Решение № 3035 от 09.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3035 гр. Варна, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110112517 по описа за 2023 година

Образувано е по предявен от С. В. А. срещу *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.61, ал.1 ЗЗД, сумата от 927,30 лв.- представляваща главница на разходи, заплатени от ищеца за лечение на безстопанствено куче, ведно със законната лихва от датата исковата молба – 28.09.2023 г. до окончателното й заплащане, както и на осн. чл.86 ЗЗД сумата от 43,07 лв.- лихва за забава върху главницата за периода 19.05.2023г.-28.09.2023г.

В исковата молба се излага, че на 03.05.2023 г. ищцата намерила куче в безпомощно състояние в района на ***с отличителни белези – цвят-бяло, едро на ръст- около 30 кг, без нашийник, без каишка, с видима маркировка-зелена ушна марка 2692, без чип. Ищцата подала сигнал на 03.05.2023г. в интервала 18.30-19.00 ч. за състоянието на кучето до ЦУ на БАБХ, Община ***, а на 04.05.2023г. и на управителя на общинския приют за безстопанствени животни в с. ****– ***, с искане да се положат необходимите и задължителни според чл.16, ал.1 ЗЗЖ грижи за оказване на спешна помощ на животното, ни никоя от посочените институции не осъществила обратна връзка и не взела мерки вкл. ответника не съдействал и не осигурил необходимата на животното медицинска помощ.

Ищцата с ясното съзнание, че изпълнява чуждо задължение отвела животното в ОВКВарна, където му била оказана ветеринарно медицинска помощ. Кучето било прието в клиника в 20,26 ч., като е констатирано, че то е без чип и не може да се установи собственик.

На кучето било приложено дълго лечение с множество медицински процедури и медикаменти, като то било на стационар в клиниката за периода от 03.05.2023г.-19.05.2023г. като за лечението, такса престой за хоспитализацията и такса за изхранване ищцата със собствени средства заплатила сумата от 927,30 лв., за която сума били издадени 3 бр. фактури- 5056/16.05.2023г., 5059/18.05.2023г., 5060/19.05.2023г., Ищцата поканила ответника извънсъдебно да й възстанови платената сума, но й било отказано с мотив, че последствие кучето е било осиновено, а възстановяване на разходи не е поискано от новия собственик.

Счита, че тъй като към момента на откриване на животното в безпомощно състояние и оказването на спешна медицинската помощ кучето е било безстопанствено, то Общината има задължение да упражнява надзор вкл. да осигурява лечение, като именно нейното бездействие я мотивирало да се заеме с воденето на чужда работа в интерес на ответника.

1

Излага, че е изпълнила задължението си по чл.16 ЗЗЖ за информиране необходимите органи за откриването на кучето и неговото състояние. Действала е в интерес на ответника, а не с дарствени намерения. На кучето е оказана спешна помощ, с оглед сериозното състояние в което се е намирало. Лечението на животното е било необходимо и адекватно, като разходите съответстват на актуалните цени за извършените манипулации.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва по основателност. Оспорва размера на иска. Сочи, че въпросното куче е осиновено, осиновителят е заплатил всички разходи по лечението му, поради което иска е неоснователен. Счита, че не е ясно какви точно манипулации са извършени на кучето и че те са извършени именно на соченото от ищеца куче. Поддържа се, че извършените от ищеца действия са насочени към защита на нейния собственик интерес, израз на моралните й възгледи, удовлетворяващи желанията й да се грижи за животни в беда, а не са в интерес на Община Варна. Твърди се, че грижата за живота и здравето на безстопанствените животни е възприето от ищеца като нравствен дълг и тя доброволно го е изпълнила. Поддържа, че не е налице истинско оправдано водене на чужда работа без пълномощие като липсва интерес за ответника от навлизане в неговата правна сфера от ищеца чрез изпълнение на задълженията му. Сочи се, че работата не е водена уместно и извършването й не е изхождало от това, което доминусът би направил. Счита, че е налице мнима гестия- ищецът е знаел, че работата не е негова, като я предприема и я води в своя полза. Иска се отхвърляне на претенцията.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.61, ал.1 ЗЗД и такъв по чл.86 ЗЗД съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: че е извършил действие по заплащане на сумата от 927,30 със собствени средства в интерес на ответника, вкл. че задължението е било е на ответника, с намерение да води работата / предприемане на действия по оказване медицинска помощ на безстопанствено куче и заплащане на разходите/ в чужд интерес, че няма интерес от извършеното действие; предприемането на работата е доброволно / няма задължение за действието по закон/; че намереното от нея на 03.05.2023 г. куче е било в здравословно състояние изискващо оказването на спешна ветеринаро-медицинска помощ,; че именно на заведеното от нея куче е оказана помощ / лечение вкл. медикаменти, престой, изследвания процедури и пр./ на заплатената от ищеца стойност; че е изпълнила задължението си по чл. 16 ЗЗЖ да уведоми компетентните органи за нараненото животно

В тежест на ответника е да докаже възраженията си вкл. че кучето е осиновено и осиновителят е заплатил процесната сума; че с предприетите от ищеца действия той е изпълнил възприет като свой морален и нравствен дълг, който доброволно е изпълнил; ищецът е действал в своя полза.

По иска по чл.86 ЗЗД – в тежест на ищец е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

Разпоредбата на чл. 60 ЗЗД урежда последиците при водене на чужда работа без пълномощие. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД предвижда също така когато тази чужда работа е била предприета уместно и в чужд интерес, то заинтересованото лице следва да обезщети управителя на работата за задълженията, които той е поел, както и да му върне необходимите и полезни разноски, които е сторил.

Съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ, който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.

В разпоредбата на ал. 2 от посочения текст е вменено в задължение на посочените органи да съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 - 3.

От доказателствата по делото съдът приема, че на 03.05.2023 г. в гр. ***, в кв. ***, на ул. „***“ се намирало бездомно куче с физически увреждания и във видимо безпомощно състояние. Така установената фактическа обстановка се установява от гласните показания на свидетелят ***, която е пряк очевидец, поради което и съдът им дава вяра- тя е забелязала кучето е се е обадила на ищцата с молба за помощ във връзка с видимо безпомощното 2 животно, които показания се кредитират от съда като обективно и безпристрастно дадени.

Показанията в частта за състоянието на животното се подкрепят и от писмените доказателства по делото и в частност приетата по делото епикриза изготвена от д-р. *** и документа „Стационарно лечение 7729“ в който са описани извършените на животното манипулации.

Показанията на свидетеля в частта, че се е обадил на ищцата, която е предприела действия за указване на помощ на кучето се подкрепят от пълната справка за извършените дейности от ветеринарната клиника, в която е посочен като собственик ищцата. Съдът намира, че посочването на ищцата като собственик е с оглед факта, че тя е отвела кучето във ветеринарната клиника и не може да обуслови извод за правото на собственст върху кучето при приложение на правните способи за придобиване на такова право.

Описанието на състоянието на кучето и извършените му интервенции, посочени в експертизата, пълната справка на дейностите и в документа „стационално лечение 7729“, са анализирани от вещото лице по допусната от съда съдебно-ветеринаро медицинска експертиза. От последната се установява, че здравословното състояние на кучето към момента на приемането в „Обединена ветеринарна клиника“ е било тежко, с доказани напреднали животозастрашаващи болести. При кучето са били установени заболявания – дирофилариоза, ерелихиоза, лайшманиоза и анаплазмоза в напреднал етап, изискващ специфично и продължително лечение. Кучето при приема му е имало от спешна ветеринарна медицинска помощ, с оглед на заболяванията и само правилната и адекватна ветеринарна медицинска намеса е предотвратила смъртния изход за него. Експертът сочи, че проведеното ветеринарно медицинско лечение е било напълно адекватно и отговарящо на ветеринаро медицинския протокол. Съдът дава вяра на експертизата, доколкото е компетентно дадена и ясно и обосновано отговаря на отправените въпроси.

Настоящият състав намира, че по делото се установява, че кучето е било безстопанствено към момента в който е намерено от ищцата, откарването му във ветеринарна клиника и в периода на неговото лечение. Към момента на извършване на първоначалния преглед на животното, за което е съставена епикриза, кучето е посочено като безстопанствено. От показанията на свидетеля ***който описва животното като такова без нашийник, с ушна марка, свободно лежащо на улицата за продължително време следва да бъде направен извод, че същото е безстопанствено. При тези съображения и с оглед липсата на доказателства, които да обусловят извода, че животното е било собственост на трето на спора лице, към относимия период, съдът приема, че то е било безстопанствено.

От показанията на свидетеля, както и от събраните по делото справки се установява, че ищцата е изпълнила задълженията вменени в разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ, като е уведомила Община ***за „агонизиращо куче в кв. ***“ на 03.05.2023 г. в телефонен сигнал от 18.46ч., както и е уведомила МЗХ, БАЗХ, Областна дирекция по безопасност на хранитеВарна на 03.05.2023 г. в 18,45 ч. отново по телефона, като сигнала касае „пострадало куче в тежко състояние“ на адрес ул. „***“ 3. Сигналът в МЗХ е предадена на областната дирекция по безопасност на храните в гр. Варна, за сигнала до ******в справката от последната е отразено, че сигналът е предаден към Общински приют за животни. По делото няма данни някоя от тези институции да е предприела действия по осигуряване на спешна помощ за животното.

Отговорността за разноските, които са сторени при лечение на безстопанствено животно е пряко свързана със задължението, което произтича по силата на закона за съответната администрация. В тази насока следва да бъде посочено, че на осн. чл. 40, ал. 3 ЗЗЖ в задължение на съответните общински съвети е вменено задължението да приемат програма за изпълнение на националната програма и план за овладяване популацията на бездомни кучета, като организацията за реализиране на тази дейност е поверена на кметовете на общини. Във връзка с изпълнение на законодателните разпоредби е приета от *** програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета за периода 2023 – 2027 г., която е публично достъпна на сайта на общината и съобразно раздел 5 т.1 от която в задължение на кмета на общината е вменено да организира цялостното изпълнение на програмата. В програмата изрично е посочено, че община следва да полага грижи за животните, които след като са уловени, кастрирани и чипирани са върнати по места, тъй като е намерено, че не са опасни за обществото / раздел 4, т.2.5/. С оглед изложеното следва извода, че отговорността вкл. и задължението за заплащане на дължимите разходи, които 3 следва да бъдат сторени по повод безстопанствените кучета, които се намират на територията на общината е на самата община.