Решение № 72 от 08.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Пазарджик, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20235200500722 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. Б. в качеството й на процесуален представител на ищцата Ц. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г. З." №**, срещу Решение № 564 от 29.09.2023г., постановено по гр.д.

№ 887/2022г. по описа на РС – П., с което е отхвърлен предявеният от Ц. Д. Т. иск за осъждане ответника „Е. С. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Д." №**, да заплати на ищцата сумата в размер на 1300 лв., представляваща възнаграждение по устен договор за изработка за изготвяне на детайли за обувки за периода от 01.06.2021г. до 06.09.2021г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и е осъдена ищцата да заплати на ответното дружество направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се излагат съображения за необоснованост на първоинстанционното решение и постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно съдът е кредитирал показанията единствено на свидетелите на ответната страна, като не е дал вяра на показанията на 1 свидетелите, сочени от ищеца, което е довело до погрешно възприемане на фактите по делото, а оттам – и до неправилно отхвърляне на предявения иск.

Поддържа се, че именно от показанията на тези свидетели по делото се установява, че ищцата – въззивник в настоящото производство, след пенсионирането си на 03.05.2016г. се намирала в договорни отношения с ответника по силата на сключен устно между тях договор за изработка, въз основа на който е изпълнявала задължения си точно и с необходимите за възложената й работа знания и квалификация в областта на обувното производство, до неговото прекратяване на 06.09.2021г., поради което за ответното дружество е възникнало задължението да й заплати възнаграждение за изработеното за периода от 01.06.2021г. до 06.09.2021г.

Сочи се, че представените по делото като писмени доказателства касови ордери за извършени плащания в полза на ищцата са именно в изпълнение на това задължение на ответното дружество, като след заплащането на посочените в тях суми, дължимото и незаплатено от страна на ответника възнаграждение на ищцата за посочения период възлизало в размер на 1300лева. С тези доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Е. С. М.“ ЕООД чрез адв. Х., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание направените от въззивната страна доказателствени искания пред въззивната инстанция се оставиха без уважение, с оглед настъпилата по отношение на тях преклузия по смисъла на чл. 266 ГПК.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл. 269 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК следва да 2 бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 1300 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по устен договор за изработка (за изготвяне на детайли за обувки), сключен между страните, дължимо за периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищцата твърди, че възложената й работа се изразявала в чертаене на детайли за обувки с шаблони, като в периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г. изработила договорените детайли за обувки, за което ответното дружество следвало да й заплати договореното възнаграждение от 1500 лв. С касов ордер на 08.03.2022 г. ответникът заплатил на ищцата 100 лв. На 21.04.2022 г. ответникът заплатил на ищцата още 100 лв. с касов бон. Така останала дължима сумата в размер на 1300 лв., която ответникът не заплатил на ищцата, въпреки изпратената му и връчена на 20.06.2022 г. нотариална покана.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който е изложил съображения за неоснователност на предявените искове.

Въз основа на събраните доказателства по делото, при правилно разпределена доказателствена тежест за страните по предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че данните по делото не сочат, между страните да е бил сключен договор за работата, която ищцата твърди да й е възложил ответникът. Представените по делото квитанция към приходен касов ордер № 1/08.03.2022 г. за сумата от 100 лв. и квитанция към приходен касов ордер № 2/21.04.2022 г. за сумата от 100 лв., издадени от ответното дружество в полза на ищцата, не могат да установят съществуването на твърдяното от нея правоотношение, тъй като в тях не са описани видовете и количествата работи, които е следвало ищцата да изпълни, нито периода, за който е трябвало да бъдат извършени. Такъв характер няма и изпратената нотариална покана от ищцата до управителя на ответното дружество, 3 доколкото от съдържанието й не може да се направил извод за наличие на индиция за евентуално устно облигационно правоотношение по сключен между страните договор за израбока на детайли за обувки.

Настоящата инстанция намира, че за установяване възникването и съществуването на твърдяното облигационно правоотношение, са ирелевантни предходните трудови правоотношения, по които страни са били ищцата и дружество, свързано с ответното, които правоотношения ищцовата страна е целяла да установи през целия ход на процеса пред първата инстанция (с представените копие от две страници на трудова книжка на Ц.

Т.; Удостоверение изх. № 1 от 11.01.2016 г. издадено от ЕТ „Д. Ю.“ на Ц. Т.;

Трудов договор №1 от 31.03.2015 г. със страни Ц. Т. и ЕТ „Д. Ю.“, Заповед № 4/30.12.2015г. за прекратяване на трудов договор №1/31.03.2015г.;

Удостоверение изх.№ 2 от 11.01.2016 г. издадено от ЕТ „Д. Ю.“ на Ц. Т.), а и пред настоящата такава (с направените доказателствени искания), а и които правоотношения, впрочем, не се и оспорват от ответната страна. Този извод настоящият състав направи, тъй като се касае за различни по вид правоотношения с твърдяното процесно такова, възникнали на различно основание, с различно съдържание, за различен период от процесния и между различни субекти.

Предвид обстоятелството, че за сключването на договор за изработка не се изисква писмен акт, същият е неформален договор, а претендираната сума е под 5000 лева, събраните по делото свидетелски показания не попадат под ограничението, предвидено в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, поради което са допустими. От същите обаче не би могъл да се направи извод за наличие на възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен устен договор за изработка между страните, както и параметрите на такова правоотношение – насрещните им права и задължения в периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г.

Така, в показанията на свид. К. Т. (съпруг на ищцата), се твърди от една страна, че ищцата е работила след пенсионирането си в продължение на 7 години в ответното дружество „на щат, а не на норма“, т.е. като е заемала щатна длъжност, открита в дружеството, а от друга страна, свидетелят впоследствие заявява, че не може да установи кога точно е извършвала тази дейност, че не е присъствал на договаряне между страните какво 4 възнаграждение ще получава ищцата, не е присъствал на момент, в който съпругата му е отключвала цеха, където се твърди, че е извършвана работата, не е присъствал и на момент, в който М. са се разплащали на съпругата му по повод изпълнената работа. Предвид вътрешното противоречие, съдържащо се в тях, а и стоящи изолирано, с оглед останалите данни по делото, преценявайки ги съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, настоящият състав намира, че само въз основа на тези показания не би могъл да се направи извод за наличие на твърдяното възникнало валидно облигационно правоотношение между страните. Доколкото свидетелят неколкократно е посочил, че ищцата е работила при ответното дружество на щат, а не на норма, то това предполага и ангажиране на писмени доказателства за установяване на това обстоятелство, каквито не са представени по делото досежно процесния период, както и не би могла да се направи връзка между това негово твърдение с твърдението на ищцовата страна, че е изпълнявала дейност по сключен с ответника договор за изработка. От показанията му не може да се установи и дали посоченият от него период от 7 години, в който твърди, че ищцата е била ангажирана към ответника, обхваща процесния от 01.06.2021г. до 06.09.2021 г. Освен това посоченото от свидетеля, че дейностите, които извършвала ищцата при ответното дружество са се изразявали в това да окомплектова готови детайли, които са скроени предварително и да ги дава на шивачките да ги шият, не кореспондира с изложените твърдения от ищцовата страна, че поетите от нея задължения по договор за изработка с ответното дружество били за изготвяне на детайли за обувки.

От показанията на св. Л. М. също не се установява категорично, че между страните е бил сключен договор за изработка за посочения в исковата молба период, доколкото свидетелката твърди единствено, че до октомври месец 2017 г., ищцата е работила за ответното дружество, без да установява с точност крайния момент на тази й дейност, както и дали същият съвпада с процесния период. Този извод не може да се направи и от показанията на свидетеля Н. Т., наета по трудов договор преди пет години от ответното дружество, от които се установява, че действително ищцата е полагала труд, но по трудово правоотношение с друго дружество, където е работила и свидетелката, като впоследствие ищцата е проявила желание да продължи да работи и за ответника, като е започнала пробно, за няколко дни, но поради допуснати грешки от нейна страна, които предизвикали грешки и в работата 5 на самата свидетелка, ищцата била освободена. В тази част показанията на свидетелката Т. кореспондират и на установеното при разпита на свидетеля Е.

М. (съпруг на управителя на ответното дружество). Същият е посочил, че между страните не е имало договорки за извършване на конкретна работа и заплащане на възнаграждение за това, а ищцата била ангажирана въз основа на подадена заявка в Бюрото по труда за наемане на работа на човек, който да извършва подготовка и чертане на детайли на обувки, но едва след няколко дни, същата била освободена, за да бъде заета длъжността от друг кандидат, като за разчертаните детайли за обувки, които ищцата направила през тези дни, от страна на ответното дружество й били заплатени два пъти по сто лева за положения труд, в каквато насока са и представените по делото квитанции.

С оглед на това настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява по пътя на пълното главно и пряко доказване основният правнорелевантен факт по делото, а именно: възникването и съществуването между страните на твърдяното от ищцовата страна договорно правоотношение с предмет за изготвяне на детайли за обувки през процесния период от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г., какъвто е и основаният довод на първоинстанционния съд да отхвърли иска, който довод се възприема и от настоящата инстанция. Правилно е посоченото в тази връзка от първата инстанция, че при този извод, е безпредметно обсъждането дали работите са извършени качествено и в срок от изпълнителя и дали са приети от възложителя, тъй като тези обстоятелства са относими единствено към доказана облигационна връзка между страните.