Решение № 408 от 28.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Перник, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20241720105957 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Борислав Иванов срещу Д. Т. И., ЕГН ********** от гр. Перник, ул.

****,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*

Ищецът твърди, че ответникът е наследник по закон на Т.И.А., като другият наследник – И. Т. И. се е отказал от наследството

Сочи, че Т.И.А е бил потребител на „В и К“ – услуги за собствения си имот, присъединен към водопроводната и канализационната мрежа, с административен адрес: гр. Перник, ул.

****,бл.*,вх.*,ет.*,ап.* като на негово име е открита партида с абонатен № 1060065.

Поддържа, че след смъртта му ответникът е придобил в собственост посоченото жилище, но не е изпълнил задължението си да промени титуляра на партидата. Излага, че независимо от това между него и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по силата на Общите условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги.

Сочи, че в изпълнение на своето задължение по облигационното отношение е предоставял в жилището, собствено на ответника и свързано в водопроводната и канализационната мрежа „В и К“ услуги през периода от 24.03.2021 г. до 23.05.2022 г. на обща стойност 1

1010.91 лв./699.87 лв. – за периода от 24.03.2021 г. до 23.12.2021 г. и 311.04 лв. – за периода от 23.12.2021 г. до 23.05.2022 г./, като ответникът не е изпълнил своето задължение да заплати посочената сума. Твърди, че поради изпадането в забава ответникът дължи и лихва за забава върху всяка просрочена главница, считана от началната дата на просрочието – 08.06.2021 г. до 16.11.2023 г. в общ размер на 108.46 лв. /53.15 лв. – за периода от 08.06.2021 г. до 01.04.2022 г. върху сбора от месечни плащания в общ размер на 699.87 лв. и 55.31 лв. за периода от 05.03.2022 г. до 16.11.2023 г. върху сбора от месечни плащания в общ размер от 311.04 лв./

Сочи, че за ½ част от горните вземания, а именно главница в размер на 505.46 лв. за периода от 24.03.2021 г. до 23.05.2022 г. и лихва за забава в размер на 54.24 лв. за периода от 08.06.2021 г. до 16.11.2023 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, въз основа, на което е образувано ЧГД № 2899/2024 г. по описа на ПРС и е издадена исканата заповед, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение.

За останалата част от вземанията, твърди, че по същото ЧГД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу другия наследник – И. Т. И., за който по-късно е установено, че се е отказал от наследството на наследодателя му, поради което, въпреки постъпилото възражение по чл. 414 от ГПК, срещу него не е предявен иск по чл. 415 от ГПК.

Счита, че при това положение ответникът дължи изцяло стойността на доставените в имота „В и К“ – услуги, както и лихвите за забава върху тях.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 505.46 лв., представляваща ½ част от доставените „В и К“ – услуги в общ размер на 1010.91 лв. за периода от 24.03.2021 г. до 23.05.2022 г. в жилище, с административен адрес: гр.

Перник, ул. *****,бл.*вх.*,ап.* с абонатен № 190065 и сумата в размер на 54.24 лв., представляваща ½ част от дължимата лихва за забава в общ размер на 108.46 лв. за периода от 08.06.2021 г. до 16.11.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2899/2024 г. по описа на ПРС, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 505.46 лв., представляваща ½ част от доставените „В и К“ – услуги в общ размер на 1010.91 лв. за периода от 24.03.2021 г. до 23.05.2022 г. в жилище, с административен адрес: гр. Перник, ул. *****,бл.*вх.*,ап.* с абонатен № 190065 и сумата в размер на 54.24 лв., представляваща ½ част от дължимата лихва за забава в общ размер на 108.46 лв. за периода от 08.06.2021 г. до 16.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2024 г. до окончателното плащане.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в исковото и в заповедното производство.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор. В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение ответникът е оспорил дължимостта на вземанията, като е посочил, че те са погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

2

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се е изпратил представител. С писмени молби, докладвани в проведените открити съдебни заседания, е заявил, че поддържа исковете, така както са предявени. Излага подробни съображения за основателността им. Моли да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на направените разноски в исковото и в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат В. Б., счита исковете за процесуално недопустими. Излага, че правен интерес от водене на исковете по чл. 415 от ГПК е налице, когато предявеният установителен иск е напълно идентичен с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която е постъпило възражение. Счита, че настоящият случай не е такъв, тъй като има различие между заявеното в заповедното производство вземане и вземането, предмет на установителните искове по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът оспорва и основателността на всички обективно съединени искови претенции. Поддържа, че не са били налице основания за начисляване на „В и К“ – услуги на база, тъй като във водоснабдения обект е монтиран водомер. Поддържа направеното възражение за погасяване по давност на исковите претенции. Моли съда да прекрати производството, като процесуално недопустимо, евентуално – да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:

Установителните искове са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава от приложеното ЧГД № 2899/2024 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение № 2273/04.07.2024 г. ответникът е задължен да заплати на ищеца сумата от 797.16 лв. – ½ част от 1592.32 лв. и сумата от 155.52 лв. – ½ част от 311.04 лв., представляващи стойността на ползвана питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периодите съответно от 09.12.2019 г. до 23.12.2021 г. и от 23.12.2021 г. до 23.05.2022 г. за имот с административен адрес: гр. Перник, ул. *****,бл.*вх.*,ап.* с абонатен № 1090065, както и обезщетение за забава върху главницата от 797.16 лв. в размер на 80.19 лв. / ½ част от 160.39 лв./за периода от 23.12.2021 г. до 23.05.2022 г. и върху главницата от 155.52 лв. в размер на 27.65 лв./ ½ част от 55.31 лв./ за периода от 05.03.2022 г. до 16.11.2023 г. , както и законната лихва върху главниците, считано от 03.06.2024 г. до окончателното плащане. Срещу ЗИПЗ в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от ответника. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, то обосновава правия интерес на заявителя да предяви иск срещу длъжника за установяване дължимостта на вземането.

Предявеният по настоящото дело установителен иск има за предмет част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Това, обаче не води до неговата процесуална недопоустимост, както твърди ответника. Предмет на установителния 3 иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, индивидуализирано със своето основание/фактите, от които се поражда/, претендирано субективно право/вид, размер, период, за който се дължи вземането/ и страни. Преценка на заявителя е дали да предяви иск за цялото вземане, предмет на заповедното производство или само за една част от него. Той, с оглед принципа на диспозитивното начало, има възможност да иска установяване на цялото вземане, на помалко по размер вземане или за вземане за по-кратък период. Предявяването на иск за установяване на част от вземането не води до неговата недопустимост, тъй като са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК - за предявеното с него вземане да е издадена ЗИПЗ, срещу която е постъпило възражение в срок.

Предвид изложеното исковете по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК са процесуално допустими.

Доколкото за вземането, предмет на ЗИПЗ по ЧГД № 2899/2024 г. по описа на ПРС, в останалата му част, въпреки че е постъпило възражение, както от ответника по настоящото дело, така и от другия длъжник в заповедното производство – И. Т. И., заявителят не е предявил иск за установяването му, то след приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт, заповедният съд следва да извърши преценка за приложението на чл. 416, ал. 1 от ГПК за частта от ЗИПЗ, за която не е предявен иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Като предявени от надлежно легитимирана страна и при наличие на правен интерес са процесуално допустими и осъдителните искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Разгледани по същество са частично основателни. Съображенията за това са следните.

От служебно извършена справка на основание чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ в електронната страница на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че ищецът търговец, с предмет на дейност проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителните, канализационните, електро – и топлоснабдителни системи /включително пречиствателни станции/, всички други дейности и услуги в страната и чужбина, незабранени от закона.

От представената декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, с вх. № 109158/28.03.1998 г. и приложения към нея нотариален акт № 81, том I, дело № 118/1969 г. на нотариус при ПРС се установява, че на Т.И.А. е придобил по наследство от А.Н. недвижим имот – апартамент с адрес: гр. Перник, ул. *****,бл.*вх.*,ап.*

От удостоверение за наследници изх. № 25/ГРС – 1139/11.02.2025 г. се установява, че Т.И.А. е починал на 15.12.2017 г.и е оставил за свои наследници синовете си – И. Т. И. и Д.

Т. И.. Наследникът И. И. И. се е отказал от наследството, оставено от наследодателя Т.И.А., което се установява от извършена справка в книгата по чл. 49 от ЗН, която се води от ПРС.

По делото са представени справки за консумация, изготвени от В и К ООД – гр. Перник за абонат № 1090065, за периода от 29.12.2020 г. до 23.05.2022 г., справка извлечение за дължимите суми на същия абонат за периода 25.07.2019 г. до 23.12.2021 г., извлечение от електронен карнет за абонат 1090065 за периода 07.11.2019 г. – 23.05.2022 г. и карнети за 4 периода от 07.02.2019 г. – 26.02.2022 г.

От тях е видно, че в периода 24.03.2021 г. – 25.11.2021 г. в обекта не е имало монтиран водомер и са начислявани количества консумирана вода, съответно: 32 куб. м., 32 куб. м, 0 куб. м., 33 куб. м., 33 куб. м., 31 куб. м., 31 куб. м. В периода 28.02.2022 г. – 23.05.2022 г. монтираният водомер не е работил и са начислени количества консумирана вода, както следва: 30 куб. м., 0 куб. м., 30 куб. м.