Решение № 32 от 20.02.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Ловеч, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310201099 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 594600-F615075 от 19.08.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП е наложено на „А.” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.„Т.“ № ** ** ** **, представлявано от И. М. И., административно наказание на основание чл.185, ал.1, предл.2-ро, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4, т.4 от ЗДДС.

Недоволни от постановлението останали от санкционираното дружество, които чрез управителя И.И. са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. В жалбата е изложено възражение, че обективно фактите не съответстват на посоченото в наказателното постановление, тъй като изложените в НП мотиви не се подкрепят от събраните доказателства. Изтъква, че не е ясно как наказващият орган е преценил, че предполагаемото деяние разкрива висока степен на обществена опасност, а не е маловажен случай, при условия, че покупката, за която не е бил издаден касов бон е била на стойност 4,90 лева, а установената касова наличност е била в размер на 834,19 лева. Развити са доводи и за това, че наказващият орган не е спазил изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като не е изследвал всички релевантни за случая обстоятелства, като напр. свръхвисокия стрес за служителите в обекта, създаден от необходимостта да бъде извършван непрекъснат надзор върху клиентите в обекта за спазване на въведените противоепидемични мерки, както и че не са били съобразени възрастта и личността на лицето, извършило предполагаемата продажба. Счита, че наложената имуществена санкция не е в състояние да постигне целите на чл.12 от ЗАНН, тъй като е явно несправедлива.

1

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател не изпраща представител. Съдът е дал ход и разгледал делото при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН (сега ал.4, ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.01.2021 г.), тъй като жалбоподателят в няколко поредни заседания не е могъл да бъде открит на посочения адрес за призоваване в адресната част на жалбата, както и по седалището и адреса на управление на дружеството.

След приключване на съдебните прения по делото са били представени писмени бележки от управителя на дружеството, в които се поддържа жалбата с наведените в нея възражения и моли обжалваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.

Сочи, че описаното в НП деяние не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, а е маловажен случай. Изложени са доводи в този смисъл, които в голямата си част преповтарят тези в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д.И., която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Развива доводи в тази насока. Изтъква, че нарушението е безспорно доказано и законосъобразно, в съответствие със закона е било издадено наказателното постановление. Претендира на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Представя писмени бележки, в които оспорва наведените с жалбата възражения и излага доводи в подкрепа тезата за законосъобразност на обжалваното НП.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Р. Н.

А. и К. К. С., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

„А.” ЕООД било със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ул.„Т.“ № ** ** ** ** и се представлявало от И. М. И.. Дружеството стопанисвало търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин, намиращ се в гр.Ловеч, ул.„Т.” № 55. В магазина се предлагали за продажба основно плодове и зеленчуци и в ограничени количества ядки и подправки.

На 30.04.2021 г., в 13:25 часа, в търговския обект на дружеството била извършена проверка от служители на ТД на НАП – свидетелите Р. А. и К. С.. Проверката започнала като първо свидетелят А., в 13:13 часа закупил в качеството си на клиент 0,544 кг ягоди, на обща стойност 4,90 лева, които заплатил в брой. Плащането приела Р. И. И. – продавач в обекта, но не издала за него фискална касова бележка от наличното и работещо фискално устройство. След като свидетелите А. и С. се легитимирали като служители на НАП и започнали проверка, те установили, че в обекта е било налично работещо фискално устройство модел „DATECS DP-25X “ с индивидуален номер /ИН/ № DT575725, фискална памет /ФП/ № 02575725 и с регистрационен номер в НАП № 4178279/30.04.2019 година.

Била разпечатана от устройството и контролна лента на електронен носител /КЛЕН/, за периода от деня 30.04.2021 г., от 13:00 часа до 13:37 часа, като била установената положителна разлика на касовата наличност в обекта в размер на + 32,16 лева.

2

За установените при проверката факти и обстоятелства бил съставен протокол за извършена проверка № 0448585/30.04.2021 г. /л.13-15/, който протокол бил съставен в присъствието на служителите в обекта – Р. И. И. и В.М.П., които го подписали. Н а основание чл. 13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК, представляващият дружеството или негов пълномощник били поканени да се явят на 10.05.2021 г. в гр.Плевен, ул.„Дойран“ № 160, сектор „Оперативни дейности" към Главна Дирекция "Фискален контрол", за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение. Изрично в предписанието било посочено, че при неявяване АУАН ще бъде съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя.

На 04.06.2021 г. свидетелят Р. А. съставил на „А.” ЕООД, в присъствието на управителя И. И., АУАН № F615075 /л.12/. Актосъставителят описал гореустановената фактическа обстановка и приел, че на 30.04.2021 г., в 13:13 часа, търговецът не е изпълнил задължението си за издаване на фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за всяка извършена покупка, която е заплатена в брой. Квалифицирал това като нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4, т.4 от ЗДДС.

Като свидетел при извършване на проверката и съставянето на акта се подписала К.

С..

Актът бил връчен на управителя на дружеството И. И., който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения не е вписал такива.

Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да са представили писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение, на 19.08.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в него. Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (в редакцията на тази норма с ДВ, бр.8 от 2020 г., действаща към момента на извършване на нарушението, респективно и издаването на НП), във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4, т.4 от ЗДДС и дружеството-жалбоподател било санкционирано на основание чл.185, ал.1, предл.2-ро, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за неиздаване на касова бележка, с имуществена санкция в размер на 700 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.

3

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповеди № ЗЦУ-ОПР1149/25.08.2020 г. и № 3754/20.12.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.23-26/.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Императивните разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ задължават всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, да издават фискална касова бележка от ФУ. С конкретика това задължение е развито и в нормата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., съобразно която, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Начинът по който следва да става това е при извършване на плащането, като едновременно с получаването му се предоставя на клиента издадената фискална касова бележка.

Безспорно се установи по делото, че в търговския обект на дружеството жалбоподател, не са спазили цитираните разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, като не са издали фискална касова бележка при извършеното плащане за закупената нощувка от страна на проверяващите инспектори от НАП. Именно дружеството, като стопанисващо и експлоатиращо проверения търговски обект /магазин/ е задължено лице по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. В този смисъл доводите на жалбоподателя относно това, че наказващият орган не е съобразил възрастта и личността на продавача в обекта Р. И., касаят по-скоро нейната административнонаказателна отговорност (за която няма данни по делото дали е била ангажирана), в частност субективната страна, но не и тази на дружеството, като юридическо лице. Изпълнението или неизпълнението на конкретни нейни задължения не освобождава дружеството, като лице стопанисващо търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС от задължението да организира по такъв начин дейността си и работата на наетите от него лица, че императивните разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. да бъдат стриктно спазвани. Безспорно се доказа фактът, че за извършеното плащане не е била издадена фискална бележка, който факт жалбоподателя също не отрича. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. и С., които имат ясен спомен за проверката и излагат последователни, логични и взаимно допълващи се показания. Същите безусловно се подкрепят и от ангажираните по случая писмени доказателства.

Не бяха представени и събрани други доказателства, които да са в противоречие с показанията на свидетелите А. и С., нито са налице конкретни данни и обстоятелства, които биха внесли съмнение в достоверността им.

4

От анализа на цитираните по-горе разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-1882006 г. безспорно се налага изводът, че изначално задължението за издаване на касова бележка е на търговеца (ЮЛ или ЕТ), защото именно той е лицето, което осъществява Т. дейност и извършва по занятие продажби на стоки или услуги във или от търговски обект.

Следователно, отговорността по чл.185, ал.1 от ЗДДС се понася самостоятелно от дружеството нарушител, тъй като продавача в обекта, не е страна по продажбените сделки, за регистрирането и отчитането на които се изисква издаване на касови бележки по смисъла на ЗДДС. Този извод се налага и от санкционната разпоредба на чл.185, ал.3 от ЗДДС, която въвежда диференцирана отговорност и за физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална касова бележка (фискален бон) и е приело плащане, без да издаде такава.