Решение № 5425 от 27.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5425 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100511670 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „Н.Ж.И.“УДВГД СОФИЯ срещу решение № 20136109/10.06.20221г. постановено по гр.д. № 75265/2019г. по описа на Софийския районен съд, 75 състав, с което по предявения от Ц. П. К. иск с правно основание чл.357 ал.1 вр. чл.188 т.1 КТ е отменено наложеното му дисциплинарно наказание „забележка“ със заповед № 82/28.11.2019г. на директора на УДВГД СОФИЯ, като незаконно и работодателят е осъден да заплати направените по делото разноски и в полза на СРС – държавна такса.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание отговаря на всички изисквания предвидени в цитираната разпоредба, наказанието е наложено при спазване на процедурата предписана в КТ, както и е съобразено с тежестта на извършеното нарушение. Посочва, че доказателствата по делото безпротиворечиво установяват извършените от ищеца в първоинстанционното производство нарушения и именно за които му е наложено съответното наказание.

Въззиваемата страна Ц. П. К. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното 1 решение - постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Счита, че решението следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Относно предявения иск с правно основание чл.357 ал.1 вр. чл.188 т.1 от КТ.

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените заверени копия от заповед от 08.10.2001г., заповед № 178/16.04.2002г., допълнително споразумение № 921/16.08.2005г., допълнително споразумение № 79/24.01.2007г. че между страните по делото съществува трудово правоотношение за неопределенно време, като към дата 28.11.2019г. ищецът Ц. К. заема длъжността « началник гара Курило».

Със заповед № 82/28.11.2019г на директора на УДВГД София на за нарушение на трудовата дисциплина смисъла на чл.187 ал.1 т.10 от КТ и на основание чл.188 т.1 т.1 КТ му е наложено дисциплинарно наказание «забележка».

Заповедта връчена на наказаното лице на 29.11.2019г. и иска е предявен пред съда в едномесечния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ указва какво трябва да съдържа заповедта за дисциплинарно наказание. В мотивите на заповедта трябва да е посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу на наказаното лице, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно наказание и при липса на който и да е реквизит следва да отмени заповедта като незаконосъобразна и съответното наложено с нея дисциплинарно наказание, без да разглежда спора по същество.

В настоящият случай деянието, което се вменява ищецът да е извършил и съставляващо дисциплинарно нарушение в заповед № 82/28.11.2019г на директора на УДВГД София е описано по следния начин: „при изпълнение на служебните си задължения не се отнася любезно, възпитано и с уважение към подчинените си служители и не зачита правата и достойнството на личността, отправя обидни 2 квалификации, създава смут и напрежение и отправя обидни епитети“.

От начина, по който е формулирано деянието не става ясно времето на извършването му, мястото на извършването му, кое действие /бездействие от страна на ищеца се квалифицира като нелюбезно спрямо колегите му – спрямо кои колеги имена, кои действия/бездействия демонстрират незачитане правата и достойноствата на конкретни лица от подчинените му служители, кои думи съставляват обидни квалификации, обидни епитети и към кое лице/лица са отправени и които да нарушават общо формулираното задължение по чл.126 т.10 и т.13 от КТ, както и това по чл.1 ал.4, чл.2 ал.1 и ал.2 от КТ от Етичен кодекс на работниците и служителите в ДП «НКЖИ» и раздел VI Професионална етика от длъжностната характеристика за длъжността „началник железопътна гара“.

Цитираната формулировка несъмнено не изпълнява изискването в заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение да е посочен субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна - решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/ 2010 г., IV г. о., решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/ 2011 г., IV г. о.). /, което обуславя несъмнения извод за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание.

Предвид горното и съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Относно разноските.

С оглед изхода на спора, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изрично и своевременно направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реално плащане от страна на въззиваемия на адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лв., такива следва да се присъдят.

В хода на устните състезания пред въззивната инстанция въззивникът чрез процесуалният му представител е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Според разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всеки случай при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния размер, ограничението е въведено с оглед невъзможността съдът да намали адвокатското възнаграждение под предвидения минимален размер.

Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция преди изменение с ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. – към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – 13.09.2021г. /л.16 от въззивното дело/, минималният размер на 3 адвокатското възнаграждение 150,00 лв., като с оглед преценката съобразно критериите по чл.78 ал.5 от ГПК, съдът счита, че следва да бъде редуцирано до размера от 250,00 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20136109/10.06.2021г. постановено по гр.д. № 75265/2019г. по описа на Софийския районен съд,ГО, 75 състав.

ОСЪЖДА Н. К. „Ж.И.“-У. НА Д. НА В. И Г. Д. с БУЛСТАТ:**** и с адрес: гр. София, бул. **** да заплати на Ц. П. К. с ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр.

София, бул. ******** – адв. Ш. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по въззивното производство в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4