Определение № 3642 от 04.08.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1595/2025
- Вид
- Определение № 3642
- Подписан
- 04.08.2025
- В сила
- 04.08.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3642 гр. Варна, 04.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501595 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 вр. чл.220 ГПК
Образувано е по подадена частна жалба вх.№54295/17.06.2025г. от Г. Т.
Н., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***********, чрез адвокат Е. С. - ВАК, срещу Определение №7488/05.06.2025г. по г.д. №15274/2024г. по описа на ВРС, ГО, 39 състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца Н. на основание чл.219, ал.1 ГПК да бъде привлечено на негова страна - трето лице помагач – „Юзит Калърс България“ ООД, ЕИК 130881129, по предявените срещу „Спиди“ АД, ЕИК 131371780 искове с правно основание чл.49 ЗЗД.
В жалбата се излагат твърдения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено и „Юзит Калърс България“ ООД да бъде конституирано на страната на ищеца като трето лице помагач. Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е обосновал липсата на правен интерес от привличане на трето лице помагач на страната на ищеца. Навеждат се доводи, че ищецът може да предяви иск по чл.49 ЗЗД срещу „Юзит Калърс България“ ООД или като бъдещ иск или в условията на евентуалност, независимо от обстоятелството, че между тях е налице договорно правоотношение. Акцентира се, че правният интерес от привличане на трето лице помагач се извлича и от опосреденото чрез „Юзит Калърс България“ ООД, спорно договорно правоотношение между ищеца и ответника. Допълва се, че ако предявените срещу „Спиди“ АД, искове по чл.49 ЗЗД бъдат отхвърлени, то ищецът ще има правен интерес да ги предяви срещу „Юзит Калърс България“ ООД.
В срока по чл.276 ГПК насрещната страна „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, чрез адвокат Т. К. – САК, е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и 1 законосъобразно. Сочи се, че между ищеца и „Юзит Калърс България“ ООД не са налице нито регресни, нито преюдициални права, които да обосноват правния му интерес. Допълва се, че отношенията между посочените лица са независими спрямо първоначално наведените такива от страна на ищеца. С тези доводи се моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното:
Постъпилата частна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.275, ал.2 ГПК – подадена е в срок от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения.
Производството по г.д. №15274/2024г. по описа на ВРС, 39 състав е образувано по подадена искова молба от Г. Н., ЕГН ********** срещу „Спиди“ АД ЕИК 131371780, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1275,11 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата в размер на 12 000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди, представляващи силен стрес и страдания, продължили повече от няколко денонощия, причинени на ищеца от неправомерни действия на служители на ответното дружество, в резултат на които не е доставена, изпратената от ищеца куриерска пратка, до крайния й получател.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че ищецът Н. е сключил договор с „Юзит Калърс България“ ООД за съдействие за издаване на документи – виза за САЩ и Гвиана, за която услуга на 04.06.2024г. е заплатил сумата в размер на 268,60 лева, фактурирана на управляваното от него дружество „Джиен Сървисиз“ ЕООД. Сочи се, че след като документите са били издадени, „Юзит Калърс България“ ООД е следвало да ги изпрати към посолството на Република Гвиана в Кралство Белгия. Изтъква се, че на 19.08.2024г. представител на дружеството е предал пратката, съдържаща процесните документи, на „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, на основание сключен между двете дружества договор, за което била издадена и товарителница. В продължение се твърди, че на 29.08.2024г. „Юзит Калърс България“ ООД е било уведомено от „Спиди“ АД, че пратката не може да бъде локализирана и че дружеството може да подаде рекламация. Обобщава се, че поради важността на документите и сроковете, които е следвало да бъдат спазени, ищецът е реализирал допълнителни разходи за преиздаване им, в размер на 1275,11 лева и в продължение на няколко дни е усещал чувство на силен стрес и страдание.
В срока за отговор по чл.131 ГПК се оспорва допустимостта на иска, излагайки се твърдения, че ответното дружество е имало правоотношения единствено с „Юзит Калърс България“ ООД, което е било възложител на пощенски услуги по сключен между страните договор. Конкретизира се, че именно това дружество има право на рекламация, поради обстоятелството, че 2 изпратената от него пратка не е получена от адресата й. Твърди се, че отговорността на ответното дружество е ограничена и след подадена от „Юзит Калърс България“ ООД рекламация, от неговата страна е определено обезщетение в размер на 100,00 лева, съобразно общите условия на сключения между тях договор. Оспорва се и основателността на исковите претенции, като се обобщава, че не ищецът, а представляваното от него дружество „Джейди Сървисиз“ ЕООД е възложител на „Юзит Калърс България“ ООД и пряко е понесло допълнителните разходи за преиздаване на нужната документация, поради неуспешната доставка на пратката.
След получен препис от отговора на ответника, ищецът с допълнителна молба с вх.№21163/07.03.2025г., е отправил искане за привличане на негова страна на трето лице помагач - „Юзит Калърс България“ ООД. Правният интерес от привличането му, ищецът обосновава от наличието на спорно и опосреденото от третото лице правоотношение между ищеца и ответника. В допълнителни уточняващи молби е конкретизирано, че в случай, че предявеният първоначален иск бъде отхвърлен, то за ищеца ще възникне право да претендира на основание чл.49 ЗЗД, обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от „Юзит Калърс България“ ООД.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането.
Съгласно чл.219, ал.1 ГПК ищецът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Решението по делото има посоченото в чл.223 ГПК установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. Страната, която иска привличането или самото трето лице, трябва да имат пряк правен интерес от участие в производството.
Това трето лице встъпва или се привлича в производството, за да подпомага в свой интерес главната страна в полза, на която е встъпило или която го е привлякла. Същото трябва да има интерес от постановяване на решение в полза на главната страна, която подпомага, който трябва да е пряк и да произтича от това, че съдебното решение ще окаже въздействие не само върху правното положение на главната страна, но и върху това на третото лице помагач, като предотврати евентуалната му регресна отговорност.
От горното следва, че правото на привличане е процесуална възможност да се потърси защита на интерес, различен от първоначално въведения от привличащата страна. Правото на привличане, принадлежи на тази страна, която е общият субект в двете правоотношения – спорното и зависимото.
В настоящото производство ищецът твърди, че отправя претенцията си за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди спрямо ответното дружеството и обосновава правния си интерес от привличане на трето лице помагач с възможността, при неблагоприятен за нея резултат, да насочи претенцията си на същото основание към „Юзит Калърс България“ ООД. Но от така изведените от ищеца твърдения не се разкрива наличието на две несъвместими едно спрямо друго правоотношения, които да са в условия на зависимост. В случай, че предявеният спрямо ответника иск бъде отхвърлен, това няма да отвори допълнителна възможност за реализиране на регресна отговорност към привлеченото лице, поради което и липсва зависимост и обусловеност между двете правоотношения.
3
Ищецът може да насочи претенцията си към лицето, спрямо което твърди, че е причинител на процесните вреди, но претенцията му към „Спиди“ АД не е условие, нито може да окаже въздействие за пораждане на право за обезщетение за вреди спрямо „Юзит Калърс България“ ООД.
На следващо място конституирането на „Юзит Калърс България“ ООД няма да улесни, напротив ще затрудни ищеца, при реализиране на защитата му, тъй като посоките на подлежащите на доказване от тях факти са противоположни. Освен това в случая не се установяват регресни права на ищеца, които той би могъл да упражни срещу помагача, съответно интерес от обвързване с мотивите на съдебния акт или други права, които могат да възникнат като последица от решаването на настоящия спор.
С оглед на гореизложеното обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на ищеца Н. на основание чл.219, ал.1 ГПК да бъде привлечено на негова страна - трето лице помагач – „Юзит Калърс България“ ООД, ЕИК 130881129, по предявените срещу „Спиди“ АД, ЕИК 131371780 искове с правно основание чл.49 ЗЗД, е правилно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №7488/05.06.2025г., постановено по г.д.
№15274/2024г. по описа на ВРС, ГО, 39 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца Г. Т. Н., ЕГН **********, на основание чл.219, ал.1 ГПК, да бъде привлечено на негова страна - трето лице помагач – „Юзит Калърс България“ ООД, ЕИК 130881129, по предявените срещу „Спиди“ АД, ЕИК 131371780 искове с правно основание чл.49 ЗЗД.
Определението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.274, ал.3, т.1 ГПК и т.9, б. „а“ от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Е. Василева.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4