Решение № 248 от 26.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Ямбол, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20222300100206 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Ямбол, с която се моли съдът да постави ответницата С. М. М. от гр.* под пълно запрещение, ведно със законните последици от това. Излага се, че ответницата е настанена в ЦНСТДМ IIIгр.Ямбол с Решение № 782 от 14.12.2017г. на ЯРС до навършване на пълнолетие, като от раждането си до момента е отглеждана институционално. Лицето е навършило 18 годишна възраст, като са изчерпани всички възможности за настаняване в семейна среда, няма близки и роднини, които да бъдат ангажирани с цялостното и обгрижване. Родителите на С., близки и роднини не са проявявали интерес за развитието и, както и не са я посещавали през годините в институциите, където е била настанявана. Съгласно експертно решение № 1298 от 08.04.2015г. от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Свети Пантелеймон"-гр.Ямбол, лицето е с водеща диагноза- „Детска церебрална парализа" и общо заболяване„Квадрипаретичен синдром в тежка степен на ДЦП. Тежка умствена изостаналост". Предвид навършване на пълнолетие и поставената й диагноза, ответницата има право на социална пенсия за инвалидност, като в тази връзка е налице необходимост от назначаване на настойнически съвет, който ежемесечно да разполага с необходимите средства за ползване на социалната услуга, постановена в Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет и указание относно заплащане на таксите. Паричните средства са необходими и за поддържане на ежедневните разходи на лицето и за постоянната медикаментозна терапия. Излага се, че ответницата не умее да се справя с ежедневните битови дейност и не е в състояние да се грижи за себе си без подкрепата от друг. Не може да говори, не може да се придвижва сама. Не е контактна, като липсва вербална комуникация с нея. Обръща се по посока на звука, протяга ръка или крак и търси да осъществи контакт с човека до нея чрез допир. Същата не може да се облича и съблича, нарушени са психофизическото и развитие, познавателната дейност и емоционалното и развитие. Няма изградени умения и навици. Не може да ползва самостоятелно тоалетна. С изложеното погоре окръжната прокуратура обосновава иска за поставяне на С. М. под запрещение.

1

В с.з. искът се поддържа от прокурор И., който пледира съдът да постави ответницата под пълно запрещение, тъй като са налице условията на закона за това.

В срока за писмен отговор на исковата такъв не е постъпил от ответника.

Поради това, че здравословното състояние на ответницата С. М. не позволява да бъде доведена лично в съдебно заседание, съдът придоби непосредствени впечатлени за нейното състояние, като посети ЦНСТДМ III- гр. Ямбол, находящ се в гр. Ямбол, на ул.

„Зорница“ №20. При посещението в центъра и при изпълнение на задълженията си по чл.

337, ал.1 от ГПК за провеждане на личен разпит на ответницата, бе установено, че с последната не е възможно да бъде установен вербален контакт, тъй като лицето не говори, не издава звуци, не реагира на отправените й въпроси. Реагира единствено при допир, като по този начин бе осъществен физически контакт с ответницата.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане от ***г., издадено от Община Ямбол по акт за раждане №****г., ответницата С. М. М. е родена на ***г. от родители А.М.Д. и Марин Митев Атанасов. Т.е. към датата на подаване на исковата молба лицето е навършило пълнолетие.

От представените по делото заповеди на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.

Ямбол от 25.03.2014г., 14.08.2015г. и 05.10.2017г. се установява, че С.М.М. е била настанявана по административен ред за отглеждане в ЦНСТ №3 гр. Ямбол, и ЦНСТДМУ -1 гр. Ямбол и ЦНСТДМУ-3 гр. Ямбол, а с решение № 782 от 14.12.2017г. по гр.д.

№3900/2017г. по описа на РС- Ямбол е постановено настаняването на С. М. в ЦНСТДМУ III- гр.Ямбол за срок до навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на мярката за закрила. Със заповед № ЗД/Д-Я-022 от 29.04.2022г. на дишректора на Д „СП“ гр. Ямбол е продължено временно настаняването на С. М. в ЦНСТДУ гр. Ямбол до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст.

От представените по делото медицински документи- амбулаторни листи на личен лекар и лекари-психиатри за извършени на ответницата медицински прегледи и Експертно решение № 1298 от 08.04.2015г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Ямбол, се установява, че ответницата е с поставена водеща диагноза „Детска церебрална парализа“ и общо заболяване „Квадрипаретичен синдром с тежка степен на базата на ДЦП. Тежка умствена изостаналост“, за което заболяване с решението на ТЕЛК й е призната 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ пожизнено.

По делото се събраха гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Е. Д.медицинска сестра в ЦНСТДУ гр. Ямбол и Н. С.- социален работник в центъра. В показанията си свидетелите сочат, че С. М. е настанена в социалната институция през 2014 година, като и до тогава е отглеждана институционално от раждането си. Сочи се, че ответницата е в много тежко здравословно състояние поради заболяването си. Не говори, 2 храни се и пие вода с шише с поставен биберон, не може да регулира тазовите си резервоари. Лицето не разбира какво му се говори, не говори. Ответницата е на инвалидна количка, но не е в състояние да се придвижва сама с нея. Пренася се от персонала на ръце, за да бъде поставена в инвалидната количка. От настаняване на лицето в центъра подобрения в здравословното му състояние не се наблюдават. По отношение на ответницата не се прилага медикаментозно лечение, като са налице съмнения относно това дали С. вижда и чува.

Според свидетелските показания С. М. не може да съществува самостоятелно, не е в състояние да полага грижи за себе си, като изцяло е зависима от грижите на персонала в социалното заведение. От гласните доказателства се установява, че ответницата има близкиродители, които не я посещават и не се интересуват от нея и здравословното й състояние.

Живеят в чужбина и последното им посещение в центъра е било преди няколоко години, инцидентно, във връзка със снабдяване на С. с лична карта от органите на МВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС.

Същият е процесуално допустим, като предявен от прокурора, който има правен интерес от воденето на настоящия процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336, ал.1 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че предмет на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Законът изисква кумулативното наличие на двата критерия- медицински (наличие на слабоумие или душевна болест) и юридически (неспособността, поради това състояние, да се грижи са работите си), за да се постанови ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на лицето.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответницата С. М. М. е с установена диагноза „Детска церебрална парализа. Квадрипаретичен синдром с тежка степен на базата на ДЦП. Тежка умствена изостаналост“, за което заболяване с решение на ТЕЛК й е призната 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ пожизнено. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и придобитите от съда преки и непосредствени впечатления за лицето, се установява, че ответницата няма знания и познания за обкръжаващата я среда и околния свят. Няма умения и способност за самообслужване на елементарно битово ниво, няма изградени умения за социално функциониране, няма речеви и двигателни умения. Не може да взема решения, да прави планове, не може разумно и самостоятелно да организира ежедневието си. Тя е изцяло зависима от грижите на персонала. Предвид наличната тежка диагноза ответницата не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, тя е 3 неспособна да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособна е самостоятелно да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди. Състоянието на С. М. е необратимо и тя има и ще има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието. Така описаното заболяване е тежко и липсва каквато и да е психична годност, поради тежестта на „слабоумието", т.е. налице е медицинският критерий наличие на слабоумие. От данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в тази насока, че ответницата С. М. не е в състояние сама да извършва действия, свързани с обслужването си в ежедневието и е изцяло зависима от грижите на персонала на социалното заведение, в което е настанена. При това положение, предвид тежката диагноза, невъзможността за самостоятелни действия, липсата на критично отношение към постъпките, както и необратимия ход на заболяването дават основание за доказаност и на юридическия критерий - невъзможност за ответницата да се грижи за своите работи, поради слабоумие, тъй като тя не разбира свойството и значението на постъпките си, не може да защитава своите интереси, като изцяло са засегнати критериите за дееспособност. С оглед на изложеното, съда преценя иска като основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като ответницата бъде поставена под пълно запрещение.

Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. ГПК, вр. чл.5, ал.1 ЗЛС, ЯОС РЕШИ:

ПОСТАВЯ под пълно запрещение С. М. М. с ЕГН- **********, живуща в ЦНСТДУ в гр.Ямбол, ж.к. „Зорница” №20.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по настойничеството при Община Ямбол за учредяване на настойнически съвет.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________

4