. „Островна зона“, представлявано от изпълнителния директор Д.И.Т, иск с правно основание чл.

200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата над 10000 евро до 49084 евро , представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от настъпила на 08.03.2025г. трудова злополука и настъпилите в резултат от нея телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и въззивна жалба вх. № 52799/01.07.2026г. от Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ЕИК 175247407, със седалище гр. София, **********, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника, чрез юрисконсулт И.А П.а, срещу решение № 2239 от 05.06.2026г., постановено по гр. дело № 5984/2025г. на РС Варна, ХХХI-ви състав, в частта, с която „Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, ЕИК 103036629, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Аспарухово, ул. „Островна зона“, представлявано от изп. директор Д.И.Т, е осъдено да заплати на Д. П. М., ЕГН ********** от гр. Варна, кв.

„Аспарухово“, **********, сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от настъпила на 08.03.2025г. трудова злополука и претърпени в резултат от нея телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от третото лице – помагач Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД заверени за вярност копия на писмени документи - становище от 09.02.2026г. по щета № 10515, платежно нареждане за извършено застрахователно плащане от 20.02.2026г. и разпечатка на имейл от ищеца от 16.02.2026г.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2135/2026г. на ВОС за 10.11.2026г. от 13,00ч., за която дата и час да се призоват страните, както и да им бъде връчен препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5