Решение № 596 от 13.02.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

596 / 13.02.2020 год., град Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав

Районен съдия: Асен Радев при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4227 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно съединените искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу Н.Т.Т., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 571.18 лв. - сбор от неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 22.12.2015 год. до 24.08.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 64.84 лв., начислена за периода от 26.03.2016 год. до 15.11.2018 год. и законната лихва, начиная от 22.11.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****** / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Исковете са заявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства, претендира разноските.

Особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор, оспорвайки претенциите, като неоснователни.

След като обсъди наличните по делото доказателства, Бургаският районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

На

28.03.1998 год. В* и Т* Т* - родители на ответника, са декларирали в Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас собствеността си върху водоснабдения имот, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „***** Майката – В*

Т*, след смъртта си на *********.2008 год., е оставила трима наследници, в т.ч. ответника Т. и едноутробна сестра, неучастваща по делото. Бащата Т* Т. е оставил след смъртта си за свой единствен наследник ответника.

От заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза се установява, че в процесния апартамент е монтиран един водомер за студена вода. Изчислено е, че общото количество потребена вода за този период възлиза на 239.50 куб.м., от които 185 куб.м. - по водомери и 54.50 куб.м. - по разпределение. При огледа експертът е констатирал, че показанието на водомера е 1700 куб.м., т.е. надвишава последния отчет, описал е в табличен вид начислените количества за отчетния период, като е остойностил същите на 571.18 лв., съпоставяйки ги със съставените 31 бр. фактури.

Последните са описани в заключението на съдебно – счетоводната експертиза като надлежно включени в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Изчислен е и размерът на мораторната лихва върху неплатените задължения, за периода от съответния падеж до 15.11.2018 год.

Разпитана по делото, св. М* – отчетник в ищцовото дружество заявява, че знае къде се намира апартамента, както и че е влизала редовно да отчита водомера, според който има редовно консумация. Според свидетеля апартаментът се обитавал от ответника, жена му и детето му. Затова и начисленията са реални.

Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които всички показания са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.

На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.

При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.

Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и ответника, по която да е изпълнил задълженията си точно. Понеже се твърди облигационната връзка между водния оператор-ищец и потребителя-ответник да е възникнала по силата на чл.3 от Наредба № 4 / 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, доказването на такава по необходимост включва и положително установяване, при условията на пълно и главно доказване, че правото на собственост, респ. правото на строеж/ползване върху водоснабдения имот през процесния период е принадлежало на ответника.

Въпреки изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства, от които да се установява, че в периода от 22.12.2015 год. до 24.08.2018 год. ответникът е бил носител на правото на собственост или вещното право на строеж/ползване върху имота. Тук за пълнота следва да се каже, че декларацията, депозирана от наследодателя на ответника пред Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, не е годна да опровергае горния извод на съда. Както се каза, главното и пълно доказване на това обстоятелство, е възложено на ищеца, което налага, при твърдение за наследено право на собственост, носещата доказателствената тежест страна, освен удостоверението за наследници да ангажира и титул за собственост на наследодателя или друг документ, легитимиращ еднозначно ответника. Отделен е въпросът, че не е представено удостоверение за наследници на майката на Т., а само част от такова, но и от нея е видно, че той не е единствен наследник, а при наличие на данни за едноутробна сестра и липса на пълни данни за другите наследници, за съда е невъзможно да определи наследствената му квота, от която да изходи каква част от исковата сума би дължал.

Ето защо, главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява недоказан, а оттам - неоснователен, което от своя страна има за своя закономерна последица неоснователност на акцесорния – по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за дължимост на законната лихва.

Недължими, при това положение, са и разноските, сторени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД по ч.гр.д. № 8649 / 2018 год. на БРС, както и в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Б**********, представлявано от Г* Т*, предявени против Н.Т. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружествосумата от 571.18 лв. - сбор от неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 22.12.2015 год. до 24.08.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 64.84 лв., начислена за периода от 26.03.2016 год. до 15.11.2018 год. и законната лихва, начиная от 22.11.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № ******** / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

/п/

Вярно с оригинала: М Е