Решение № 2018 от 21.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2018 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100109821 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на С. Т. Т. срещу „Л.“ АД за прогласяване нищожността на клаузи от договор за заем от 06.11.2020 г. и за осъждане на ответника да й заплати сума на обща стойност 33 278.80 евро, представляваща неоснователно получени от ответника суми по договора за наказателни лихви, такси и неустойки.

Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че в качеството си на ЕТ „С. Енд Ко – С. Т.“ сключила с „Л.“ АД договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6830/06.11.2020 г. за сумата от 120 000 евро. Ищцата се задължила да върне сумата заедно с възнаградителна лихва на равни месечни анюитетни вноски.

За обезпечение на вземането по договора учредила първа по ред договорна ипотека върху свой недвижим имот.

На 14.12.2021 г. получила от „Л.“ АД удостоверение, че има задължения по договора на стойност 175 656.26 евро, от които 115 483.31 евро главница, 7 477.90 евро лихва, 11 224.80 евро наказателна лихва по т. 2.3 (с) от договора до 14.12.2021 г., 9 345 евро наказателна лихва за периода от 14.12.2021 г. до 14.01.2022 г., 1 200 евро - такса за заличаване на ипотека, 19 416.25 евро такса по чл. 2.4 (е) (ii) от договора, 2 000 евро - такса по чл. 4.1. (к) от договора, 3 500 евро – такса по чл. 4.4 (i) от договора и 6 000 евро – такса по 1 чл. 4.4 (е) от договора.

На 16.12.2021 г. С. Т. и „Първа инвестиционна банка“ АД сключили договор за банков кредит, а на 21.12.2021 г. между ищцата, ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД се сключил договор за откриване на специална сметка, в който се уговарял начинът за погасяване на задължението по договора с „Л.“ АД чрез отпуснат от „Първа инвестиционна банка“ АД кредит.

С платежно нареждане от 28.02.2022 г. С. Т. заплатила на „Л.“ АД всички дължими суми.

Ищцата счита, че договорът от 06.11.2020 г. съдържа клаузи, противоречащи на добрите нрави: чл. 2.3 (с) – задължение на заемополучателя при неизпълнение на което и да е задължение от договора да заплати неустойка за забава в размер на 0.27% върху непогасената част от заема за всеки ден, считано от датата на падежа на плащането до окончателно погасяване на всички просрочени дължими суми. По този начин неустойката само за един ден възлизала на сумата от 324 евро, а за месец – 9 720 евро, или 3.39 пъти по-голяма от дължимата месечна вноска от 2 863.03 евро. Затова и определената по този начин неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Затова и претендира от ответника връщане на недължимо заплатени неустойки по чл. 2.3 (с) от договора на стойност 20 578.80 евро.

Ищцата твърди нищожност на клаузата по чл. 2.4 (е) ( ii) от договора, според която заемополучателят имал право да погаси предсрочно заема при условие, че заплати 8.5% от размера на всички вноски, които би дължал според погасителния план. Дължимата такса предсрочно погасяване се формирала като сбор от дължимата лихва и част от главницата. Тази такса имала възпиращ ефект относно предсрочно погасяване на заема. Съдебната практика приемала и че такса от 4%, и то само върху непогасената главница е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

На следващо място, твърди се нищожност на клаузата по чл. 4.4 ( h), определяща такса за заличаване на ипотеката в размер на 1% от заетата сума, но не по-малко от 680 евро. Сумата от 2 347 лева, равностойна на 1 200 евро многократно надхвърляла нормативно определените разходи за изготвяне на молба за заличаване на ипотека. На това основание моли ответникът да бъде 2 осъден да заплати на ищцата сумата от 1 200 евро.

В чл. 4.1 (к) от договора страните постигнали съглашение за заплащане на неустойка във фиксиран размер от 2 000 евро, което задължение на заемополучателя произтичало от неизпълнение на задължението му да застрахова ипотекирания имот и да поддържа застраховката за периода на договора. Последиците от неизпълнението могли да бъдат преодолени от самия кредитор, у когото е налице интерес да застрахова имота и да претендира разходите от заемополучателя. В противоречие на добрите нрави се явявало и задължението за заплащане на неустойката и при редовно погасяване на дълга, наред със заплащане на неустойка за забава. Ищцата претендира неоснователно получената от ответника сума в размер на 2 000 евро.

Клаузата на чл. 4.4 (е) от договора, предвиждаща неустойка при неизпълнение на задължението за предсрочно погасяване, също била нищожна. За кредитора не настъпвала вреда от неспазване на даденото обещание за предсрочно погасяване на заема. Като получена по нищожна клауза, ответникът дължал да възстанови на С. Т. сумата от 6 000 евро.

Ищцата твърди нищожност и на клаузата по чл. 4.4 ( i) от договора, задължаваща заемополучателя да заплати такса от 3 500 евро в случай, че плащанията по заема се извършват чрез сметка под условие, ЕКСРОУ сметка или друг инструмент, чрез който се налага допълнителен контрол върху режима на ползване на наличните по сметката суми. В случая разходите по сключването на договора за ЕКСРОУ били за сметка на ищцата, а таксата от 3 500 евро целяла единствено неоснователно обогатяване на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Л.“ АД е подал отговор, в който подробно излага възраженията си срещу твърденията за нищожност на клаузите на договора. По-високият размер на таксите и неустойките произтичал и от обстоятелството, че „Л.“ АД не е банкова институция, поради което не извършва влогонабиране, а оперира изцяло със собствени средства, а това е съпроводено с по-висок риск и финансова тежест за заемодателя.

По изложените възражения срещу твърденията за нищожност на посочените в исковата молба клаузи, ответникът моли да бъдат отхвърлени и исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните 3 по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Правният си интерес да иска прогласяване нищожността на клаузи от договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6830 от 06.11.2020 г. ищцата обосновава с твърдения, че в приложение на оспорените клаузи от договора ответникът получил недължими суми, с които неоснователно се обогатил.

Не се спори между страните, че на 06.11.2020 г. между „Л.“ АД, заемодател, и С. Т. Т., действаща като ЕТ „С. Енд Ко – С. Т.“, заемополучател, е сключен договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6830 за сумата от 120 000 евро, който кредитополучателят се задължил да върне чрез заплащане на анюитетни вноски, в размерите и сроковете, посочени в погасителен план, приложение № 1 към договора. Солидарен и ипотекарен длъжник за задълженията по договора е С. Т. Т..

Не се спори и с определение от 12.01.2023 г. между страните е отдеЛ. като безспорно и обстоятелството, че всички задължения по договора за погасени на 28.02.2022 г. от С. Т..

Доводите на ищцата за нищожност на посочените в исковата молба клаузи се основават на твърдения за накърняване на добрите нрави както на клаузи, предвиждащи заплащане на различни видове неустойки: за неизпълнение на задължения по договора, включително на обещание за предсрочно погасяване на заема, за застраховане на обекта на обезпечението, така и на клаузи, вменяващи задължения на длъжниците за заплащане на такси: за предсрочно погасяване на кредита, за заличаване на ипотека и за плащания към заемодателя с ЕКСРОУ сметка, налагаща допълнителен контрол върху режима на ползване на наличните по сметката суми.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката е предназначена да обезпечи изпълнението на задължението и да репарира вредите от неизпълнението за изправната страна, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Споразумявайки се относно начина на нейното образуване и размер, страните се съгласяват отнапред и с 4 обезщетението, което ще получат, съответно се задължат да заплатят, при пълно или частично отклонение от поетите към насрещната страна задължения.

За да възникне правото на неустойка обаче клаузата, пораждаща задължение за заплащането й не трябва да противоречи на добрите нрави, които са израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения. Противоречието с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и препятства възникването на вземането на кредитора за неустойка.

При това, за действителността на клаузата за неустойка съдът следи служебно (ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС). В случая задължението на докладчика да провери действителността на клаузата за неустойка почива на естеството на претенцията, с която е сезиран материалното право се основава на клаузи в договора от значение за решаване на правния спор и нищожността им произтича пряко от сделката.

В дадените задължителни за съдилищата указания в т. 3 на ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прието е също, че неустойка в твърде голям размер или без краен предел и фиксиран срок не е нищожна, а е израз на автономията на волята на страните, закрепена в чл. 9 от ЗЗД.

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД , нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. В съответствие с чл. 288 от ТЗ тази разпоредба може да се прилага и при търговските сделки.

Добрите нрави са морални норми и установени в обществото правила за поведение, съществуващи като общи принципи. Съгласно разпоредбата на чл.

309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойка по търговска сделка, като гаранция за свободата при формиране на волята при търговските отношения. Това обаче не дава право на страните да определят съдържание на договора в противоречие с повелителни норми на закона и на добрите нрави.

Трайна е съдебната практика, че накърняване на добрите нрави е налице при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне и 5 дотолкова съществена нееквивалентност на насрещните престации, че едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата и по този начин се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Преценката не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай.

В приложение на нормата на чл. 20 от ЗЗД се установява, че в договора от 06.11.2020 г. се съдържат множество клаузи, пораждащи задължение за заплащане на неустойки: ако заемът бъде използван за цели, различни от тези, за които е предоставен (т. 2.1 ( b) (iii), при обявяване на заема за предсрочно и незабавно изискуем (т. 2.3 (е)), при намаляване или съществена промяна на обезпечението без предварително писмено съгласие на заемодателя (т. 4.1 ( g)), ако бъде наложена обезпечителна мярка или се насочи изпълнение върху обекта на обезпечението от лице, различно от заемодателя (т. 4.1 ( t)), при неизпълнение на което и да е парично задължение (т. 5.2 (d)) и др. Клаузата на т. 2.3 (с) предвижда задължение за кредитополучателя при неизпълнение на което и да е задължение по договора да заплати неустойка за забава в размер на 0.27% върху непогасената част от заема за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до окончателно погасяване на всички дължими суми за главница, лихва и неустойки и други такси и разноски по договора.

Към отговора на исковата молба ответникът е представил искане от С.