Решение № 300 от 09.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Пазарджик, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д.а Васева при участието на секретаря Диана Мл. Младенова като разгледа докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Гражданско дело № 20235200100641 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове при условията на евентуалност от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление гр.

София, ул. "Московска” № 19 против М. Г. М., ЕГН **********, гр.П., ул. ***.

В исковата молба се твърди, че в полза на ищеца била издадена Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр. дело № 3422/2020 по описа на РС-Пазарджик, против която ответницата подала възражение.

Сочи се, че на 20.03.2019 г. между Банка ДСК АД и ответницата бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. „БАНКА ДСК" ЕАД изпълнила задълженията си по договора за кредит, като предоставила на кредитополучателя сумата от 50000 лв. Кредитът бил усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя М. Г. М..

По силата на чл.2 от договора страните постигнали съгласие, срокът за издължаване на кредита да е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Съгласно чл.5 от договора, разплащателната сметка на кредитополучателя, обслужваща кредита е ***, с титуляр М. Г. М..

По силата на чл.8 от договора, страните се договорили, че кредита ще се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,95% годишно или 0,02% 1 на ден, формиран от референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ от 0,180 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,770 % при изпълнение на условията по програма „ДСК престиж плюс", подробно описани в Приложение №2 към договора. При нарушаване на Условията правото за ползване на преференциите отпада и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията по програмата. Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент, в резултат на неизпълнение на Условията, е променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,27%.

В чл.9 от договора бил определен и ГПР по кредита в размер на 6,23%, като е договорено, че може да бъде променян, при предпоставките предвидени в Общите условия.

Съгласно чл.21 от договора, страните се съгласили, че неразделна част от договора са „Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица" /"общите условия"/ и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК" ЕАД прилага за извършвани услуги /приложение 3/.

Въпреки договореното плащане на вноски, дължими за 28.12.2019 г. 518,75 BGN; 28.01.2020 г. - 551,51 BGN; 28.02.2020 г. - 553,57 BGN; 28.03.2020 г.- 553,57 BGN; 28.04.2020 г. - 553,57 BGN; 28.05.2020 г. - 553,57 BGN;

28.06.2020 г. -553,57 BGN; 28.07.2020 г.- 553,57 BGN; 28.08.2020 г. - 553,74 BGN; 28.09.2020 г. - 553,74 BGN; 28.10.2020 г.- 553,74 BGN, такова не било извършено.

На 26.10.2020 г. след непогасяване на повече от 10 последователни месечни вноски, съгласно условията на договора ответницата М. М. била уведомена, че Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост 27.11.2020 г. длъжникът не погасил задълженията си в пълен размер, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и с разпореждане на PC Пазарджик, била издадена заповед за незабавно 2 изпълнение по ЧГД 3422/2020, като ответницата била осъдена да заплати на „БАНКА ДСК" ЕАД следните суми: 50 213,33 лв. (петдесет хиляди двеста и тринадесет лева и 33 ст.), от които: 47 021,94 лв.- главница; 2792,14 лв. договорна лихва за периода от 28.12.2019 г. до 26.11.2020 г.; 187,83 лв. санкционираща лихва за периода от 28.12.2019 г. до 26.11.2020 г.; 91,42 лв. законна лихва за периода от 27.11.2020 г. до 03.12.2020 г.;120,00 лв. - такса „разходи при изискуем кредит“, ведно със законна лихва от 04.12.2020 г. до изплащане на вземането; както и сумите: 1004,27 лв. - държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Формулирания петитум от ищецът е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, ответникът дължи на „БАНКА ДСК" АД, следните суми: главница в размер на 47 021,94 лв.;

2792,14 лв. – договорна лихва за периода от 28.12.2019 г. до 26.11.2020 г.;

187,83 лв.- санкционираща лихва за периода от 28.12.2019 г. до 26.11.2020 г.;

91,42 лв.- законна лихва за периода от 27.11.2020 г. до 03.12.2020 г.; 120,00 лв.такса „разходи при изискуем кредит“; ведно със законна лихва от 04.12.2020 г. до изплащане на вземането.

При условия на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли иска за установяване на вземанията, ищецът е отправил искане да се осъди ответникът да заплати на „БАНКА ДСК" АД горните суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2019 г. , за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Формулирано е и искане за присъждане направените в настоящото производство разноски - ДТ и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.1, във вр. ал.8 ГПК в размера съгласно НМРАВ, както и разноските в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната страна.

Първоначално по повод настоящия спор пред ПзОС е било образувано гр.д. № 736/2022 г., което е приключило с неприсъствено Решение № 218/14.06.2023 г. Същото обаче е отменено по реда на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК с Решение № 175/02.11.2023 г. по в.гр.д. № 421/2023 г. на ПАС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПзОС. Постановено е било 3 също така новото разглеждане на спора да започне с връчване препис от Определение № 143/17.03.2023 г., постановено по гр.д. № 736/2022 г., с което вече е бил изготвен проект на доклад и делото е било внесено за разглеждане в 1-вото о.с.з.

Именно с посоченото процесуално действие и с новото насрочване е започнало настоящото гр.д. № 641/2023 г. по описа на ПзОС.

В първото съдебно заседание при новото разглеждане процесуалният представител на ищеца поддържа както претенцията си, така и направените с ИМ доказателствени искания за приемане на представените писмени доказателства и за изслушване на ССчЕ, като изрично се поддържа делото се гледа по общия ред и не се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответницата, редовно призована, не се явява. В постъпилото становище от процесуалния й представител адв. П. Г. (ПзАК) оспорва иска, като сочи, че след указания на ищцовото дружество, на 16.05.2023 г. ответницата внесла погасителна вноска по кредита в размер на 1000 лв. за което представя и писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе при условията на чл.235 от ГПК прие за установено следното:

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, съдът приема, че предявения специален установителен иск по чл.422 ГПК е процесуално допустим. От приложеното към настоящето дело ч.гр.д. № 3422/2020 г. на ПзРС е видно, че в полза на ищцовата страна е издадена Заповед за изпълнение № 1665/07.12.2020 г. и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумите, предмет на установяване в настоящото производство. Констатира се, че на 26.10.2022 г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е постъпило възражение от длъжника М. Г. М., че не дължи изпълнение на вземането по така издадената Заповед за изпълнение. Ищецът е уведомен за постъпилото възражение на 16.11.2022 г. и в законоустановения 1-месечен срок е предявил претенцията си по исков ред – ИМ, по която е образувано първоначалното производство по гр.д. № 736/2022 г. на ПзОС е заведена в съда на 16.10.2019 г., а пред заповедния съд, с молба от същата дата, са представени доказателства за предявяването й.

4

Следователно всички предпоставки за допустимост на исковия процес са налице.

За да прецени основателността на претенцията, съдът взе предвид следните обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства:

На 20.03.2019 г. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД и М. Г. М. по силата на който банката е предоставила на ответницата кредит за текущо потребление в размер на 50000 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от неговото усвояване с месечни вноски (главница и лихва) съгласно погасителен план - Приложение №1 към договора. Уговорено е било кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5.95% годишно или 0,02 % на ден, формиран от референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ от 0,180 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,770 % при изпълнение на условията по програма „ДСК престиж плюс“, подробно описани в Приложение №2 към сключения договор за кредит. Предвидено е съгласно чл.4 и 5 от договора кредитът да се усвоява и погасява по разплащателната сметка на ответницата ***. В чл.9 от договора бил определен и ГПР по кредита в размер на 6,23%, за който е предвидено, че може да бъде променян, при предпоставките предвидени в Общите условия (ОУ). Съгласно чл.21 от договора, страните се съгласили, че неразделна част от договора са „Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица" и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК" ЕАД прилага за извършвани услуги (Приложение № 3). Съгласно текстовете на чл.18.2 от ОУ е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавката за забава в размер на 10 процентни пункта, като тези последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление на клиента, изпратено по последния посочен от него адрес за кореспонденция. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законна лихва по чл.86 ЗЗД. Случаите на неизпълнение са описани в разпоредбата на чл.19. от ОУ,, където в т.1 е посочено, че кредиторът има 5 право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница, като изискуемия кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на чл.18.2.

Приложените към договора ОУ, такси и погасителен план са подписани от кредитополучателя.

По делото е допусната и приета СИЕ, извършена от вещото лице Л.Я. Т., заключението на която като обосновано, пълно и обективно и неоспорено от странете съдът цени като доказателство.

От СИЕ се установява, че на 20.03.2019 г. по разплащателната сметка на кредитополучателя, обслужваща кредита ***, са постъпили 50 000 лева с основание „автоматично усвояване" на процесния кредит, като сумата е разходвана както следва: 55 лв. - такси на банката по отпускане на процесния кредит; 3971,02 лв. - погасяване на кредит към БНП Париба Пърсънъл Файненс; 1827,48 лв. - погасяване кредит към Вива Кредит ООД; 1611,01 лв. погасяване на кредит към Изи Асет Мениджмънт; 16 500 лв. - изтеглени общо в брой; 5 943,25 лв. - погасяване на кредит в Банката; 2 712,69 лв. - погасяване на кредит в Микро Кредит АД; а останалите 17 379,55 лева са използван за плащане на ПОС или изтеглени на ATM, за плащане на застраховки и погасителни вноски.

Установява се от експертизата, че по процесния кредит са били погасени общо 5 008, 92 лв., от които 2 978,06 лв. - главница, падежирала до 28.11.2019 г. вкл.; 2029,99 лв. - договорна лихва, начислена до 28.11.2019 г. и частично 32,76 лв. - договорна лихва, начислена на 28.12.2019 г.; и 0,87 лв. санкционираща лихва, начислена на 09.07.2019 г. за просрочието до 09.07.2019 г. Изяснено е от експерта, че последната внесена сума по разплащателната сметка на кредитополучателката, послужила за погасяване на процесния кредит е 399,68 лв., която е постъпила на 13.03.2020 г., и считано от 14.03.2020 г. е преустановено плащането по кредита, като последно заплатени са били 237,91 лв. просрочена главница, падежирала на 28.11.2019 г. и частично 161,77 лв. - начислена договорна лихва към 28.12.2019 г.