Решение № 570 от 11.05.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Пловдив , 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20205330207978 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4055354, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М. В. Х. с ЕГН **********, в качеството му на управител на ***, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша касаещи фактът, че автомобилът е бил предоставен на друго лице - работник.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа изложените в жалбата аргументи.

Въззиваемата страна е взела писмено становище, в което се излагат общи аргументи за законосъобразност на издадения електронен фиш, прави се искане за разноски и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 11.08.2020 г. в 17:59 ч. в гр. Пловдив, бул. Асеновградско шосе, до № 1, в посока север, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, 1 товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 413 ЦДИ, с рег. № *** се е движил със скорост от 86 km/h, като е превишил максимално допустимата с 36 km/h и това е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя М. В. Х. в качеството му на законен представител – управител на ф-ма *** - собственик на процесното МПС.

Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са да е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало периодична техническа проверка на 30.09.2019 г., като е издаден протокол от проверка № 57-С-ИСИС от същата дата.

Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4055354, който е бил връчен на 30.10.2020 г.

В *** към датата на нарушението е работил служителят Я. Д. Ш., който е извършвал доставки за фирмата.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства – показанията на свид. Н. С. Х., чиито показания съдът кредитира частично като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалия доказателствен материал, а именно писмените доказателства–Трудов договор от 22.02.2019 г. на Я.Ш., Поръчка за доставка № 4598151348Е4 от 07.08.2020. Съдът не кредитира показанията ѝ в частта, че в конкретния ден Я.Ш. е управлявал процесния автомобил, тъй като на първо място е трудно обусловимо твърдението, че си спомня на точната дата кой служител на кое МПС е работил, а писмените документи, на които се позовава свидетелката, а именно графици, не са представени по делото. Съдът не кредитира показанията й в тази част, които остават изолирани от останалия доказателствен материал и поради това, че същата да има родствена и служебна връзка с жалбоподателя. Съдът намира че въведената законова презумпция за извършване на нарушението не е оборена доколкото чрез нея тежестта на доказване попада у нарушителя и същият не е ангажирал доказателства годни да я оборят. Съдът дава вяра на съвкупната доказателствена маса от всички доказателства, освен посочените погоре и снимков материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и приложение към него, протокол за проверка № № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-25756/12.08.2020 г., разпечатка на фиш серия К № 4055354, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за местоположението на АТСС, справка от автоматизирана система на ОД на МВР Пътна полиция за издадени фишове.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Съдът намира за неоснователно възражението, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на управителя на търговското дружество 2 собственик на превозното средство поради следните съображения: От данните по делото се установява, че жалбоподателят в качеството му на представител на собственика на МПС, се е възползвал от възможността да подаде декларация пред органите на МВР, с която е посочил друго лице като водач на собствения му автомобил на отразените в електронния фиш дата, място и час.

Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.“ В този аспект няма нормативно изискване статичното изображение във вид на снимков материал, генерирано от автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за движение, да носи данни за индивидуализиране на водача. Релевантен е единствено фактът на извършеното нарушение със съответно моторно превозно средство, чиито регистрационни табели и вид могат еднозначно да бъдат установени.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство". Редът за индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно средство е разписан в чл.189, ал.5 от ЗДвП: "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира".

Разпоредбите на чл. 188, ал.1 и чл. 189, ал.5 от ЗДвП въвеждат оборима законова презумпция, че собственикът на МПС, посочено в електронния фиш, е извършител на нарушението. Иначе казано, предполага се че собственикът упражнява абсолютното си право на собственост в пълен обем, в това число и едно от проявленията на субективното вещно право - ползването, изразяващо се в случая във физическото управление на движимата вещ. Оборването на тази презумпция може да бъде сторено по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (при доброволно предоставено на друго лице МПС) в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената декларация от собственика. Това е единствения и императивен способ за анулирането на издадения фиш, тъй като законът не предвижда друг начин за оборване на презумпцията пред административно наказващия орган. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС.

В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до санкциониране, без възможност за защита на етапа на административното наказване. В последствие, при съдебно следствие соченето на други лица и/или представянето на доказателства се явява отново ирелевантно, тъй като съдът е в невъзможност да ангажира отговорността на друго лице, а и административно-наказаващия орган също, което би довело до злоупотреба с права, а именно при уговорка между двете лица води до елементарно избягване на отговорността за извършеното нарушение, когато едва на етап съдебно обжалване на издадения електронен фиш се установява, че автомобилът е бил предаден 3 за ползване на друго лице – без възможност за ангажиране на неговата отговорност.

Собственикът на автомобила се явява заинтересован да представи доказателства, които да позволят на АНО да формира категорични изводи по фактите и приложимия закон като проведе разследване на спорните обстоятелства. В противен случай, ако собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, ще бъде санкциониран (в този смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д.

№ 5412/2013 г., III о., както и на Пловдивски Административен съд Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 696 от 08.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 3301 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив).

Безспорно установено е, че на 11.08.2020 г. в 17:59 ч. товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 413 ЦДИ, с рег. № *** се е движил със скорост от 86 km/h, в рамките на населено място гр. Пловдив, бул. Асеновградско шосе, до № 1, като е превишил максимално допустимата скорост с 36 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя. Няма разминаване между установената скорост и тази, за която е ангажирана отговорността на нарушителя извън установения толеранс от 3 км/ч, който е посочен в издадения фиш, поради което това възражение се явява несъстоятелно.

Установява се от търговския регистър и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е управителя на дружеството-собственик на автомобила.

По наказанието:

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.

1, т. 4 от ЗДвП , доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта в диапазона от 31 до 40 km/h. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.