Решение № 735 от 05.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Варна, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110201870 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от И. Г. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0439-000300 от 28.03.2023 г., издадено от Началник на Трето РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания глоба в р азмер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна страна, доколкото не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена служебно към съответната дата, тъй като не е бил уведомен.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП и претендира разноски за юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.12.2022 г. около 22.15 ч. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“, до автоцентър „Крис карс“, посока към бул. „Янош Хуняди“, управляваният от въззивника И.

И. л. а. „Сеат Толедо“, рег.№В1439РХ, собственост на неговия родител М.Т.М., бил спрян за проверка от свид. Н. М. и колегата му Н. Я. – служители в Трето РУ, ОД МВР Варна, при която чрез извършена справка в информационната система „АИС-КАТ-Регистрация“ било установено, че за превозното средство има служебно осъществена дерегистрация от 20.12.2022 г. поради липса на данни за сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“. При тези констатации спрямо въззивника първоначално бил съставен АУАН бл.№125777 от 24.12.2022 г. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, но в последствие била образувана преписка №1702/2022 г. по опис на Трето РУ, ОД МВР Варна за престъпление 1 по чл.345, ал.2 НК, по която с Постановление №1836/2023 г. от 07.03.2023 г. на РП Варна бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство поради констатация, че деянието е несъставомерно и материалите по преписката били изпратени на наказващия орган за преценка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивника.

28.03.2023 г. било издадено процесното НП, с което на въззивника били наложени наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – НП № 23-0439-000300 от 28.03.2023 г., АУАН №125777 от 24.12.2022 г., Заповед №365з-1137 от 24.02.2022 г., данни за служебна промяна на регистрацията на МПС, Заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г., докладна записка рег.№439р288 от 05.01.2023 г., справка за нарушител/водач, материали по преписка ЗМ №1702/2022 г. по опис на Трето РУ ОДМВР Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на Трето РУ, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По същество не се оспорва от въззивника и се установява категорично от приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявала процесното МПС, със служебно прекратена регистрация, извършена на основание чл.143, ал.10 ЗДвП – поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно това основание, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за прекратяването на регистрацията на превозното средство се изисква кумулативното наличие на визираните в нея предпоставки – получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и уведомяване на собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация. От приобщените документи е видно, че на собственика М. М. не е било изпратено уведомление от „Гаранционен фонд“ по чл.574, ал.10 КЗ, което обстоятелство е било ясно отразено в Писмо рег.№819р-650 от от 09-01.2023 г. Но, по-важно е, че дори въпросното уведомление да е изпратено и получено от собственика на автомобила, то не дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация (доколкото с уведомлението само се указва, че предстои дерегистрация, която се осъществява едва при неизпълнение в предоставения срок). А по делото няма и доказателства, собственикът да е бил надлежно уведомен от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна за служебно осъщественото дерегистриране на съответното МПС.

2

При изложените съображения съдът намира, че към момента на проверката въззивникът И. И. не е бил уведомен (не е знаел), че е прекратена регистрацията на автомобила. Данни в тази насока не са представени от въззиваемата страна, като същата не отрича липсата на извършено уведомяване. Следователно, след служебното прекратяване на регистрацията на МПС, служителите на С „ПП“ при ОД на МВР Бургас не са изпълнили задължението си по чл.143, ал.10, изр.1, пр.2 ЗДвП и по чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно – да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация. Както бе изтъкнато, липсват доказателства собственикът да е бил уведомен и от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.10 КЗ, че ако не представи в 14-дневен срок доказателства за наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила ще бъдат предприети действия по чл.574, ал.11 КЗ, т. е. ще бъдат уведомени компетентните органи на Сектор "Пътна полиция" за предприемане на действия по дерегистрация. С оглед горното съдът намира, че вмененото административно нарушение на въззивника не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е доказателство, същият към инкриминираната дата да е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установено е по делото именно обратното, че собственикът на МПС не е имал знание за извършената служебна дерегистрация. При това положение, липсата на знание за съответното обстоятелство изключва вината и на водачът, комуто той е предоставил управлението на процесното МПС при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина следва, че деянието не осъществява състава на административното нарушение по чл.140, ал.1, ЗДвП.

В тази насока са задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело №2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. В Тълкувателното постановление се посочва, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба №54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и т.2 КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Изтъква се в Тълкувателното постановление, че се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143, 3 ал.10 ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазлИ.ст.

Изрично се приема в Тълкувателното постановление, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 ЗДвП ще е несъставомерно. В разглеждания случай не се установява, а и не се твърди от наказващия орган, служебното прекратяване на регистрацията на автомобила да е доведено до знанието на неговия собственик. Няма данни и същият да е узнал по някакъв друг начин за това обстоятелство.

Следователно деянието, за което е наказан, се явява несъставомерно, което обуславя отмяната на обжалваното наказателно постановление поради липса на виновно поведение.

При този изход на спора, съобразно чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане и представения договор за правна защита, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в размер 500.00 лв, който, предвид обстоятелството, че наред с наказанието „глоба“ е наложено и неимуществено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок шест месеца, съответства на параметрите по чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0439-000300 от 28.03.2023 г., издадено от Началник на Трето РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на И. Г. И., ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в р азмер 200.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. И., ЕГН **********, сумата 500.00 лв (петстотин лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение за адвокат, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.