Решение № 1 от 04.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000727 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №23 от 23.06.2021 г.,постановено по т.д.№42/2020 г. по описа на Окръжен съд-Смолян,е осъден ответника АН. Д. Б. с ЕГН ********** да заплати на на основание чл.288-286 ТЗ във вр. с чл.415,ал.1,т.3 ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД на „Б.“АД-гр.С. с ЕИК ......,по договор за кредит от 21.12.2016 г.,следните суми:главница от 29 923,09 лв.;редовна възнаградителна лихва от 1 106,11 лв. за периода от 10.05.2019 г. до 23.10.2019 г.;мораторна неустойка от 57,30 лв. от 10.05.2019 г. до 23.10.2019 г.,претендираната като наказателна надбавка за забава;законна лихва върху главницата от 29 923,09 лв. за периода 22.01.2020 г. до 13.07.2020 г. от 998,96 лв.;120 лв. дължими такси,както и законната лихва върху главницата от 29 923,09 лв. от 13.07.2020 г. до окончателното им плащане,както и разноски по делото и в заповедното производство от 1982,30 лв.,съразмерно на уважената част от иска.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска 1 на „Б.“АД-гр.С. да се осъди ответника АН. Д. Б. да заплати на банката следните суми:за разликата над 29 923,09 лв. до 32 398,55 лв. главница;за разликата над 1 106,11 лв. до 2 169,82 лв. редовна договорна лихва за периода 10.05.2019 г.-23.10.2019 г.,както и за период на претенцията от 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на „Б.“АД-гр.С. с ЕИК ......,подадена срещу частта на горното решение на ОССмолян от 23.06.2021 г.,с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан осъдителния иск на банката-жалбоподател против ответника АН. Д. Б. за разликата над 29 923,09 лв. до 32 398,55 лв. главница;за разликата над 1 106,11 лв. до 2 169,82 лв. редовна договорна лихва за периода 10.05.2019 г.23.10.2019 г.,както и за период на претенцията от 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г.Жалбоподателят счита,че в обжалваната му част първоинстанционното решение е неправилно по съображения,изложени във въззивната жалба.Развити са аргументи,че дори и съдът да приема за нищожни допълнителните споразумения към договора за кредит,противно на становището на банката,то е следвало да зачете изначално предвиденото в договора увеличение на лихвения процент при неспазване на условията,подписани от кредитополучателя А.Б..Твърди се в тази връзка,че в случая увеличаването на лихвения процент не се извършва едностранно от Банката без информираността на кредитополучателя,а е изначално договорено и настъпва при предварително установените от страните по договора предпоставки.Изложен е и аргумента,че е изцяло необосновано и в противоречие с принципа на свободата на договаряне да се приема,че допълнително споразумение по договор за кредит,с което страните доброволно уреждат размера на приложимата договорна лихва,е нищожно затова,защото при сключване на споразумението лихвата по договора е била изменена.Застъпено е становището,че сключването на допълнителното споразумение,в което се урежда размер на приложимата договорна лихва и се посочва размер на остатъка от дълга,е реализация на правото на страните да се договарят,като задълженията по договора за кредит са актуализирани в резултат на обсъждане и внимателно обмисляне от страните на условията на същия.И в случай,че кредитополучателят не е бил съгласен с условията по договора или е счел същите за неизгодни за него,той е имал,според банкатажалбоподател,възможността да не подпише същия,а да се приеме обратното 2 би означавало,както се поддържа в жалбата,че задължения от страна на кредитополучателя-потребител не биха могли да бъдат поемани с допълнителни споразумения.Банката-жалбоподател счита,че това противоречи съществено на същността на договора за кредит,лишено е от каквато и да е логика и дори поставя самия кредитор в неравноправно положение спрямо кредитополучателя-потребител.Изложени са и доводи,че допълнителното споразумение съдържа индивидуално уговорени клаузи,уреждащи размера на лихвата по кредита,които не са неравноправни.

Въз основа на всички изложени в жалбата съображения,банкатажалбоподател моли да бъде отменено решение №23 от 23.06.2021 г.,постановено по т.д.№42/2020 г. по описа на Окръжен съд-Смолян,в частта,с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на „Б.“АД за разликата над 29 923,09 лв. до 32 398,55 лв. главница;за разликата над 1 106,11 лв. до 2 169,82 лв. редовна договорна лихва за периода 10.05.2019 г.23.10.2019 г.,както и за период на претенцията от 23.10.2019 г. до 22.01.2020 г.Моли да бъдат присъдени на банката направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски,както и такива за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК.

Въззиваемият АН. Д. Б.-ответник в първоинстанционното производство,не е депозирал в законния срок по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба и не е взел становище по същата.

От страните не са представени писмени доказателства и не са направени искания за събиране на нови доказателства в производството пред въззивната инстанция.

П.ският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,П.ският апелативен съд намира,че същото 3 решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,П.ският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част и със същата съдът се е произнесъл по част от иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самия този иск настоящата инстанция счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните по делото доказателства,П.ският апелативен съд приема следното:

По т.д.№42/2020 г. по описа на ОС-Смолян,“Б.“АД с ЕИК ...... е предявила против АН. Д. Б. с ЕГН ********** осъдителни искове за заплащане на следните суми:сумата от 32 398,55 лв.,представляваща дължима главница по сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2016 г.,сумата от 2 619,82 лв.-редовна /възнаградителна/ лихва по същия договор за периода от 10.05.2019 г. до 22.01.2020 г.,сумата от 57,30 лв.-наказателна лихвена надбавка за забава,начислена за същия период,сумата от 998,96 лв.-законна лихва за периода от 22.01.2020 г. до 13.07.2020 г. и сумата от 120 лв-дължими такси,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащане на вземането.Претендирани са и направените разноски в заповедното производство и разноските,направени по първоинстанционното дело,включително е поискано присъждането и на юрисконсултско възнаграждение.

Исковите претенции са базирани на следните основни твърдения,съдържащи се в исковата молба:

Твърди се,че на 21.12.2016 г. между банката-ищец и ответника АН. Д.

Б. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление,по силата на който на същата дата банката е предоставила на ответника-кредитополучател 4 кредит за текущо потребление в размер на 32 000 лв.,за срок от 120 месеца,считано от датата на усвояването на кредита.Последният бил усвоен изцяло и еднократно на датата 21.12.2016 г. и за същият кредит било договорено кредитополучателят да заплаща възнаградителна лихва,формирана от променлив лихвен процент в размер на 7,85 % годишно или 0,02 % на ден,формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,331 %,който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,519 %,при изпълнение на Условията по програма Д.П.,подробно описани в Приложение №2 към договора за кредит.Твърди се,че съгласно уговореното в договора за кредит,при нарушаване на Условията по промоционалната програма,кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,чрез увеличаване на надбавката,съгласно Условията,като максималният размер,който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията,е променливият лихвен процент,приложим по стандартни потребителски кредити,в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 12,119 %.

Освен това,в исковата молба се твърди,че с оглед натрупана забава и нарушение на уговорените преференциални условия,между банката-кредитор и ответника-кредитополучател е било сключено допълнително споразумение от 23.05.2018 г.,с което бил удължен срока за издължаване на кредита за нови 120 месеца,считано от датата на подписване на споразумението,и се определила нова крайна падежна дата за окончателно издължаване-23.05.2028 г.Наред с това било уговорено,че от датата на допълнителното споразумение кредита се олихвява с променлив лихвен процент,който е 13,282 % годишно или 0,04 % на ден,формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,163 %,който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 13,119 %.Бил уговорен и максимален размер,до който може а достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията.Впоследствие,отново поради натрупана забава,се сключило и второ допълнително споразумение от 02.05.2019 г. между банката-кредитор и ответника,като се договорило отново удължаване на срока за издължаване на кредита,за нови 120 месеца,считано от датата на подписване на същото споразумение,с крайна дата на издължаване-02.05.2029 г.Уговорено било и от 5 датата на второто допълнително споразумение,кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент,описан подробно в исковата молба като стойност и начин на формиране и с посочен в същата максимален размер,до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията.

В исковата молба са изложени твърдения и за изплатените от ответника суми за погасяване на главница,договорна и санкционна лихва по процесния договор за кредит,като конкретния размер на всяко плащане,датата на извършването му и съответно погасената част от главницата и лихвите чрез тези плащания,са описани подробно в исковата молба.В обобщение се твърди,че последното плащане от ответника е било извършено на датата 02.09.2019 г. и чрез него били погасени вноските до 10.05.2019 г.,а след това ответникът изпаднал в забава и бил извършвал никакви плащания.Това,според твърденията на банката-ищец е породило предвиденото в чл.18,т.1 от Общите условия,закрепени към допълнителното споразумение от 02.05.2019 г.,основание за начисляване на санкционна лихва размер на 10 % за периода от 10.05.2019 г. до 22.01.2020 г.Наред с това,както се твърди,поради допуснатата забава в плащанията на дължими вноски,банката-кредитор на основание т.19.1.1. от

Общите условия,неразделна част от допълнителното споразумение от 02.05.2019 г. към договора за кредит,е обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем,като е изпратила и уведомление за това до кредитополучателя,което му било редовно връчено съгласно правилата на ГПК и вследствие а всичко това,на датата 22.01.2019 г. кредитът бил осчетоводен от Банката като изцяло предсрочно изискуем.