Решение № 40 от 26.02.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Харманли, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Административно наказателно дело № 20255630200556 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН и е образувано е по жалба на Д. Е.

К.,ЕГН **********,от гр.Харманли, ул. Б. * срещу Наказателно постановление № 25-0271000455 от 02.06.2025 г. на Началник група на ОД на МВР-Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 200.00 лв. и на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата, за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, е наложено наказание "Глоба" в размер на 200.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди,че НП е неправилно и незаконосъобразно,издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли за отмяната му.Оспорва се компетентността на административно наказващия орган.Счита,че нарушението не е констатирано по надлежния ред и било несъставомерно по посочените разпоредби.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв.Н.К..Поддържа подадената жалба.Прави доказателствени искания.

Въззиваемата страна –Началник ГРУПА РУ Харманли при ОДМВР Хасково, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Същия е изложил становището си обективирано в Писмо №271000-9155/04.11.2025г.,в което отправя искане за потвърждаване на акта.

Контролиращата страна РП Хасково,ТО Харманли,редовно призовани не се явява представител.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 09.05.2025г. в 01,20 часа в 1 гр.Харманли,бул.България,до аптека Кафарма в посока към гр.Любимец,управлявайки собствения си лек автомобил Пежо 206 СВ, с регистрационен номер *******,не избира скоростта на движение и с предната дясна част на автомобила удря в задна лява част паркирания лек автомобил

Фолксваген

Пасат с регистрационен номер

********,собственост на Г. М. Г.,от гр.Харманли,ул.П. **,с което става причина за ПТП с материални щети.След реализиране на ПТП,без да създава опасност за движението не остава на място за да установи какви са последиците от произшествието.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя,който се е подписал без възражения.Такива не са подадени и след издаването му.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.НП е връчено на 28.10.2025г.,а жалбата е подадена на 30.10.2025г. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени доказателства по делото.Разпитани са свидетелите С.– актосъставител и Д.,свидетел по акта.От страна на жалбоподателя бяха допуснати до разпит свидетелите Д. и Т..

Събрани са писмени доказателства: НП № 25-0271-000455/02.06.2025г; АУАН серия G A № 3851717/09.05.2025г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министър на МВР;

Заповед за назначаване на държавен служител на длъжност в МВР – 2 бр.; Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика – 2 бр.; Длъжностна характеристика на длъжността Началник на група „Охранителна полиция“ в районно управление на ОДМВР;

Заповед № 8121К-1097/31.03.2015г. относно преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР; Длъжностна характеристика на длъжност мл. автоконтрольор;

Заповед № 273з-2175/29.05.2024г.; копие от структурите числящи се към РУ-Харманли; справка за нарушител/водач на лицето Д. Е. К..От последното се установява,че жалбоподателят е правоспособен водач и е с налични 39 контролни точки и притежава СУМПС, издадено на 24.02.2025 г. валидно до 24.02.2035 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП време и място – 09.05.2025г. в 01,20 часа в гр.Харманли,бул.България,до аптека Кафарма в посока към гр.Любимец,управлявайки собствения си лек автомобил Пежо 206 СВ, с регистрационен номер *******,не избира скоростта на движение и с предната дясна част на автомобила удря в задна лява част паркирания лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер ********,собственост на Г. М. Г.,от гр.Харманли,ул.П. **,с което става причина за ПТП с материални щети.След реализиране на ПТП,без да създава опасност за движението не остава на място, за да установи какви са последиците от произшествието.Според разпитаните свидетели очевидци Д. и Т.,автомобила на жалбоподателя е преместен в срещуположната страна на пътното платно и успоредно на мястото където е бил.Водача-жалбоподателя е останал на място заедно със свидетелите и е изчакал контролните органи.Тези показания съда кредитира като правдиви,логични и 2 непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН „АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“, а при липса на такива или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.“. В конкретния случай актът е съставен от св.С. в присъствието на св.Д., като и двамата и актосъставителя и свидетеля по акта не са очевидци на твърдяното за извършено нарушение, видно от изслушаните по делото свидетелски показания.В АУАН св.Д. е посочен като свидетел при съставяне на акта. В самия АУАН не е направено отбелязване, че приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Дори и да се приеме, че е свидетел по установяване на нарушението, то следва да бъде съобразен фактът, че установяването на нарушението е въз основа на посетено ПТП при което не е имало лице, което е управлявало автомобила участвал в ПТП. Тоест на мястото на ПТП не е бил заварен никой освен автомобила напуснал пътното платно, поради което не може да се установи дали К. е участвал в ПТП. Липсва протокол от ПТП. Не се сочи да е имало и записи на видео-камери в този участък на централния булевард в града. Отделно от това, ако се формира обратния извод, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, то АУАН е следвало да се състави в присъствието на още един свидетел, а такъв не е посочен. Изложеното е съобразено с практиката на съдилищата и Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и съгласно чиято т. 10 „при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина“. Тоест може да се изведе извод, че административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН, съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, макар и тези нарушения да не са съществени процесуални нарушения и да не водят до отмяна на НП.

В АУАН и НП е посочено, че нарушителя поради несъобразена скорост удря друг автомобил.Посочено е водача не избира скоростта на движението.Така направеното описание на нарушението е неконкретизирано. Не е посочено с кое от посочените:да избира скоростта съобразно с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Тоест липсва посочване и с кой/кои точно от визираните в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори не е била съобразена избраната от водача скорост – с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. В АУАН и НП е посочена ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, без да са очертани установените от контролните органи обективни обстоятелства по случая, като са изброени всички посочените по-горе обстоятелства, без да е конкретизирано несъобразяването с кое от тях на скоростта на жлбоподателя е довело до настъпване на ПТП. Липсва индивидуализация на нарушението, очертаване на характеризиращите го белези, Отразено е само „движение с несъобразена скорост“ без посочване на възможни фактори от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС е довело до съществено процесуално нарушение при описанието на вмененото му нарушение, а от там представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си.

Липсата на елементите на състава на нарушението поставя съда в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, вкл. и по отношение на това осъществено ли е съответното деяние от обективна и субективна страна или не, т.е. дали ПТП е настъпило именно поради виновното поведение на санкционираното лице и дали то е напуснало местопроизшествието.

За пълнота следва да се посочи,че от събрания по делото доказателствен материал не се установява безспорно кой е извършителят на процесното деяние и неговата вина. В 3 тежест на АНО е да докаже с допустимите, необходими и относими доказателства твърдяното за извършено административно нарушение, че то е извършено от лицето, посочено като нарушител, при това виновно, тъй като именно наказващият орган е субектът на административнонаказателното обвинение. В конкретния случай липсват доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, а не да бъдат изведени единствено предположения, че именно К. е извършил противоправното деяние, за да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност.

Двамата свидетели св.С. и Д., са категорични, че на място са заварили водача.В същия смисъл са и показанията на свидетелите очевидци-Д. и Т..Съда кредитира изцяло свидетелските показания като логични и непротиворечиви.От изложеното по-горе се налага извод за недоказаност на извършено нарушение.Според съда липсват преки доказателства за авторство на деянието, както и липса на система от косвени доказателства.В тази връзка макар в обстоятелствената част на наказателното постановление да е записано, че жалбоподателят "не остава на място,за да установи последиците", то въпреки това е допуснато съществено нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при описанието на нарушението.

Съдът намира, че при така направеното описание на нарушението правото на защита на жалбоподателя е било съществено нарушено. На същия не са били предявени твърдения за конкретни факти от обективната действителност по приетата за осъществена непосредствена опасност за движението, които факти той да може да оборва и да се защитава срещу тях. Посоченото " не остава на място,за да установи последиците " представлява правна квалификация, а не описание на факт. Правните норми, описващи състава на административното нарушение, си служат с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на административнонаказващия орган е да запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти от обективната действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършване.