Решение № 7827 от 30.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7827

Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20247180702441 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на С. Д. Ч., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. П., против Решение № 2153-15-305 от 17.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 151-00-9678-3 от 10.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ), считано от 01.10.2023 г. до 31.01.2025 г. в размер на 24,10 лв. дневно.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт досежно определения размер на отпуснатото ПОБ по реда на чл. 54б, ал. 8 от КСО и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендират се и сторените разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, че със Заявление вх. № 614-805/06.10.2023 г. (рег. № 151-00-9678/06.10.2023 г.) Ч. е поискала отпускане на ПОБ, като в него е посочено, че е упражнявала трудова дейност в периода от 05.09.2023 г. до 30.09.2023 г. във Франция в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и в периода 2022 г. – 2023 г. във Великобритания. Приложени към заявлението са Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и копия на документи от Великобритания и Франция (л. 108 и сл.).

Във връзка с така депозираното заявление, с писмо изх. № У-151-00-9678-3/11.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, адресирано до Ч., от последната е изискано представянето на конкретно посочени документи (л. 105).

В отговор от жалбоподателката са депозирани: Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004; Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която е декларирано, че през периода на последната й заетост в чужбина съпругът й е живял в Република България, няма деца до 18 години, преобладаващата част от роднините й са живели в Република България, разполага с постоянно жилище в Република България, плащала е данъци върху доходите от последната заетост в държавата по последна заетост, през последния период на заетост в чужбина е живяла под наем, не се е завръщала в България, само работата й я свързва с Франция и няма намерение да остава за постоянно там; документи за осигурителен и трудов стаж от Франция и Великобритания (л. 58 и сл.).

Във връзка с така подадените заявления от Ч., са изпратени искания до КИ на Франция и Великобритания за удостоверяване на осигурителен период, доход и причина за прекратяване на правоотношението (л. 51 и сл.).

До изясняване на декларираните от лицето данни в заявлението във връзка с осъществявана трудова дейност и наличие на осигурителни периоди по законодателството на Франция и Великобритания, с цел извършване на преценка за правото на ПОБ, прилагайки чл. 54а – чл. 54в от КСО и чл. 61 – чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., с Разпореждане № 151-00-9678-1/26.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, е спряно производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявлението на Ч. (л. 48).

От КИ на Великобритания с вх. № 3209-15-4/02.01.2024 г. (л. 46 и сл.) е постъпил официален отговори, изразен в СЕД U002, а от КИ на Франция с вх. № 3209-15-792/27.08.2024 г. са постъпили СЕД U017 и СЕД U004 (л. 33 и сл.).

С оглед получената от КИ на Франция и Великобритания информация, с Разпореждане № 151-00-9678-2/28.08.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ, подадено от Ч. (л. 30).

Извършена е справка в Регистъра на трудовите договори и Персоналния регистър на НОИ по отношение на жалбоподателя (л. 33 и сл.).

Въз основа на така събраните данни, с Разпореждане № 151-00-9678-3/10.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, на жалбоподателката на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., е отпуснато ПОБ, считано от 01.10.2023 г. до 31.01.2024 г. в размер на 24,10 лв. дневно. За да стори това, органът е приел, че последното прекратяване на осигуряването, е от 01.10.2023 г. - на основание изтичане срока на договора. Лицето е с регистрация в АЗ на 06.10.2023 г., осигурителен стаж след 31.12.2001 г. – 2 години и 8 месеца; осигурителен доход за периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2023 г., от който е определен размерът на ПОБ – 19 964,77 лв.; среднодневен осигурителен доход – 40,17 лв.; дневно ПОБ (60 % от 40,17 лв.) – 24,10 лв.; минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023 г. – 18,00 лв.; максимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023 г. – 85,71 лв. (л. 20).

Недоволна, жалбоподателката е оспорила така издаденото й разпореждане в частта на определения размер на ПОБ (л. 19).

Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, с Решение № 2153-15-305/17.10.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил жалбата на Ч. и е потвърдил Разпореждане № 151-00-9678-3/10.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив (л. 10-12). За да постанови този резултат, ответният административен орган е възприел изцяло изводите на долустоящия административен орган, като допълнително е посочил, че последното правоотношение на Ч. с работодател във Франция е прекратено, считано от 01.10.2023 г., а регистрацията й в Агенцията по заетостта като безработно лице е от 06.10.2023 г., лицето отговаря на условията на чл. 54а от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и има право на ПОБ. Мотивирано е, че в случая намира приложение и създадената нова ал. 8 на чл. 54б от КСО, обнародвана в ДВ бр. 67 от 09.08.2024 г., в сила от 13.08.2024 г., която гласи, че при определяне размера на ПОБ се вземат предвид доходите, получени от лицата по време на последната им работа, както и всички доходи в 24-месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването – доходите в Република България, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“, доходите по чл. 54б, ал. 7 от КСО, както и доходите, получени в 24-месечния период, в който лицата са упражнявали трудова дейност в друга държава-членка на ЕС, ЕИП или Швейцария. Посочено е, че приложим материален закон, съгласно чл. 142 от АПК, е този към момента на издаване на административния акт, съответно релевантно е съществуващото към момента на издаване на акта фактическо положение и при наличието на визираните в закона предпоставки, съществуващи към този момент, административният орган е длъжен да издаден акт с определено съдържание. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се сочи, че се прилага при преценка правото, определянето на размера и срока на ПОБ на всички лица, за които към датата на влизането й в сила липсва произнасяне по правото на ПОБ, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ. Мотивирано е, че съгласно чл. 54б, ал. 7, т. 3 и т. 4 от КСО за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна, се определя доход в размер на среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период и за времето, за което лицето не е осигурено за безработица – среднодневна минимална работна заплата за страната за съответния период и в тази връзка с цитираната разпоредба по отношение на удостоверените периоди на заетост от Великобритания, а именно от 11.04.2022 г. до 30.08.2022 г. и от 17.04.2023 г. до 28.08.2023 г., са зачетени на база минималната работна заплата за съответната година за страната. Във връзка с изискванията на чл. 54б, ал. 8 от КСО в сила от 13.08.2024 г. е посочено, че при изчисляването на ПОБ на Ч. е взето предвид следното: 1) удостоверените със СЕД U004 доходи от заетостта във Франция за периода от 05.09.2023 г. до 20.09.2023 г. вкл. в размер на 351,36 евро, представляващ левовата стойност на 687,20 лв. и за периода от последната й работа от 11.09.2023 г. до 30.09.2023 г. в размер на 1465,92 евро, представляващ левовата равностойност на 2867,09 лв. Доходът е разпределен помесечно съобразно броя на отработените дни за същия период, като е ограничен съобразно българското законодателство и определения месечен размер на максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за 2023 г. – 3 400 лв., като в случая за периода от 05.09.2023 г. до 30.09.2023 г. вкл. е изчислен доход от 2 692,67 лв.; 2) всички доходи в Република България и периодите на заетост във Великобритания (предхождащи месеца на започване и прекратяване на осигуряването във Франция) включително доходите за периодите по чл. 54б, ал. 7 от КСО за последните 24 календарни месеца и периодите, в които лицето е неосигурено за безработица са в размер на 17 272,10 лв. За изчисляване на среднодневния размер, сборът от сумите, представляващи общо 19 964,77 лв. е разделен на броя на работните дни за периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2023 г. – общо 497 работни дни, от което е получен среднодневният осигурителен доход в размер на 40,17 лв., като 60 % от него представляват 24,10 лв. размер на ПОБ дневно. На следващо място е прието, че в 24-месечния период – от 01.10.2021 г. до 30.09.2023 г., времето, през което лицето е било неосигурено за безработица – от 01.10.2021 г. до 31.03.2022 г., е изчислено със сума на база минималната работна заплата за 2021 г. и 2022 г. – 650 лв., периодът от 01.04.2022 г. до 30.09.2022 г. със сумата в размер на 710 лв., а периодът от 01.04.2023 г. до 04.09.2023 г. със сумата в размер на 780 лв. И не на последно място съгласно справка от Персоналния регистър на НОИ е посочено, че доходите, получавани в Република България в периода от 01.10.2022 г. до 31.03.2023 г. са по трудово правоотношение с „Корект Консулт ТМ“ ООД, през което време жалбоподателката е упражнявала трудова дейност на пълно работно време (8-часов работен ден) с осигурителен доход за периода от 03.10.2022 г. до 31.12.2022 г. на база минималната работна заплата за съответната година и отразен доход за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. – 1 000 лв. В заключение е прието, че в случая, след събиране на всички данни и доказателства, необходими за извършване на преценка за правото на ПОБ, административният орган се е произнесъл по заявление за отпускане на ПОБ с вх. № 151-00-9678/06.10.2023 г. на 10.09.2024 г. с издаването на Разпореждане № 151-00-9678-3 от 10.09.2024 г., към който момент е приложим новият ред при определяне на размера на ПОБ, регламентиран в чл. 54б, ал. 8 от КСО и в тази връзка същият е правилно определен.