Решение № 22244 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22244 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110169996 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № .....4 г. на С. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ............. срещу „...........“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. .........., с която е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ...... г. е нищожен.

В исковата молба се твърди, че на 01.07.2024 г. между С. С. Д. и „...........“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ...... г., по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца заем в размер на сумата от 6 000,00 лева, при годишен лихвен процент /ГЛП/ 37,73 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 41,61 %, за срок от 60 месеца.

Съгласно чл. 7.1 от договора към договора за кредит била сключена застраховка при обща застрахователна премия от 3 227,40 лева, която се прибавяла към заемната сума и същата ставала 9 227,40 лева, а общо подлежащата на връщане сума на 20 627,17 лева. Ищецът посочва, че в договора за кредит не се съдържа методиката на изчисляване на ГПР, а последният бил посочен само като процент, с което съществено била засегната защитата на потребителите и това водело до недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен и поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като застрахователната премия е част от общия разход по кредита за потребителя и е следвало да бъде включена в ГПР, което в случая обаче не е било сторено. При включването на последната в ГПР се нарушава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обосновава соченото основание за нищожност на договора. В тази насока излага, че кумулирането на сключената застраховка води до скрито оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на заемодателя, въвеждайки допълнителен източник на доход за икономически по-силата страна по договорната връзка.

Развива аргументи, че макар сключването на застраховка да е било уговорено като незадължителна допълнителна услуга в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора на кредит, при съвкупния анализ на клаузите на същия и обстоятелствата по делото се установявало противното – в тази насока се сочи, че цитираните клаузи са част от предварително 1 изготвения от кредитора текст на договора за кредит, върху който потребителят няма възможност да влияе. Поддържа и, че е налице нищожност поради накърняване на добрите нрави на уговорената възнаградителна лихва. Поради изложеното счита, че процесният договор за кредит е недействителен и съобразно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на паричния заем. Моли за уважаване на иска.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „...........“ АД, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания. Излага, че в сключения договор е описано ясно кои компоненти са включени при формиране на ГПР, вкл. че ясно са описани всички дължими суми по кредита, като застрахователната премия не е разход по кредита, за да бъде включвана в ГПР, защото не е условие за отпускането му. Оспорва възраженията на ищеца за нищожност на уговорената възнаградителна лихва, позовавайки се на практика по този въпрос. Моли за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 32463/01.08.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 01.10.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ на 01.07.2024 г. между С. С. Д. и „...........“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ...... г., по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца заем в размер на сумата от 6 000,00 лева, при годишен лихвен процент /ГЛП/ 37,73 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 41,61 %, за срок от 60 месеца; 2./ съгласно чл. 7.1 от договора към договора за кредит била сключена застраховка при обща застрахователна премия от 3 227,40 лева.

Посочените обстоятелства се установяват по категоричен начин и от приетите по делото на хартиен носител Договор за потребителски кредит № ...... г. и Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити от „...........“.

Видно от съдържанието на чл. 7.1. от договора за кредит е, че застрахователна премия е посочена от кредитора като част от общия размер на кредита, а от инкорпорирания в него погасителен план - като част от дължимата ежемесечно главница, която се олихвява с уговорения годишен лихвен процент от 37,73 %.

Съгласно чл. 10 от договора, ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се вземат предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин, са следните: ГПР – 41,61 %, а общата сума, дължима от потребителя – 20 627,17 лева.

Видно от посочването в т. 7 от СЕФ е, че застрахователната премия от 3 227,40 лева се начислява за застраховка „........... + СМЕТКА“.

Съгласно чл. 19 от договора, при неговото сключване потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и по собствено усмотрение той може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без обаче това да е задължително условие за сключване на самия договор.

По делото е представена и приета като доказателство Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма“Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за 2 кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „...........“ ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от ........ /л. 15 – гръб и сл. от делото/. За посочената декларация се съдържа отбелязване, че тя е потвърдена чрез мобилно устройство от потребителя С. С. Д. на 01.07.2024 г. /деня на сключване на договора за кредит/ – обстоятелство, което по същество не се оспорва от ищеца. Към декларацията е приложен и Сертификат № .......... /л. 20 – гръб и сл./ за застраховане на С. С. Д. по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, със застраховател ....... чрез клона „.............. В последния се посочва, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит. Предвидено е, че общата еднократна дължима сума възлиза на 3 227,40 лева, и е отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на „...........“ ЕАД. За застраховката се съдържа отбелязване, че тя е потвърдена чрез мобилно устройство от потребителя С. С. Д. на 01.07.2024 г. /деня на сключване на договора за кредит/ – обстоятелство, което по същество не се оспорва от ищеца.

По делото не се спори, като изрично признание в тази насока ответникът прави в писмения отговор по чл. 131 ГПК, че застрахователната премия в размер на 3 227,40 лева не е включена в посочения в договора за кредит ГПР.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ...... г. е нищожен.

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни материалноправни норми.

По делото не е спорно, поради което и с проекта на доклад, обективиран в Определение № 32463/01.08.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 01.10.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл.

153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ на 01.07.2024 г. между С. С. Д. и „...........“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ...... г., по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца заем в размер на сумата от 6 000,00 лева, при годишен лихвен процент 3

/ГЛП/ 37,73 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 41,61 %, за срок от 60 месеца; 2./ съгласно чл. 7.1 от договора към договора за кредит била сключена застраховка при обща застрахователна премия от 3 227,40 лева.

Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които потребителят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Последното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.