Определение № 28580 от 27.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28580 гр. София, 27.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221110121303 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 27.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 21303/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С молба от 08.08.2022 г. ищецът Н. К. е поискал приемането на писмени доказателствени средства.

Във връзка с предоставена възможност от открито съдебно заседание от 19.09.2022 г. по реда на чл. 144 ГПК, ответникът извън предоставения срок е изразил становище от 27.09.2022 г. по доказателствените искания на ищеца, което е по същество на правния спор.

Към подадената молба са предстваени писмени доказателствени средства, като е направено искане за тяхното приемане. Прави доказателствено искане за издаване на СУ, което да послужи пред НАП.

Подадено е становище по доказателствените искания на ответника от 13.10.2022 г., като ищецът е заявил, че не оспорва направените искания, развито е становище по същество на правния спор, като са представени писмени доказателствени средства, чието приемане се иска.

Съдът, като взе предвид направените от страните доказателствени искания и изразените становища намира следното:

В действащия ГПК са въведени различни видове процесуални преклузии. Едната от тях е т. нар. доказателствена преклузия, която погасява възможността на страните за попълване на делото с факти. Логиката на преклузията е обаче, правният спор да бъде концентриран във връзка с твърдените от страните обстоятелства, съответно да се отдели спорното от безспорното, да се укаже на всяка от страните кое или кои обстоятелства следва 1 да установи, респ. кои факти не се нуждаят от доказване – арг. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

При това положение, доказателствената преклузия не може да настъпи нито с подаването на исковата молба (за ищеца), нито с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.

131, ал. 1 ГПК (за ответника). Следователно, доказателствената преклузия настъпва след края на първото открито съдебно заседание, но само при положение, че по делото е изготвен пълен, правилен и изчерпателен доклад, чието минимално съдържание изиска да се посочени обстоятелствата на които страните основават исканията и възраженията си и правилно разпределена доказателствена тежест. Тоест, трябва да са изпълнени разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Изложеното до тук от съда, следва от граматическото, систематично и телеологическо тълкуване и приложение на чл. 146, ал. 3 ГПК, във вр. чл.

145 ГПК, във вр. чл. 143 ГПК, във вр. чл. 144 ГПК. В процесния случай, съдът е обявил изготвения по делото проект-доклад за окончателен в открито съдебно заседание от 19.09.2022 г. Следователно, направените доказателствени искания от ищеца и ответника до момента на о. с. з. не са преклудирани, поради което са процесуално допустими. С оглед на това, в срока за становище по чл. 144 ГПК, принципно биха могли да се ангажират доказателствени искания, които са свързани обаче единствено със становището по доказателствата, респ. имат значение за тяхната проверка или оборване. В случая ангажираните доказателствени искания от ответника със становището от 27.09.2022 г. са извън предоставения срок, поради което се явяват преклудира, а също така последните касая прецизиране на оспорванията на ответника, каквото процесуалният закон не предвижда по чл. 144 ГПК, тъй като преклузията за материалните възражения настъпва в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 133 ГПК. Тоест, ответникът е следвало единствено да прецизира оспорванията си по чл. 193 ГПК и исканията си по чл. 183 ГПК, което не е сторено.

Следователно доказателствените искания на ответника в становището от 27.09.2022 г. са преклудирани, поради което и процесуално недопустими, като същите следва да бъдат оставени без уважение.

По отношение доказателствените искания на ищеца за приемане на писмени доказателствени средства с молбата от 08.08.2022 г., с оглед изложеното съдът намира, че същите са процесуално допустими, като следва да бъдат приети като доказателства по делото, а по отношение тяхната относимост и необходимост досежно предмета на правния спор, то съдът ще ги цени с акта си по същество.

На следващо място настоящият съдебен състав констатира, че ответникът е направил доказателствени искания по реда на чл. 183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи в оригинал писмени доказателствени средства – чиято истинност заявява, че оспорва по реда на чл. 193 ГПК, както и да бъде допуснато изслушването на заключението на СТЕ по формулирани в отговора на исковата молба задачи, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане – двама за удостоверяване на това, че на 10.02.2021 г. ищецът бил отказал да ми се връчи становище от същата дата, а третият за това, че ищецът не се бил съобразявал с работата от техническа страна, като свидетелят е трябвало да поеме работата му, както и за това, че ищецът не поддържа доверие и уважение с колегите си инженери, както и искане по реда на чл. 176 ГПК страните дадат обяснения.

В случая искането по чл. 183 ГПК не е конкретизирано, респ. не е конкретизирано и оспорването по чл. 193 ГПК – въпреки предоставената възможност, като съдът намира, че същите не отговарят и на изискванията на чл. 156 ГПК, поради което исканията следва да бъдат оставени без уважение.

Доказателственото искане на ответника за допускане изслушването на заключението на СТЕ е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, но въпреки това поставеният въпрос е неотносими към предмета на правния спор, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

2

По отношение на доказателствените искания по реда на чл. 176 ГПК, съдът намира, че същите в частта по отношение представителите на ответника са процесуално недопустими, тъй като не касая въпроси, с които може да се отговори с „да“ или „не“, но дори съдът да счете, че са процесуално допустими, то същите са не необходими. Също така са не необходими в една си част, а в другата са неотносими въпросите поставени към ищеца.

Следователно доказателственото искане на ответника по реда на чл. 176 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Настоящият съдебен състав намира, че доказателственото искане на ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели при режим на довеждане е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно и не попада в обхвата на чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, но въпреки това в една си част е неотносимо към предмета на правния спор, а в другата е не необходимо, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

По отношение на доказателствените искане на ищеца с молбата от 13.10.2022 г., съдът намира, че следва да се произнесе в откритото съдебно заседание, след като изслуша становището на ответника.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателствени средства с молбата от 08.08.2022 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.

183 ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства, както и направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане изслушването на заключението на СТЕ по задачи формулирани в отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.

176 ГПК ищеца и представителите на ответника да дадат обяснения.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане – двама за удостоверяване на това, че на 10.02.2021 г. ищецът бил отказал да ми се връчи становище от същата дата, а третият за това, че ищецът не се бил съобразявал с работата от техническа страна, като свидетелят е трябвало да поеме работата му, както и за това, че ищецът не поддържа доверие и уважение с колегите си инженери.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3