Определение № 466 от 18.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. ХАСКОВО, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600501026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба вх. 5907/20.05.2026 г. от „Л. – П. Д.“ ЕООД, ЕИК 203063367, със седалище и адрес на управление: **, чрез пълномощника адв. М. Г. за изменение на решение № 142/20.04.2026 г. по в.гр.д. № 1026 по описа на Окръжен съд - Хасково за 2025 г. в частта за разноските и за допълването му в частта, в която съдът не се е произнесъл относно направените от дружеството разноски в първоинстанционното производство.

В молбата се твърди, че липсва произнасяне на съда относно присъдените в полза на дружеството разноски в първоинстанционното производство в размер на 3 348 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, видно от мотивите на първоинстанционния съд, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Съдът допуснал и грешки при изчисляването на държавната такса върху присъдения с въззивното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди – 3500 €, тъй като размерът на държавната такса бил 140 € (4% от 3500€), а не 164.70 €. Вместо да потвърди решението за сумата 918 лева (469.37 €) с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за първоинстанционното производство, съразмерно на размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди – общо 3559.72 евро (3500 € +59.72 €), съдът потвърдил решението в 1 частта на дължимите за адвокатско възнаграждение разноски в първоинстанционното производство, изчислени върху цялата присъдена от районния съд сума за обезщетение – 20 116.81 лева (10 285.56 евро).

С тези и други съображения се прави искане за допълване на процесното решение, както следва: 1. Да се потвърди решение № 774/13.20.2025 г. по гр.д. № 41/2024 г. по описа на РС Хасково, в частта в която Р. Н. С. ЕГН ********** е осъдена на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Л.П. Д.“ ЕООД ЕИК 203063367 сумата 3348 лева (1711.81 Є), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете; 2. На последния ред от първият диспозитив на стр. 9, започващ с думата „ОТМЕНЯ“, вместо числото „164.70 евро“, да се запише и чете „140 евро“ и във втория диспозитив на стр. 10, започващ с думата „ПОТВЪРЖДАВА“, вместо числото „164.70 евро“, да се запише и чете „140 евро“; 3. във втория диспозитив на стр. 10, започващ с думата „ПОТВЪРЖДАВА“, вместо числото „2652.61 с ДДС“, да се запише и чете „469.37 €“.

В законоустановения срок е постъпил отговор вх.№ 6680/08.06.2026 г. от Р. С., ЕГН ********** от **, чрез адв. А. М. от САК, в който е застъпено становище за допустимост и основателност на молбата на ответното дружество, поради което се прави искане за произнасяне в искания смисъл.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното от страната искане и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата на „Л.-П. Д.“ЕООД е допустима. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

В решението действително липсва произнасяне относно присъдените в полза на „Л. - П. Д.“ ЕООД разноски в първоинстанционното производство в размер на 3348 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, видно от мотивите на първоинстанционния съд, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Поради това въззивното решение следва да се допълни, като се постанови потвърдителен диспозитив в частта, в която Р. Н. С. ЕГН ********** е осъдена на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК да заплати на „Л.-П. Д.“ ЕООД ЕИК 203063367 сумата 1711.81 Є (3 348 лева), представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

2

На следващо място, действително, във връзка с подадената от „Л.-П.

Д.“ ЕООД въззивна жалба, присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Р. С. е намалено от въззивния съд от 20 000 лева на 3500 евро, като в тази връзка следва да се намали и дължимото на адвокатското дружество на пострадалата адвокатско възнаграждение.

Разноските за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство върху разликата между присъдените от ХОС размери на двата иска общо 3559.72 евро (3500 € + 59.72 €) и присъдените от районния съд размери общо 20 116.81 лева (10 285.56 €), не се дължат на ищцата, тъй като в тази част първоинстанционното решение е отменено, т.е. недължима е сумата 886.89 € (1 734.61 лева) от общо присъденото възнаграждение за адвокат пред районния съд – 2 652.61 лева (1 356.26€), респективно дължима остава сумата 469.37 € (918 лева). Поради това постановеното въззивно решение следва да се измени в частта за разноските – от 2652.61 с ДДС, на 469.37 Є с ДДС.

На следващо място, с въззивното решение съдът изрично е потвърдил първоинстанционното решение за държавна такса върху обезщетението за имуществени вреди и тя е 50 лева, който размер е минимален с оглед цената на иска – 116.81 лева (59.72 евро). В този смисъл въззивният съд е допуснал грешка при изчисляването на държавната такса върху присъдения с въззивното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди – 3500 €, тъй като размерът на държавната такса е 140 € (4% от 3500€), а не 164.70 €, както погрешно е посочено в диспозитива на въззивното решение.

Необходимо е да се отбележи следното: макар че в депозираната от адв. Г. се навеждат доводи за допуснати фактически грешки при математическите пресмятания, крайният им резултат рефлектира върху размера на разноските, с които дружеството-въззивник не е съгласно. Ето защо съдът третира молбата като такава за изменение на решението в частта на разноските и се произнася по реда на чл. 248 от ГПК.

Мотивиран така и на основание чл. 250 и чл. 248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 142/20.04.2026, постановено по в.гр. д. № 3

1026/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково, както следва:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 774/13.20.2025 г. по гр.д. № 41/2024 г. по описа на РС - Хасково, в частта с която Р. Н. С. ЕГН ********** е осъдена, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Л.-П. Д.“ ЕООД ЕИК 203063367 сумата 3 348 лева (1711.81 Є), представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ИЗМЕНЯ Решение № 774/13.10.2025 г. по гр.д. № 41/2024 г. по описа на РС - Хасково в частта за разноските, като намалява присъденото в полза на адвокатско дружество „Г. и М.“, код по Булстат 177430738, със седалище и адрес на управление – град София, район Красно село, бул.“Македония“ № 10, вх.2, ет.1, ап.12, представлявано от адв. К. К. Г. – управител, адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство, от 2652.61 € с ДДС на 469,37 € (с включен ДДС).

ИЗМЕНЯ Решение № 774/13.10.2025 г. по гр.д. № 41/2024 г. по описа на РС - Хасково в частта за разноските, като намалява възложената в тежест на „Л. – П. Д.“ ЕООД, ЕИК 203063367 дължима държавна такса за първоинстанционното производство, по иска за обезщетение за имуществени вреди, от 164,70 € на 140,00 €.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. ХАСКОВО, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600501026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба вх. 5907/20.05.2026 г. от „Л. – П. Д.“ ЕООД, ЕИК 203063367, със седалище и адрес на управление: **, чрез пълномощника адв. М. Г. за изменение на решение № 142/20.04.2026 г. по в.гр.д. № 1026 по описа на Окръжен съд - Хасково за 2025 г. в частта за разноските и за допълването му в частта, в която съдът не се е произнесъл относно направените от дружеството разноски в първоинстанционното производство.

В молбата се твърди, че липсва произнасяне на съда относно присъдените в полза на дружеството разноски в първоинстанционното производство в размер на 3 348 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, видно от мотивите на първоинстанционния съд, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Съдът допуснал и грешки при изчисляването на държавната такса върху присъдения с въззивното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди – 3500 €, тъй като размерът на държавната такса бил 140 € (4% от 3500€), а не 164.70 €. Вместо да потвърди решението за сумата 918 лева (469.37 €) с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за първоинстанционното производство, съразмерно на размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди – общо 3559.72 евро (3500 € +59.72 €), съдът потвърдил решението в 1 частта на дължимите за адвокатско възнаграждение разноски в първоинстанционното производство, изчислени върху цялата присъдена от районния съд сума за обезщетение – 20 116.81 лева (10 285.56 евро).

С тези и други съображения се прави искане за допълване на процесното решение, както следва: 1. Да се потвърди решение № 774/13.20.2025 г. по гр.д. № 41/2024 г. по описа на РС Хасково, в частта в която Р. Н. С. ЕГН ********** е осъдена на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Л.П. Д.“ ЕООД ЕИК 203063367 сумата 3348 лева (1711.81 Є), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете; 2. На последния ред от първият диспозитив на стр. 9, започващ с думата „ОТМЕНЯ“, вместо числото „164.70 евро“, да се запише и чете „140 евро“ и във втория диспозитив на стр. 10, започващ с думата „ПОТВЪРЖДАВА“, вместо числото „164.70 евро“, да се запише и чете „140 евро“; 3. във втория диспозитив на стр. 10, започващ с думата „ПОТВЪРЖДАВА“, вместо числото „2652.61 с ДДС“, да се запише и чете „469.37 €“.

В законоустановения срок е постъпил отговор вх.№ 6680/08.06.2026 г. от Р. С., ЕГН ********** от **, чрез адв. А. М. от САК, в който е застъпено становище за допустимост и основателност на молбата на ответното дружество, поради което се прави искане за произнасяне в искания смисъл.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното от страната искане и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата на „Л.-П. Д.“ЕООД е допустима. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

В решението действително липсва произнасяне относно присъдените в полза на „Л. - П. Д.“ ЕООД разноски в първоинстанционното производство в размер на 3348 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, видно от мотивите на първоинстанционния съд, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Поради това въззивното решение следва да се допълни, като се постанови потвърдителен диспозитив в частта, в която Р. Н. С. ЕГН ********** е осъдена на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК да заплати на „Л.-П. Д.“ ЕООД ЕИК 203063367 сумата 1711.81 Є (3 348 лева), представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

2

На следващо място, действително, във връзка с подадената от „Л.-П.

Д.“ ЕООД въззивна жалба, присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Р. С. е намалено от въззивния съд от 20 000 лева на 3500 евро, като в тази връзка следва да се намали и дължимото на адвокатското дружество на пострадалата адвокатско възнаграждение.

Разноските за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство върху разликата между присъдените от ХОС размери на двата иска общо 3559.72 евро (3500 € + 59.72 €) и присъдените от районния съд размери общо 20 116.81 лева (10 285.56 €), не се дължат на ищцата, тъй като в тази част първоинстанционното решение е отменено, т.е. недължима е сумата 886.89 € (1 734.61 лева) от общо присъденото възнаграждение за адвокат пред районния съд – 2 652.61 лева (1 356.26€), респективно дължима остава сумата 469.37 € (918 лева). Поради това постановеното въззивно решение следва да се измени в частта за разноските – от 2652.61 с ДДС, на 469.37 Є с ДДС.