Решение № 1432 от 14.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330203123 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-28 от 19.04.2024 г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл.60а, ал.3, вр. чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева.

С жалбата и в съдебно заседание, представителя на жалбоподателя поддържа конкретни съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП като се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. К. се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, поради което моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна се установява следното:

Дружеството - жалбоподател „Електроразпределение Юг“ ЕАД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството С.З.В., З.О.Б. и Й.Г.. На дружеството е издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за осъществяваната от него дейност по разпределение на електрическа енергия.

Със Заповед № З-Е-236/02.08.2023г., изменена със Заповед № З-Е-379/ 14.12.2023г., двете на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране била сформирана работна група от експерти в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, сред които свид. Б., която работна група да извърши планова проверка по документи и на място по изпълнение на издадена на дружеството - жалбоподател лицензия за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г.

При извършване на проверка на постъпилите искания за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ, на територията на дружеството, което било част от обхвата на проверката, работната група установила следното:

На 21.12.2022г. дружеството „Френч солар“ ЕООД подало до дружеството - жалбоподател искане за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ с мощност 30 kW, отговаряща на чл.24, ал.1 ЗЕВИ, предвидена за изграждане в УПИ VІ-187, кв.2, с. Голямо Буково, община Средец, обл. Бургас.

В законоустановения 30-дневен срок от постъпване на искането, а именно до 20.01.2023г., „Електроразпределение Юг“ ЕАД не издало становище, с което да определи условията за присъединяване на горепосочената ФЕЦ към 2 елекроразпределителната мрежа. Такова било издадено на 10.03.2023г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а именно - Становище № 4551774/ 10.03.2023 г. за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ.

Констатираното по време на проверката било квалифицирано от като нарушение на чл.26, ал.3 ЗЕВИ и осъществен състав на чл.60а, ал.3 ЗЕВИ /редакция ДВ, бр.86 от 13.10.2023г., в сила от 13.10.2023г./, по-благоприятен закон от чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ (ДВ, бр.29 от 2012г., в сила от 10.04.2012г. до 12.10.2023г.), за което бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Е-КРС-18 от 31.01.2024г., в който свид. Б. приел, че вмененото административно нарушение е извършено при условията на повторност.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП.

Така описаната е неоспорена от страните фактическа обстановка се установява по категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща приложените по преписката писмени доказателства, както и показанията на разпитания като свидетел актосъставител – М. Б..

Съдът кредитира в цялост показанията на свид. Б. като намира същите за добросъвестни, логични и непротиворечащи на останалия кредитиран доказателствен материал поради което базира фактическите си изводи въз основа на тях. За формиране на изводите си от фактическа страна съдът кредитира приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и изисканите такива по служебна инициатива на съда, като изготвени и изхождащи от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело.

Противно на възраженията на жалбоподателя, в АУАН и НП достатъчно ясно са изложени съставомерните факти, които позволяват правната квалификация на вмененото деяние, отношение по която съдът ще вземе по – нататък в мотивите си. Посочени са обстоятелствата, при които е осъществен състава на вмененото нарушение, както и обстоятелства, взети предвид от наказващия орган при определяне вида и размера на наказанието.

По отношение на възражението за неправилно посочване на мястото, на което е извършено твърдяното нарушение, е необходимо да се отбележи 3 следното:

Съгласно трайната съдебна практика местната подсъдност на делото се определя от мястото на извършване на деянието, посочено в НП. В случая нарушението се състои в бездействие - неизготвяне в срок на становище за определяне условията за присъединяване на конкретна ФЕЦ. В НП са изложени твърдения, че действието (съответно на правомерно поведение) е било дължимо по седалището на нарушителя в гр. Пловдив, което е достатъчно, за да обуслови местната подсъдност на делото. В случая дали действието в действителност е било дължимо по централата на дружеството в Пловдив или по седалището на изнесения офис в град Бургас (каквито са твърденията на жалбоподателя) е без значение, доколкото не би се отразило нито на местната подсъдност на делото (която както се каза се обосновава от твърденията в НП), нито на компетентността на наказващия орган или на актосъставителя, които се разпростират върху цялата страна.

Съдът не намира за основателно и възражението на жалбоподателя за липса на повторност на установеното деяние . В случая се установява квалифициращия признак на нарушението, а именно същото да е извършено при условията на повторност по смисъла на §1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ.

За да приеме, че нарушението е повторно, актосъставителят правилно е счел, че срещу дружеството има издадено НП № НП-106 от 01.12.2021 г., влязло в сила за същото нарушение като процесното, за което в АУАН и НП е отбелязано, че е потвърдено с Решение № 189/19.10.2022г. на Административен съд – Сливен. По делото е представено копие на посоченото Решение на АС-Сливен и видно от същото жалбоподателят е бил санкциониран с НП, което е влязло в сила на 19.10.2022 г., така че настоящото нарушение да се разглежда като такова в едногодишен срок от влизането в сила на предходно. Установява се и това предходно наказване да е за същото по вид нарушение, каквото е изискването на §1, т.14 от ДР към ЗЕВИ, за да се приеме, че е налице повторност. Установява се от данните по делото, че предходното НП е било издадено срещу дружеството жалбоподател за нарушение, квалифицирано като такова по чл.91, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи 4

(Наредбата), за което дружеството е санкционирано на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Същото е било обжалвано и с Решение № 180/ 21.04.2022г., постановено по АНД № 105/2022г. по описа на Районен съд – Сливен постановлението е било изменено с намаляване размера на наложената санкция съобразно чл.60а от ЗЕВИ за нарушение на чл.26, ал.3 ЗЕВИ. В случая макар и диспозитива на решението на РС-Сливен да не е прецизен, то от същия е видно, че волята на РС-Сливен и тази на касационната инстанция /оставила в сила Решението на РС-Сливен/ сочи за преквалифициране на деянието, като изпълващо състава на нарушението на чл.26, ал.3 ЗЕВИ. Следователно налице е пълно идентичност на нарушението, за което е наказан дееца с обжалвания акт и предходния, обуславящ повторността.

При това положение съвсем правилно е приложен материалния закон, като за вмененото административно нарушение правилно е приложен чл.60а, ал.3, вр. ал.1 ЗЕВИ. Предвид възраженията на жалбоподателя в тази връзка следва да се отбележи, че Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) е приета на основание чл.116, ал.7 от Закона за енергетиката с решение по протокол № 30 от 24.02.3014 г. на ДКЕВР и това изрично е отбелязано в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата. Ето защо правилен е изводът на наказващия орган, че нормата на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ (в новата си редакция, в сила от 13.10.2023 г.) се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 ЗАНН. Правилна е преценката на наказващия орган, че с имуществена санкция в размер на 30 000 лева могат да се постигнат целите на наказването, както и че този размер на санкцията отговаря напълно на характера и тежестта на нарушението и на важността на засегнатите обществени отношения, като отново следва да се подчертае, че се касае за квалифициран състав на административното нарушение, за който чл. 60а, ал. 3 ЗЕВИ предвижда имуществената санкция в размер от 30 000 до 3 000 000 лв.

На следващо място съдът счита, че с оглед установените по делото факти, деянието на жалбоподателя не разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Съгласно дадената в §1, ал.1, т. 4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:

5

„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. "

Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства, относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата правна квалификация.

Според съда конкретното нарушение е типично такова, което разкрива типичната степен на обществена опасност спрямо останалите нарушения с подобна правна квалификация. Съображенията за този извод са следните:

Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с други нарушения със същата правна квалификация, а не с други нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от законодателя чрез предвидената за тях санкция.

Процесното нарушение разкрива обичайната за този вид нарушения обществена опасност, не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, защото дружеството напълно необосновано и възползвайки се от монополното си положение в Южна България е удължило почти двойно предвидения в закона срок за издаване на становище за присъединяване, като това е сторено само три месеца след влизане в сила на решението на АС – Сливен с което е било потвърдено НП за предходно идентично нарушение, обуславящо настоящото като извършено в условията на повторност. От друга страна, основателно е възражението на въззиваемата страна, че охраняваните и нарушени обществени отношения са от особена важност и са свързани с предоставянето на услуга в обществен интерес, свързана с транспортирането, доставката или снабдяването с енергия, която не може да бъде отказвана по 6 причини, непосочени в закона. Не е такава причина наличието на голям брой подадени заявления за присъединяване, поради което „Електроразпределение юг“ ЕАД не са имали законово основание за допуснатото забавяне. /В този смисъл – Решение № 9817/ 13.11.2024 г. постановено па КАНД 1895/ 24 г. АС Пловдив/ По изложените съображения обжалваното постановено следва да бъде потвърдено.