Решение № 215 от 19.12.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 391/2023
- Вид
- Решение № 215
- Подписан
- 19.12.2023
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.148, ал.1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.149 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 153 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.153, ал.1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.157, ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.255, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 215 гр. Варна, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20233000500391 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на КПКОНПИ – София срещу решение № 260017/31.07.2023 г. по гр.д.№ 2660/2018 г. на Окръжен съд – Варна , с което са отхвърлени исковете по чл. 142, ал.2, т.3 и т.5 вр. чл.141 и чл.1 49 от ЗПКОНПИ срещу И. С. А. и чл.151 вр. чл.144, ал.2, т.1 и чл.149 от ЗПКОНПИ и срещу В. А. Я.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете.
В подаден писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещните страни – С. В. А., И. С. А. и В. А. Я. оспорват въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено средното:
Предявен е иск от КПКОНПИ с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ срещу С. В. А., И. С. А. и В. А. Я. за отнемане в полза на държавата на 1 имущество и суми на обща стойност 212803,35 лева.
Ищецът твърди, че по постъпило уведомление от Окръжна прокуратура-Шумен за привличане като обвиняем по ДП № 138/2016г. на ОД на МВР-Шумен на С. В. А. за престъпление по чл.255, ал.1, т.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, с решение № 551/25.07.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Твърди, че ответницата С. А. е призната за виновна за извършеното престъпление с присъда постановена по НОХД № 308/2017г. по описа на ОС-Шумен.
При извършени в хода на проверката справки в: Национална база данни „Население", Търговски регистър, Регистър АПИС, ИКАР и са изпратени запитвания до: ОД на МВР, сектор „Пътна полиция" и Дирекция „Местни данъци и такси" към съответната община по постоянен адрес на лицето, всички централни офиси на банки в страната, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация" и НАП е установено, че ответниците С.
А. и И. А. са лица във фактическо съжителство за периода от 01.08.2012 г. до 21.07.2017 г. и са родители на детето И. И.ов А., роден на 24.08.2012 г.; В. А.
Я. е баща на С. А.; в определения от закона срок, С. В. А. и И. С. А. не са подали декларации по чл. 57 от ЗОПДНПИ /отм./. Комисията е установила несъответствие в размер на 265736,56 лева и е уточнила, че предмет на отнемане в исково производство е имущество на стойност 212803,35 лева, тъй като е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, вр.§1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./.
Оспорвайки исковете, отвентниците твърдят недопустимост, евентуално – неоснователност. Оспорват наличието на предпоставките за провеждане на конфискационно производство срещу тях, поради липса на основателно предположение, че придобиваното от тях имущество е със средства от незаконна дейност и че е на значителна стойност /над 150 000 лева/.
Предявен е иск по чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ, с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум по аргумент от нормата на § 5, ал. 2 ПЗР, след изменението на й с ДВ, бр. 1 от 2019г., тъй като проверката и производството пред Комисията са започнали при действието на ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.2012г. и отменен, считано от 2
23.01.2018г./.
Безспорно е установено, че ответницата С. А. е привлечена като обвиняема по ДП № 138/2016 г. на ОД на МВР – Шумен за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 НК, попадащо в предметния обхват на чл.22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./, идентичен с чл.108, ал.1, т.18 от ЗКПКОНПИ.
С влязла в законна сила присъда по НОХД № 308/2017г. по описа на Окръжен съд – Шумен, подсъдимата С. А. е призната за виновна за посоченото по-горе престъпление.
Ответниците И. А. и В. Я. имат качество на свързани лица, съгласно § 1, т. 15, б.“а“ ДР на ЗКПКОНПИ.
Привличането на С. А. в качеството на обвиняем е дало основание на КПКОНПИ да образува проверка за установяване на незаконно придобито имущество, както и производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на искане за отнемане на такова имущество с предвидените в закона актове.
С оглед уточняваща молба от 08.07.2020 г. ищецът е посочил притежаваното от ответниците имущестмво в началото на проверявания период - 21.07.2007 г.,. и в края на периода 21.07.2017 г.
В мотивите на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС е посочено, че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имущество, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края на периода. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчужденото не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя.” Посочено е още, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното лице или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се 3 включват в него, независимо от техния характер.
В мотивите на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС е изрично посочено, че стойността на т.нар. „значително несъответствие” е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото, а не на сбора на разходите над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
В случая, релевантно за основателността на исковете е установяването на вида и стойността на придобитото от ответниците имущество в проверявания период.
Ако се установи, че придобитото имущество е на стойност под 150 000 лв., не е необходимо да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се установи нетния му доход, тъй като несъответствието няма да е значително по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ.
Съгласно чл.148, ал.1 ЗПКОНПИ, незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на придобиването или отчуждаването му, а относно недвижимите имоти и превозни средства – по тяхната пазарна стойност.
За установяването на действителната стойност на притежаваните в края на периода недвижими имоти, съдът е приел заключенията на допуснати първоначална и повторна СОЕ.
Повторната СОЕ, изготвена след извършване на оглед на дворното място е установила, че в имота съществува едноетажна сграда, изградена от каменни основи и кирпич с изтекла експлоатационна годност. Покривът е от дървена конструкция, която е прогнила и паднала на места и към деня на огледа, сградата е погинала. Предвид това, експертът не е оценил сградата, а само дворното място, чиято пазарна стойност към момента на придобиване – 18.03.2015 г., е 7 260 лв.
Показанията на свид.С.Й. - майка на И. А. установяват, че И. и С. са закупили две дворни места, едното от които - със сграда. В този имот, закупен 4 през 2005 г. те са живели. Празното дворно място са придобили през 2015 г., за да го ползват като като градина. В това място имало само стени от съборена къща; имотът не е водоснабден и електрифициран.
Преценявайки доказателствата, следва извод, че към момента на придобиване – 18.03.2015 г. в дворното място в с.Есеница с площ от 1430 кв.м., представляващо ПИ № 115, от които 1 310 кв.м. са включени в УПИ IX – 115, целият с площ от 1 440 кв.м., не е съществувала сграда, която да е самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като тя е била погинала.
Този извод следва и от представеното удостоверение от 20.06.2023 г., издадено от Началник отдел „УТУОС“ при Общинска администрация Вълчи дол и заключението на експерта по повторната СОЕ. Следователно, пазарната стойност на процесното дворно място е 7 260 лв.
Предвид факта, че в края на изследвания период, в патримониума на ответниците, е налично имущество на стойност 17 702, 96 лв., не може да бъде направен извод за наличие на „значително несъответствие” по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, поради което не подлежат на изследване елементите, определящи „нетния доход.”
Следователно, предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение – потвърдено.
Комисията следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 4 256, 07 лв., на осн. чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
При този изход на спора, КОНПИ следва да заплати на адв.И. К. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 3000 лв. за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017/31.07.2023 г. по гр.д.№ 2660/2018 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваните части.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Варна държавна такса в размер на 4 256,07 /четири хиляди двеста петдесет и шест 07/лв., на осн. чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
5
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество София, ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. К. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за настоящата инстанция в размер на 3000 /три хиляди/ лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6