Определение № 20 от 12.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Пловдив, 12.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20225000500001 по описа за 2022 година Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на Сн. Св. Ив., ЕГН – ********** против Определение № 383 от 09.08.2021 г., постановено по въззивно гр.д. № 3051/2020 г. на ОС – С.З., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1599/ 18.06.2021 г. на И. с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК - за допълване на постановеното по делото Определение № 123 от 11.05.2021 г. в частта за разноските.

Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго такова от настоящия съд, с което исканите с молбата вх. № 1599/ 18.06.2021 г. разноски - направени от И. за производството по делото на две съдебни инстанции, да й бъдат присъдени.

Ответникът по частната жалба „ К.и.-* „ ООД, ЕИК ********* е депозирал отговор за неоснователност на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството по въззивно гр.д. № 3051/2020 г. на ОС – С.З. е образувано по въззивна жалба на С.И. срещу Решение от 14.05.2020 г., пост. по гр.д. № 1507/2019 г. на РС – К. в осъдителната спрямо въззивницата негова част.

С Определение № 123 от 11.05.2021 г., производството по въззивно гр.д.

1

№ 3051/2020 г. на основание чл.230 ал. 2 от ГПК е прекратено, а първоинстанционното решение – обезсилено. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 15.06.2021 г..

С молба вх. № 1599/ 18.06.2021 г. С.И. е поискала допълване на Определението № 123 от 11.05.2021 г. чрез присъждане на сторените от нея за двете съдебни инстанции разноски,които своевременно е претендирала.

За да остави молбата без разглеждане окръжният съд е приел че същата е процесуално недопустима като подадена след изтичането на визирания в чл.

248 ал. 1 от ГПК срок, който в случая е срока за обжалване на прекратителното Определение № 123 / 11.05.2021 г..

Видно от данните по делото този извод на съда е правилен.

Определението, чието допълване в частта за разноските се иска подлежи на обжалване в 1 – седмичен срок от връчването и е редовно връчено на И. на 18.05.2021 г..

Поддържаните от частната жалбоподателка оплаквания са че окръжния съд е дал неправилна правна квалификация на молбата й вх. № 1599/ 18.06.2021 г. като такава по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Твърди се от И. че след като със същата не се иска изменение, а допълване на прекратителното определение в частта за разноските / доколкото такива изобщо не са присъдени / правилната правна квалификация е чл. 250 от ГПК, с оглед която молбата й не се явява просрочена.

Частната жалба е неоснователна.

Независимо дали страната търси изменение на съдебния акт в частта за разноските / в случаите когато са неправилно определени / или допълването на същия с присъждане на разноски / в случаите когато съдът изобщо не се е произнесъл по тях / искането е винаги с правна квалификация чл. 248 ал. 1 от ГПК. Самата разпоредба изрично визира и двете хипотези – допълване или изменение, и се явява специална по отношение нормата на чл. 250 от ГПК.

Съответно последната е неприложима по искания на страните за допълване на съдебния акт с присъждане на деловодни разноски.

Предвид изложеното окръжният съд е дал правилна правна квалификация на обективираното в молба вх. №1599/ 18.06.2021 г. искане на частната жалбоподателка като такова по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Искането е депозирано след визирания в същата разпоредба срок, поради което правилно е прието за процесуално недопустимо и оставено без разглеждане с обжалваното определение. Същото се потвърждава.

Настоящия съдебен акт е окончателен на основание чл. 274 ал. 4 от ГПК.

Предвид изложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 383 от 09.08.2021 г., постановено по въззивно гр.д. № 3051/2020 г. на Окръжен Съд – С.З..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3