Решение № 202 от 26.02.2020, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 528/2019
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 26.02.2020
- Състав
- ПАВЛИНА НЕЙЧЕВА ПАСКАЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.440 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.115, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 116 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл.70, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.73, ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______ гр.Добрич, 26.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА
ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№528 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от З.М.К., ЕГН ********** *** и М.К.К.,
ЕГН ********** *** срещу
В.И.С.,
ЕГН ********** и Я.И.С., ЕГН ********** *** и „*“
ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Д*, ул.“* представлявано от управителя П*К*
И. искове: за признаване за установено по отношение на първите двама ответници - В.И.С. и Я.И.С., че ищецът З.М.К. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Д*, ул.“****“ №*-партер, представляващ магазин №* със застроена площ от 34,38 кв.м., ведно с 1,142% ид.части от общите части на сградата и 1,142% ид.части от правото на собственост върху УПИ с идентификатор *** по КК на гр.Добрич, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** и за осъждане на ответниците В.И.С. и Я.И.С. да предадат владението върху имота на ищците З.М.К. и М.К.К.; за отмяна на нотариален акт №27, том III, рег.№3858, дело №278/2016г. на нотариус с рег.№177 на НК, вписан в СВп с вх.рег.№1761/16.12.2016г., акт №3, том ХХVII, дело №5065/2016г.; за осъждане на ответниците В.И.С. и Я.И.С. и „*“
ЕООД да заплатят солидарно на ищеца М.К.К. сумата от 16500 лв., представляваща пропуснати ползи вследствие лишаването му от правото да владее и държи гореописания недвижим имот за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1456,72 лв., представляваща законната лихва за забава върху главното задължение за периода от 01.02.2016г. до 01.01.2019г. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът М.К. в качеството на ЕТ „ЛАР - М.К."***, сключва договор от 25.11.1995 г. за построяване на жилищна сграда по проект предварително съгласуван със собствениците. Издадено е разрешение за строеж №244 от
10.06.1996 г., протокол №65 от
17.07.1996 г. за определяне на строителна линия и ниво, сградата е построена и приета с акт обр. 16, издадено е разрешение за ползване №421 от
25.11.1999 г. Междувременно спазвайки договореностите между страните всички собственици упълномощават ищеца М.К. да извърши съответните разпоредителни действия със съответните части от сградата. С нот. акт №13/20.10.2005 г. том
IV peг.
№2562 нот. дело №501 от 20.10.2005 г. на нотариус К*К* рег.№513 на НК с район на действие PC Добрич, ищецът М.К. става собственик на ап. №8, разположен на трети жилищен етаж в същата сграда и на процесния магазин, разположен в партера на вх.„*" под №* със застроена площ от
34.38 кв. м., ведно с 1.142% ид.ч. от общи части на сградата и 1.142 % ид.ч. от правото на собственост върху УПИ представляващ парцел 4-ти, с пл.№ 1059, 1077 и 1078, кв.
661 на гр.Д*, със съответните съседи. Магазинът като самостоятелен обект е с идент. №*** с предназначение за търговска дейност. Нотариалният акт е за покупко-продажба на недвижим имот. По този начин ищецът М.К. е станал собственик на спорния имот, респективно последният е заплащал дължимите такса битови отпадъци и данък недвижими имоти.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.03.2015 г.
№18 том I peг.
№253 нот. дело 17 от
2015 г. на нотариус Е.С. *** действие PC Добрич, ищецът М.К. дарява на сина си – ищеца З.К. процесния недвижим имот, като си запазва правото да ползва докато е жив плодовете от него, а именно наемната цена при отдаване на обекта под наем или друг вид доходи при реализирането му на ползване. Новият собственик също заплаща съответните данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.
В издадената скица на поземлен имот №15-562319/10.11.2017 г. в списъка на собствениците под №8 е посочен новия собственик – З.М.К., а М.К.К. е посочен като носител на вешното право на ползване. На
21.02.2017 г. ищците е изпратено съобщение от АГКК гр.Д* за това, че е извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти за същия обект, което се изразявало в това, че в този регистър е отразено правото на собственост на първите двама ответници и е цитиран констативния им нотариален акт. На това съобщение е подадено възражение, към което били прилоЖ.съдебните актове за приключилия междувременно съдебен процес, в който първите двама ответници били ищци, а ищецът М.К. - ответник, на което било отговорено формално с ново писмо изх. №2011691/08.03.2017 г. от същата агенция.
До първия ответник е изпратена нотариална покана от втория ищец, получена от него с рег.№934/15.11.2011 г., връчена му на 23.11.2011 г. от нотариус Е.С. *** действие PC гр.Добрич, като за срещата, състояла се на 23.11.2011 г. в кантората на адв. Д*Д* е изготвен протокол, който първият ответник отказва да разпише и от който протокол е видно, че отношенията им не са уредени.
Допълнително е изпратена нова покана до ответника В.С. със справки прилоЖ.към нея, за която отново няма реакция. Изпратена е и нотариална покана до третия ответник, с която е поискана среща и с него, за да се уредят отношенията и с това ЮЛ, връчена на 19.03.2013 г. на тогавашната управителка на ЮЛ – А*Б*Г.. Реакция и на тази нотариална покана няма. Принуден от обстоятелствата, М.К. *** от
19.04.2013 г., която в постановление за отказ от образуване на ДП от 12.06.2013 г., се мотивира за ненамесата си с оглед на това, че се касае за граждански спор, а от своя страна г-н К. жали този акт на прокуратурата до ОП гр.Добрич и до главния прокурор на Република България, от които институции реакция няма.
Междувременно във връзка с други задължения на М.К. е образувано изп. дело, по което той е длъжник и срещу този имот е насочено принудително изпълнение - изп. дело е № * на ЧСИ С* с район на действие ОС гр.Добрич. Във връзка с това изпълнително дело първите двама ответници завеждат съдебен процес по реда на чл.440 ГПК, с претенция, че те са собственици на този имот и не би следвало изпълнението да бъде насочено срешу него. Исковата молба е подадена на 03.06.2013 г. първоначално само от В.С., а впоследствие след съответното възражение и от неговата съпруга. В хода на процеса и писмено, и с прилоЖ.документи от самия С. става ясно, че имотът е собственост на М.К.. С определение №7/09.01.2015 г., постановено по гр. д. 2406/2013 г. по описа на PC гр.Д*, искът подаден от В.И.С. и съпругата му, е оставен без разглеждане и делото е прекратено. С определение №435/13.05.2015 г., постановено по в.г.д.№ 301/2015 г. на ОС гр.Д*, това определение е отменено и делото е върнато на PC, за продължаване на съдопроизводствените действия. Впоследствие с решение №* том * стр. * от
20.07.2015 г. исковете на В.И.С. и Я.И.С. са отхвърлени, като съдът се произнася по отношение на твърденията, че те са собственици на процесния магазин, че са го придобили по давност, както и по отношение на твърденията, че нотариалният акт на ищеца от 2005 г. е нищожен, че същите са неоснователни и те са отхвърлени с подробни мотиви. Междувременно към момента на разглеждане на делото по въззивната жалба на ищците и преди произнасянето на съдебния акт изп. производство е прекратено, поради пълно плащане на задълженията, поради което с решение №8/14.01.2016г., постановено по в.гр.д.№602/2015г. на ОС гр.Добрич поради липса на правен интерес у ищците, решението на PC гр.Д*е обезсилено и производството е прекратено. С определение №285/01.07.2016 г., постановено от с-в на II отд. на
ВКС по гр.д. №1460/2016 г., касационното обжалване на В.И.С. и Я.И.С. не е допуснато. С ново определение №169/26.10.2016 г., постановено по същото дело от същия с-в, касаторите са осъдени да заплатят допълнително разноски. Издаден е изпълнителен лист от
10.11.2016 г. и е образувано изпълнително дело пред ЧСИ Б* №610/2016 г., което и в момента е в ход, като в хода на същото са извършвани справки за длъжниците, от които става ясно, че в Агенцията по геодезия, картография и кадастър, към
25.11.2016 г. спорния имот не присъства, както и става ясно че към 1999 г. първите двама ответници са трети задълЖ.лица по ипотека, като за обезпечаване вземането на банката предоставят /учредяват такава върху апартамент ведно с изба, който няма нищо общо с процесния имот, а в последствие с нотариален акт за дарение на 13.02.2002 г. даряват същия този апартамент на сина си Я*В* И.. В тези две сделки процесният имот не присъства по никакъв начин. Освен това от тях личи какво е волевото отношение на ответниците към тази спорна вещ, а именно към тези два момента - 1999 и 2002 г. те не се възприемат като собственици на същата. Ако беше обратното, щяха да търсят съответния правен способ да установят своята собственост, още към този минал период, който в крайна сметка най-вероятно е включен в претенцията за констатиране право на собственост, осъществена в хода на нотариалното производство.
Ищците разполагат с договор за наем №2 от
02.01.2012 г., с който първият ответник се представя като наемодател и предоставя на третия ответник имот, който не е негова собственост срещу наемна цена от 200 лв. месечно. Прави впечатление, че в договора не е посочен точен адрес на имота, а посочената квадратура не е точна. Подписан е и договор за наем №* от 07.01.2013 г.
Отново в договора не е посочен точен адрес на имота, а посочената квадратура не е точна. Всичко останало в договора е идентично с предходния.
На * г. първите двама ответници успяват да убедят нотариус И*П* peг.
№177 на НК с район на действие PC гр.Добрич, да издаде постановление от 15.12.2016 г. въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело №278/2016 г., с който тя е признала съпрузите за собственици по давностно владение на процесния имот, на който пазарната оценка посочена в нот. акт
№27 том 3 peг.
3858 дело №278/2016 г. е 26
800 лв.
Правото на собственост на ищците безспорно съцествува - за втория ищец още от 20.10.2005г. след извършена покупко-продажба, а за първия ищец от 20.05.2015г. след извършеното в негова полза дарение, като с оглед запазеното право на ползване в полза на втория ищец, първият ищец, който номинално е собственик, но на тъй нар. „гола собственост" и двамата следва да бъдат ищци по предявения ревандикационен иск/ придобито с покупко-продажба и дарение, а ответниците никога не са имали такова, нито пък в тяхна полза е текла и изтекла дългата придобивна давност. В нито един момент държанието, което са осъществявали, абсолютно незаконосъобразно, не е било нито спокойно, нито явно, нито несъмнено, нито безспорно. Споровете текат от години и само поради твърде тежкото здравословно състояние на втория ищец - почти пълна слепота и изключителната служебна ангажираност на неговия син, който към настоящия момент е собственик на имота
(г-н З.К. е ръководител на една от големите спортни федерации в България и ангажиментите му в страната и чужбина са значителни), а и поради обстоятелството, че в предходния съдебен процес за съжаление спора за собственост не е бил решен, беззаконните действия на ответниците не били пресечени и продължават и до настоящия момент. Първите двама ответници се обогатяват неоснователно от гражданските плодове от чуждия за тях имот, а държателите - съответните наематели, независимо че са били изрично поканени, също не зачитат чуждите права, държат чужд имот без правно основание - а надлежното такова би било само договор с истинския собственик, плащат зле, като плащат на несобственик и би следвало при приключване на този процес, да бъдат осъдени да заплатят солидарно с техните наемодатели, цялата сума на гражданските плодове от този имот, респективно за главницата за 5 годишен период, а за лихвите за 3 годишен период.
Ревандикационният иск може да бъде предявен от всеки притежател на вещното право на собственост срещу всяко лице, което му го оспорва, като е без значение е дали последния претендира, че притежава правото, или не. В конкретния случай третият ответник е такъв само по иска за неоснователно обогатяване.
Разпечатката съдържа 51 от 157 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0799b26c-1b9f-4ad8-b77d-11091f50b3e1