Решение № 94 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100511232 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №5863 от 16.11.2023 г по в.гр.д. №11232/2023 г по описа на СГС е разгледана въззивната жалба на „Банка ДСК“ АД ЕИК ******* гр.София срещу решение №20093312 от 07.06.2023 г постановено по гр.д.№52811/19 г на СРС , 54 състав в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника да се признае за установено , че Б. Ц. Е. ЕГН ********** от гр.София му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.92 ЗЗД и чл.101 ЗЗД сумата от 1742,56 лева неустойка за забава за периода 05.04.2008 г – 05.04.2011г по договор за кредит „Експресо“ №033861 от 15.10.2007 между „С.Ж.Е.“ АД и Е. като съдлъжник , като „Банка ДСК“ АД е универсален правоприемник на „С.Ж.Е.“ ; за коята сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02.05.2011 г по ч.гр.д.№14759/2011 г по описа на СРС , 75 състав ; както и „Банка ДСК“ АД е осъдено да заплати на Б. Ц. Е. ЕГН ********** от гр.София сумата от 314,57 лева разноски пред СРС и в производството по отмяна на неприсъствено решение. В тази част решението на СРС е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав .

Не е разгледана въззивната жалба на Б. Ц. Е. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение на СРС в частта , с която е признато за установено , че Е. дължи на „Банка ДСК“ АД ЕИК ******* гр.София /като универсален правоприемник на „С.Ж.Е.“/ на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.430 ал.1 ТЗ и чл.101 ЗЗД сумата от 3859,82 лева главница по договор за кредит „Експресо“ №033861 от 15.10.2007 между „С.Ж.Е.“ АД и И.Д.С. и Б. Ц. Е. като съдлъжници ; ведно със законната лихва от 08.04.2011 г до 1 окончателното заплащане на сумата и сумата от 4,35 лева такса-разходи за застраховка ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02.05.2011 г по ч.гр.д.№14759/2011 г по описа на СРС , 75 състав ; както и Б. Ц. Е. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 77,28 лева разноски в заповедното производство и 732,02 лева разноски пред СРС .

Въззивникът Б. Ц. Е. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Ищецът не е доказал , че сумата по кредита е действително предоставена , защото не е представено на ССЕ извлечение от банковата сметка на И.Д.С. . Нарушен е чл.7 т.8 от Закона за потребителския кредит /отм./ , защото в договора за потребителски кредит не са посочени датите на погасителните вноски , а е записано само че падежът е на 5-то число от съответния месец . По тази причина договорът за кредит е недействителен . Е. е длъжник по кредита само поради граждански брак с И.С. към 15.10.2007 г , но е налице развод между двамата и отговорността вече е разделна .

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на Е. . Представено е извлечение от кредитна сметка , от което е видно , че сумата по кредита е предоставена на И.С. . ССЕ е била приета без възражения от страните . Датите на погасителните вноски са ясно определени в договора за кредит . Е. е солидарен длъжник според договора за кредит и последващият развод е без значение .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.06.2023 г и е обжалвано в срок на 07.07.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания във връчка с жалбата на Е. не се констатират.

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд дава служебно правната квалификация на иска . Въззивният съд следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор с потребител / решение №23 от 07.07.2016 г по т.д.№3686/14 г на ВКС , I ТО , рeшение №237 от 20.01.2017 г по т.д.

№2927/15 г на ВКС , I ТО , решение №188 от 15.12.2017 г по т.д.№2613/16 г на ВКС , II ТО и др/.

За да уважи посочения иск СРС е приел , че е сключен договор за кредит „Експресо“ №033861 от 15.10.2007 между „С.Ж.Е.“ АД и Е. като съдлъжник на И.Д.С. , като „Банка ДСК“ АД е универсален правоприемник на „С.Ж.Е.“. Предоставена е сумата по кредита в 2 размер на 4100 лева . В хода на производството – на 05.01.2012 г е настъпил падежа на всички вноски по кредита . Преди заповедното и изпълнителното производство са заплатени от длъжниците по кредита 786,75 лева . Искът за главница е основателен .

Решението на СРС е правилно в обжалваната от Б. Е. част .

Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал ССЕ и допълнителната ССЕ , според които сумата по кредита в размер на 4100 лева е предоставена на съдлъжника И.С.

/бивш съпруг на Б. Е./ . В отговора на исковата молба липсва възражение от ответника , че сумата по кредита не е била предоставена т.е. това възражение се явява преклудирано .

Отделно ССЕ и допълнителната ССЕ установяват , че първоначално са били налице плащания от длъжниците по кредита .По делото са представени от ищеца извлечение от кредитна сметка и справка за начислени и платени суми от длъжниците .

Липсва противоречие на договора за кредит с чл.7 т.8 от Закона за потребителския кредит /отм./ , като е налице яснота по отношение на падежите на вноските по договора за кредит .

В чл.6.2 от договора за кредит е посочено , че падежът е на 5-то число от съответния месец , а отделно е изготвен и подписан от страните погасителен план .

Въззивникът Е. /към датата на договора за кредит с фамилия „С.“/ е съдлъжник по договора за кредит и отговаря солидарно за всички задължение по него съгласно чл.17.1 от договора за кредит и чл.101 ЗЗД . Без значение е последващият развод между Е. и И.С. , защото с него не отпада солидарността вече възникналите процесни задължения .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната от Е. част . С оглед изхода на делото в тежест на въъззивника са част от разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение – 70 лева .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20093312 от 07.06.2023 г постановено по гр.д.№52811/19 г на СРС , 54 състав в частта , с която признато за установено , че Б. Ц. Е. ЕГН ********** от гр.София дължи на „Банка ДСК“ АД ЕИК ******* гр.София /като универсален правоприемник на „С.Ж.Е.“/ на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.430 ал.1 ТЗ и чл.101 ЗЗД сумата от 3859,82 лева главница по договор за кредит „Експресо“ №033861 от 15.10.2007 между „С.Ж.Е.“ АД като кредитор и И.Д.С. и Б. Ц. Е. като съдлъжници ; ведно със законната лихва от 08.04.2011 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 4,35 лева такса-разходи за застраховка ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02.05.2011 г по ч.гр.д.№14759/2011 г по описа на СРС , 75 състав ; както и Б. Ц. Е. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 77,28 лева разноски в заповедното производство и 732,02 лева разноски пред СРС .

3

ОСЪЖДА Б. Ц. Е. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Банка ДСК“ АД ЕИК ******* гр.София сумата от 70 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4