Решение № 171 от 09.06.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. С., 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500158 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение Ч. районен съд е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ищеца Г. К. П., че ответника Н. Д. С. не е собственик на сграда с идентификатор №*** със застроена площ от 442 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1, построена в поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 1000 кв.м., с административен адрес по КККР: гр. Ч., местност „Х. – Р.“, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, с номер 007048 и е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК съставения констативен нотариален акт № *, том *, рег.№882, дело № * от 04.05.2022 год. по описа на Нотариус Христина Даскалова с рег. №686 по регистъра на Нотариалната камара на РБ, вписан в Службата по вписванията – Ч. с вх. рег. №312, акт *, том *, дело № * от 04.05.2022 год.Със същото решение е осъден Н. Д. С. с ЕГН ********** да заплати на Г. К. П., ЕГН **********, сторените разноски в производството в общ размер на 1461 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 620/01.03.2023г. от Н. Д. С. чрез адв.Б.И.К. срещу решение

№ 3 от 16.02.2023 г. постановено по гр.д.

№ 173/2022г. по описа на районен съд –Ч.,с което е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК, по отношение на ищеца Г. К. П., че ответника Н.

Д. С. не е собственик на сграда с идентификатор №- *** със застроена площ от 442 квадратни метра, с предназначение - селскостопанска 1 сграда, построена в поземлен имот с идентификатор №- *** с адрес по КККР на град Ч., местността „Х. - Р., като на основание чл. 537 ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт № * том *, per. №- 882, дело №-120 от 04.05.2022 година по описа на Нотариус Христина Даскалова с рег.№- 686 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в службата по вписванията с вх.рег.312, акт № *, том *, дело №- 188 от 04.05.2022 година и е осъден да заплати на Г. К.

П. разноски в производството в общ размер на 1461 лева Намира ,че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано постановено , при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли изцяло да бъде отменено Претендира разноски за двете съдебни инстанции.Намира за незаконосъобразно решението в частта му относно извода на съда, че към датата на подписването на договора за продажба на процесния имот е била налице облекчена процедура за продажба на имущество на ТКЗС, т.е. без нотариална заверка на подписите и че едва с изменението на параграф 2 ал.1 от ЗСПЗЗ - /ДБ бр. 98 от 28.10.1997 година е въведено изискването да се продават имоти на бивше ТКЗС с договор с нотариална заверка на подписите.Счита ,че към 08.12.1994 година договорът няма прехвърлителен ефект, а може да служи единствено и само като начало на писмено доказателство за придобивна давност. Твърди ,че няма прехвърлителен ефект още и затова защото заплащането на дължимата сума е направено на 19.12.1994 година, а това заплащане е трябвало да стане преди датата на подписването на договора. Счита ,че в полза на наследодателя на ищеца не е текла придобивна давност. Намира ,че са налице доказателства, че той не е установил самостоятелно владение върху имота необезпокоявано от никого.

Напротив ако е било налице съвладение ,счита ,че то е за всички стопани,ползващи имота.Счита , че договора от 08.12.1994 година е нищожен , тъй като противоречи на закона, накърнява добрите нрави, а така също при сключването му се явява като привиден договор. В тази връзка първоинстанционният съд не е дал убедителен отговор и е приел по същество, че договора е действащ. Счита ,че районния съд не е обсъдил задълбочено събраните факти по делото и най-вече обстоятелството, че за закупуването на този имот са събрани пари от общо 28 стопани, притежаващи овце. Счита ,че са събрани доказателства , че бащата на ищеца е продал своите овце през 2000 година и е спрял да ползва сградата, то в негова полза придобивна давност не е изтекла, и в този случай не сме изправени пред хипотезата за собственост по давност дори и на 1/28 идеална част от имота.

Що се отнася до факта дали доверителят му е придобил собствеността на имота по давностно владение, в продължение на повече от десет години, това обстоятелство счита ,че се установява от почти всички разпитани по делото свидетели. Единствено и само свидетеля Г. П. - братовчед на ищеца твърди, че обекта се е ползвал от всички общо до 2015-2016 година. Счита ,че това не е вярно. Следващият свидетел на ищеца - Н. П. въпреки вътрешните противоречия в показанията си говори, че Н. С. гледа овце в обора от много време, но не може да каже от кога. Двамата свидетели на доверителя му са категорични, че Н. С. още от 1993 година гледа овце в този обект, но след като по-голяма част от хората дали пари за закупуването на имота са 2 починали, единствено той от 2004 година е останал в обекта и се е занимавал сам с организацията, тъй като доста от хората дали пари починали или се отказали от гледането на овце. От 2012 година ответникът според първият им свидетел останал сам в този обект и ако не е бил той да го ремонтира , обекта до настоящият момент е щял да се събори според свидетеля А.Ч..Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе.Претендира разноски.

Постъпил е в законният срок писмен отговор от адв. Н.П., пълномощник на Г. К. ,като моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и бъде потвърдено обжалваното решение на районен съд Ч. като законосъобразно и обосновано постановено.

Претендира разноски за въззивната инстанция.Намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че обжалваното от него решение било постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото било изцяло незаконосъобразно.Намира ,че твърденията на жалбоподателя противоречат на материалния закон, както и на утвърдената съдебна практика, които сочат, че с приемането на §12 от ЗСПЗЗ в Република България са прекратени съществуващите трудово кооперативни земеделски стопанства, образувани по силата на §7 от ПЗР на закона за кооперациите, както и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ №922 за ползване на земята и осъществяване на селскостопанска дейност и Указ №56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопанските бригади ДЗС, ТКЗС, МНС, АПК и селскостопански институти, както и и са били прекратени кооперациите по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.З от същия закон и по устава им е предвидено внасяне на земеделска земя.Твърди ,че съгласно §13, ал.1 от ЗСПЗЗ се изисквало в едномесечен срок от влизането на закона в сила, Областните управители да назначат Ликвидационни съвети на организациите по §12, които да организират, ръководят и управляват дейността на горепосочените организации до тяхното заличаване, като в това число на тези ликвидационни съвети им се давало правото и да се разпореждат с имуществото на организациите.Счита ,че такъв е и настоящият случай, при който в гр.Ч. е бил назначен Ликвидационен съвет на бившето ТКЗС, като същия в правомощията си по чл.48а, ал.1 от ППЗСПЗЗ е разпродавал налично движимо и недвижимо имущество на бившето ТКЗС гр.Ч..Въвеждайки горепосочените разпоредби законодателят е определил специален ред за разпореждането с това имущество-чрез възлагане на лице с право на дял, или ако няма желаещ, чрез търг-чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ, т.е. чрез провеждане на търг.С §28, ал.2 от ЗИДЗСПЗЗ, действащ и към момента на продажбата на процесния имот-08.12.1994год, е уредено нормативно, че имуществото на прекратените организации по §12 от ЗСПЗЗ, а това са и ТКЗС-тата, е съсобствено между лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е. на лицата притежаващи дял от това имущество.Поради тази специфика,твърди ,че законодателят е определил специален ред за разпореждане с това имущество-чрез възлагане на лице с право на дял, или ако няма желаещ, чрез търг-чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Редът за провеждане на търга, съгласно този текст, който препраща към чл.43, ал.2 от ППЗСПЗЗ е по Наредбата за 3 търговете /ДВ, бр.50 от 19.06.1992год., изм. и доп. бр.9 от 02.02.1993год., бр.30 от 09.04.1993год., бр.24 от 21.03.1997год., бр.50 от 05.05.1998год., бр.

125 от 28.10.1998год., бр.39 от 18.04.2001год., в сила от 18.04.2001год., изм. с бр.51 от 03.06.2003год., отм. бр 85 от 26.09.2003год., в сила от 26.09.2003год./.Съгласно чл.12, ал.З от Наредбата за търговете , след приключване на търга, със спечелилия го се сключва писмен договор, като нормата на чл.48а, ал.1 от ППЗСПЗЗ също предвижда Ликвидационния съвет да продаде вещните права. Твърди ,че материалния закон –Наредбата за търговете до 1997год. не е предвиждал изискване за вписване на този договор за продажба. Следователно, счита ,че законодателят е предвидил облекчен ред за продажба имуществото на бившето НКЗС, което е било включено в баланса му, оценено е и е разпределено в дялове на правоимащите лица по чл.27 от ЗСПЗЗ-чрез търг и сключване на договор в писмена форма. Счита че няма нормативно изискване за вписване на този договор в Наредбата за търговете, а такова не е предвидено и в ППЗСПЗЗ. Счита ,че такъв е настоящият случай, при който наследодателят на доверителя и К. К. П. е участвал на търг за продажба на основно средство на ТКЗС гр.Ч. за обект:

Летен заслон /обор/, находящ се в местността „Х.“ /видно от представеното по делото Удостоверение №199/13.12.1994год./, като при първия търг за този обект, обявен на 08.12.1994год. в 10.25ч. от Ликвидационен съвет гр.Ч. наследодателят на доверителя ми е взел участие и при участието на трима души в търга е спечелил същия като е закупил имота за сумата от 20 800лева.

/видно от представения по делото протокол от 1-ви търг с явно наддаване от 08.12.1994год./ и на същата дата-08.12.1994год. между него и ликвидационния съвет е бил сключен договор за покупко-продажба. Твърди ,че едва с изменението на §29, ал.1 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98 от 28.10.1997год. е въведено изискване договорът за продажба на имущество на правоимащи лица от имуществото на бившето ТКЗС, да се продава с писмен договор с нотариална заверка на подписите. До този момент твърди ,че формата е обикновена писмена, съобразно предвиденото в Наредбата за търговете, към която изрично препраща чл.48, ал.8, във вр. с чл.43, ал.2 от ППЗСПЗЗ. В този смисъл счита ,че е и съдебната практика на ВКС, макар и при различни фактически обстановки, която сочи, че вещноправния ефект на договори, сключени между ЛС на ТКЗС и физически лица, спечелили имот на търг, се преценява според редакцията на ЗСПЗЗ, действалата към момента на сключване на договора-Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че договора от 08.12.1994год., с който наследодателят на доверителя и е закупил процесния имот нямал прехвърлителен ефект и защото заплащането на дължимата сума било направено на 19.12.1994год., т.е., че заплащането трябвало да стане преди датата на подписване на договора, то счита тези твърдения за несъстоятелни, защото от една страна, тези възражения се въвеждат едва с настоящата въззивна жалба, а от друга страна, тези възражения са неоснователни и защото, видно от договора от 08.12.1994год., сключен между наследодателя на доверителя и и Ликвидационния съвет на ТКЗС гр.Ч., че „купувачът е задължен да внесе сумата в брой в определения срок“.Твърди ,че към момента на продажбата на процесния имот е действала 4

Наредбата за търговете /отм./, приета с ПМС от 15.06.1992год., обн. в ДВ, бр.50 от 19.06.1992год., изм. и доп. бр.9 от 02.02.1993год., бр.30 от 09.04.1993год., бр.24 от 21.03.1997год. В чл.17, ал.1, изр.1-во от НТ /отм./ се сочи, че: „Купувачът е длъжен да плати цената или първата вноска при разсрочено плащане веднага след сключването на договора“, а в ал.2 /изм.ДВ, бр.24 от 1997год./ сочи, че: „В случай на неплащане на цената по ал.1, депозитът не се връща и продавачът служебно обявявя за спечелил търга участника, предложил следващата по размер цена, но не по-късно от 1 месец от провеждането на търга“. Твърди ,че наследодателя на ищеца е заплатил продажната цена за имота и за закупения от него имот му е била издадена фактура №*/19.12.1994год.