Решение № 62 от 05.04.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Разлог, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Адм. нак. дело №

20231240200395 по описа за 2023 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Й.В.Д., ЕГН*, с адрес в г.Б., о.Б., у.„И.Ч.“№16, срещу НП №21-0331-001019 от 01.12.2021 г. на н-ка на РУ-Р. към ОД на МВР-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания „глоба“ в общо на 220,00 лева и лишаване от право на управление на МПС за 6 месеца, за нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В СЗ жалбоподателя не се явява лично, не се и представлява. В подкрепа на твърденията в жалбата е подадена молба от пълномощника на жалбоподателя, с която изразява становище за незаконосъобразност и недоказаност на атакуваното НП.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.11.2023 г. в 11:30 ч. в с.К., о.Б., у.„П.“, в района на бензиностанция „Б.“, е спряно от полицейските служители М.Д. и Ц.К. МПС – л. а., марка и модел „Т.А.“, с рег. №*, управляван от лицето Й.В.Д., ЕГН*, от г.Б. Автомобилът е собственост на „Т..“ООД, ЕИК*.

Установено е, че автомобилът е с прекратена на основание чл.143, ал.1 от ЗДвП, регистрация от дата 21.09.2021 г. Установено е и друго нарушение – автомобилът не е преминал през ГТП.

За констатираните нарушения Ц.К. – мл. пол. инспектор, съставил на Й.Д., АУАН серия АА, №914241 от 05.11.2021 г. по чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на актуваното лице, което е получило препис от него на същата дата. В графата за възражения е изписано, че водача няма възражения.

Въз основа на акта е съставено и обжалваното НП №23-0331-001019 от 01.12.2021 г. от н-ка на РУ-Р., в което са отразени фактическите констатации, обективирани в АУАН.

В обстоятелствената част на НП е отразено, че жалбоподателят е извършил 2 броя нарушения – на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл.140, т.1 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 1 лв. за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Видно от представената по делото справка за регистрация на процесното МПС, същото е собственост на ЮЛ „Т..“ООД, като регистрацията на автомобила е прекратена служебно с дата – 21.09.2021 г.

Изискана е информация от Н-ка на сектор ПП-Б., като е посочено (л.50 и сл. от делото), че ЮЛ „Т..“ООД - собственик на процесния автомобил, е уведомено за служебно прекратената регистрация на същото на 21.09.2021 г., като се сочи, че към момента на изготвяне на информацията не е налице информация от пощенския оператор, че уведомлението е получено от адресата. Не се ангажират и доказателства за получаването.

По делото са разпитани свидетелите М.Д. и Ц.К. – служители на РУ-Р., от показанията на които се установява, че през м.11.2021 г. спрели жалбоподателя в с.К., като жалбоподателят управлявал посоченото МПС, което не било негова собственост. След като го спрели, служителите на РУ-Р. установили чрез използваната от тях ИС, че автомобилът е с прекратена регистрация поради липса на сключена застраховка „ГО“. Рег. табели не били свалени от автомобила.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана от активно легитимирано лице. Жалбата е процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок (НП е връчено на 11.05.2023 г., жалбата е подадена на 25.05.2023 г.).

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм. нак. производство.

Действително от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния л. а., като регистрацията на последния е била прекратена, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Независимо от гореизложеното, съдът счита че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице адм. нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, т.е. подведеното под отговорност лице – в случая Й.В.Д. да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото й деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата теглени от тях е, че регистрацията на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на ПС от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР, за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че л. а. управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на ГО, но за това действие няма доказателства, че е уведомен собственика на автомобила. Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията, НО не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от 2

ЗДвП, да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията.

Не е изпълнено и задължението по ал.11 от същата разпоредба - да изиска и получи рег. табели.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени рег. табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП с разпоредбата на чл.143, ал.15 от З., която предвижда единствено отбелязване в АС на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му.

Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.143, ал.10 от закона, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат за настъпването на процесните обстоятелства, поради което не може да се приеме и форма на вина непредпазливост, че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят Д. не е действала виновно, а от там извършеното от него не съставлява адм. нарушение. В горепосочения смисъл е и Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

По отношение на т.2 от НП, с което на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено на жалбоподателя адм. наказание „глоба“ от 20.00 лв. за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП, предвижда задължителна проверка за техн. изправност на МПС, съгласно утвърдена наредба. Съгласно нарочната наредба, ПС подлежат на ежегоден ТП. В конкретният случай не се установи, че управляваният от жалбоподателя л. а. не е бил преминал ежегодният ТП към датата на извършване на нарушението. Не се установява и датата, на която автомобила е следвало да премине през ТП. Л. а. „Т.А.“, с рег. №*, е собственост на „Т..“ООД, ЕИК*. Действително съгласно разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП, законодателят е предвидил адм. наказание за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок ПС за ТП. В случая обаче, жалбоподателят Д. е санкционирана по чл.185 от ЗДвП, а не по специалния текст на чл.181, т.1 от ЗДвП, който предвижда наказване на определена категория лица - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок ПС за ТП.

Нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен на ТП, не се доказа по категоричен начин със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Всъщност по делото не се ангажира нито едно доказателство, което да обосновава извода на АНО, че жалбоподателят е извършил посоченото нарушение. Дори и от разпита на полицейските служители извършили проверката, не се установява необходимите изискуеми факти от закона, за да се приеме че е налице нарушение – дата на извършването, описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е било извършено.

Предвид гореизложеното, съдът счита че незаконосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение по т.1 и доказателства за наличие въобще на нарушение по т.2, поради което и атакуваното НП следва да се отмени изцяло.

По разноските:

С жалбата се претендират разноски от жалбоподателя. Съдът присъжда разноски в полза на страната, когато се установят действително направени такива. В случая по делото липсват 3 доказателства такива да са направени, като не е представен препис от договор за правна помощ и съдействие, налично е единствено пълномощно, където обаче не е договаряно изплащане на адв. възнаграждение. Поради тази причина съдът не следва да присъжда разноски в полза на жалбоподателя.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №21-0331-001019 от 01.12.2021 г. на н-ка на РУ-Р. към ОД на МВР-Б., с което на Й.В.Д., ЕГН*, с адрес в г.Б., о.Б., у.„И.Ч.“№16, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, й е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл.140, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП й е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 лв., за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4