Определение № 505 от 08.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 1855/2023
- Вид
- Определение № 505
- Подписан
- 08.02.2023
- В сила
- 08.02.2023
- Състав
- МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.2, т.6 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.56 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.56, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.61, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.61, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 505 гр. София, 08.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. Д. Д. като разгледа докладваното от М. Д. Д. Частно наказателно дело № 20231110201855 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.61, ал.3 от НПК.
Образувано е по подадени две жалби от адв.Л. Н. от САК, в качеството на защитник на обвиняемите К. И. С., М. И. А., Л. В. Г., Д. Р. Т. и В. Ц. Г., срещу взетата спрямо тях мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лева“ с Постановление за привличането им в качеството на обвиняеми по досъдебно производство №1546/2021 г. по описа на 07 РУСДВР, пр.пр. №44760/2021 г. по описа на СРП, за престъпление по чл.143, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.142, ал.2, т.6 от НК.
В подадената жалба от адв.Л. Н. от САК, в качеството на защитник на обвиняемите К. И. С. и М. И. А., се иска определяне на по-лека мярка за неотклонение или намаляване размера на определената парична гаранция, поради неосъобразяване с изискванията на чл.56 и чл.61, ал.2 от НПК. В този смисъл се навеждат доводи, че не може да се направи обосновано предположение за извършване на инкриминираното престъпление от обвиняемите С. и А., тъй като действията им съставляват част от техните права и задължения, съгласно трудовата им характеристика, план за организация за физическа охрана на обекта и разпоредбите на ЗЧОД. Сочи, че обинението е за деяние от 2021 г., а разследването продължава вече втора година, обвиняемите С. и А. имат добро процесуално поведение и няма опасност да се укрият или да извършат престъпление. Навежда доводи, че определеният размер на двамата обвиняеми е непосилен за тях, не е съобразен 1 с имущественото им състояние, тъй като са безработни и не получават трудово възнаграждение, не притежават недвижимо имущество, поради което не могат да осигурят сумата за гаранцията, дори и с кредит.
В подадената жалба от адв.Л. Н. от САК, в качеството на защитник на обвиняемите Л. В. Г., Д. Р. Т. и В. Ц. Г., се иска определяне на по-лека мярка за неотклонение или намаляване размера на определената парична гаранция, поради неосъобразяване с изискванията на чл.56 и чл.61, ал.2 от НПК. В този смисъл се навеждат доводи, че не може да се направи обосновано предположение за извършване на инкриминираното престъпление от обвиняемите Л. Г., Д. Т. и В. Г., тъй като действията им съставляват част от техните права и задължения, съгласно трудовата им характеристика, план за организация за физическа охрана на обекта и разпоредбите на ЗЧОД. Сочи, че обинението е за деяние от 2021 г., а разследването продължава вече втора година, обвиняемите С. и А. имат добро процесуално поведение и няма опасност да се укрият или да извършат престъпление. Навежда доводи, че определеният размер на двамата обвиняеми е непосилен за тях, не е съобразен с имущественото им състояние, тъй като тримата обвиняеми работят на четиричасово работно време и получават трудово възнаграждение в размер на около 300 лева, не притежават недвижимо имущество, поради което не могат да осигурят сумата за гаранцията, дори и с кредит.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Депозираните жалби от адв.Л. Н. от САК, в качеството на защитник на петимата обвиняеми, срещу взетата спрямо тях мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лева“, са подадени от процесуално легитимирани лица.
К. И. С., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвинаем с Постановление на СРП от 13.12.2022 г. по досъдебно производство №3382 ЗМК 1546/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. №44760/2021 г. по описа на СРП, чл.143, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.142, ал.2, т.6, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Със същото постановление на СРП, по отношение на обвиняемия К. И. С. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лева“, вносима в 10-дневен срок от предявяване на 2 постановлението. Постановлението е предявено на обвиняемия С. и неговия защитник – адв.Л. Н. от САК, на 13.01.2023 г., в 10:40 часа, а процесната жалба е подадена в СРП на 16.01.2023 г., поради което се явява процесуално допустима, и с оглед спазване на законоустановения 3-дневен срок по чл.61, ал.3 от НПК, считано от датата на предявяване на акта за определяне на мярката за неотклонение – на 13.01.2023 г., и следва да бъде разгледана по същество.
М. И. А., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвинаем с Постановление на СРП от 13.12.2022 г. по досъдебно производство №3382 ЗМК 1546/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. №44760/2021 г. по описа на СРП, за престъпление по чл.143, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.142, ал.2, т.6, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Със същото постановление на СРП, по отношение на обвиняемия А. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лева“, вносима в 10-дневен срок от предявяване на постановлението. Постановлението е предявено на обвиняемия А. и неговия защитник – адв.Л. Н. от САК, на 16.01.2023 г., в 11:00 часа, а процесната жалба е подадена в СРП на 16.01.2023 г., поради което се явява процесуално допустима, и с оглед спазване на законоустановения 3-дневен срок по чл.61, ал.3 от НПК, считано от датата на предявяване на акта за определяне на мярката за неотклонение – на 16.01.2023 г., и следва да бъде разгледана по същество.
Л. В. Г., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвинаем с Постановление на СРП от 13.12.2022 г. по досъдебно производство №3382 ЗМК 1546/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. №44760/2021 г. по описа на СРП, за престъпление по чл.143, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.142, ал.2, т.6, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Със същото постановление на СРП, по отношение на обвиняемия Г. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лева“, вносима в 10-дневен срок от предявяване на постановлението. Постановлението е предявено на обвиняемия Г. и неговия защитник – адв.Л. Н. от САК, на 04.01.2023 г., в 14:20 часа, а процесната жалба е подадена в СРП на 12.01.2023 г., т.е. извън законоустановения 3дневен срок по чл.61, ал.3 от НПК, който е изтекъл на 09.01.2023 г. /първият работен, присъствен ден/, считано от датата на предявяване на акта за определяне на мярката за неотклонение – на 04.01.2023 г. С оглед на горното, 3 подадената жалба от адв.Л. Н. от САК, в качеството на защитник на обвиняемия Л. В. Г., се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество.
Д. Р. Т., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвинаем с Постановление на СРП от 13.12.2022 г. по досъдебно производство №3382 ЗМК 1546/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. №44760/2021 г. по описа на СРП, за престъпление по чл.143, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.142, ал.2, т.6, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Със същото постановление на СРП, по отношение на обвиняемия Т. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лева“, вносима в 10-дневен срок от предявяване на постановлението. Постановлението е предявено на обвиняемия Т. и неговия защитник – адв.Л. Н. от САК, на 04.01.2023 г., в 14:40 часа, а процесната жалба е подадена в СРП на 12.01.2023 г., т.е. извън законоустановения 3дневен срок по чл.61, ал.3 от НПК, който е изтекъл на 09.01.2023 г. /първият работен, присъствен ден/, считано от датата на предявяване на акта за определяне на мярката за неотклонение – на 04.01.2023 г. С оглед на горното, подадената жалба от адв.Л. Н. от САК, в качеството на защитник на обвиняемия Д. Р. Т., се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество.
В. Ц. Г., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвинаем с Постановление на СРП от 13.12.2022 г. по досъдебно производство №3382 ЗМК 1546/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. №44760/2021 г. по описа на СРП, за престъпление по чл.143, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.142, ал.2, т.6, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Със същото постановление на СРП, по отношение на обвиняемия Г. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лева“, вносима в 10-дневен срок от предявяване на постановлението. Постановлението е предявено на обвиняемия Г. и неговия защитник – адв.Л. Н. от САК, на 04.01.2023 г., в 14:55 часа, а процесната жалба е подадена в СРП на 12.01.2023 г., т.е. извън законоустановения 3дневен срок по чл.61, ал.3 от НПК, който е изтекъл на 09.01.2023 г. /първият работен, присъствен ден/, считано от датата на предявяване на акта за определяне на мярката за неотклонение – на 04.01.2023 г. С оглед на горното, подадената жалба от адв.Л. Н. от САК, в качеството на защитник на обвиняемия Веско Ц. Г., се явява процесуално недопустима и следва да бъде 4 оставена без разглеждане по същество.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че подадената жалба от адв.Л. Н. от САК, в качеството на защитник на тримата обвиняеми Л. В. Г., Д. Р. Т. и В. Ц. Г., следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по образуваното частно наказателно дело – частично прекратено по втората жалба.
По същество следва да бъде разгледана подадената жалба от адв.Л. Н. от САК, в качеството на защитник на дмата обвиняеми К. И. С. и М. И. А..
Разгледани по същество, жалбата е частично основателна.
От материалите по досъдебното производство се установява следното:
С Постановление на СРП от 13.12.2022 г. , К. И. С., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвинаем, в присъствието на защитника си – адв.Л.
Н. от САК, за престъпление по чл.143, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.142, ал.2, т.6, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1000 лева, вносима в 10-дневен срок от предяване на постановлението.
С постановление на СРП от 13.12.2022 г., М. И. А., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвиняем, в присъствието на защитника си – адв.Л.
Н. от САК, за престъпление по чл.143, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.142, ал.2, т.6, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1000 лева, вносима в 10-дневен срок от предяване на постановлението.
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК, при определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия, а нормата на чл.61 ал.2 от НПК гласи, че при определяне размера на гаранцията се отчита и имущественото положение на обвиняемото лице.
На първо място, съдът взе предвид, че двамата обвиняеми са привлечени в това качество за престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, доколкото законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три до десет години.
5
От събраните до момента доказателства в хода на досъдебното производство, може да се направи обосновано предположение, че всеки един от обвиняемите е учавствал в извършил престъплението, за което е привлечен в това качество. По делото са събрани достатъчно доказателства – гласни и писмени, изготвени са съдебни експертизи, които имат съществено значение за разкриване на обективната истина по делото, най-вече в насока за установяване на авторството на описаното от свидетелите деяние, поради което съдът гради изводите си за участието и на двамата обвиняеми в извършване на деянията, въз основа на така събраните доказателства.
В конкретния случай, срокът за разследване по досъдебното производство нееднократно е удължаван, но с оглед времето, мястото и начина на извършването на деянието, може да се направи извод за високата степен на обществена опасност, която то разкрива.
Относно другите изброени критерии в разпоредбата на чл.56, ал.3 и чл.61, ал.2 от НПК, съдът приема, че се касае за неосъждани лица. Видно от справки за съдимост, обвиняемите С. и А. са с чисто съдебно минало. Срещу двамата няма други образувани и висящи досъдебни производства за престъпления от общ характер, съгласно извършените справки в информационната система на прокуратурата. И двамата обвиняеми имат регистрирани адреси на територията на страната: обвиняемият С. – в гр.Кюстендил, а обвиняемият А. – в гр.Хасково. И за двамата обвиняеми са налице данни, че не работят, но са в добро здравословно състояние.