Решение № 1560 от 12.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1560 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20211100902884 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе в предвид:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:

Образувано е по искова молба с вх. номер 35668/30.12.2021 г. на Т. Н. – временен синдик на „Н.Г.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК ****, с която ищецът е предявил за разглеждане срещу „В.-БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Симеоново, ул. ****, и „Н.Г.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, обективно и субективно съединени искове по чл. 645 ал. 3 и ал. 4 от ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършени прихващания на вземания на „В.-БГ“ ООД, съгласно протоколи 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г. С протоколно определение на съда като ответник по делото е конституиран „Ф.Г.“ ООД с ЕИК ****, вместо ответника „В.-БГ“ ООД с ЕИК **** (заличен търговец).

С исковата молба се твърди, че „Н.Г.“ АД е търговско дружество с основен (и единствен) предмет на дейност - „Организиране на хазартни игри". Също така, че в резултат на законодателни промени от 18.02.2020 г., в сила от 22.02.2020 г., лицензът за дейността на търговеца е отнет, в резултат на което и търговската дейност на дружеството е била преустановена.

В исковата молба се твърди, че спрямо „Н.Г.“ АД е било инициирано производство по т. д. №699/2020г. на СГС, ТО, VI-9 състав, по реда на чл.625 и сл. от ТЗ. В производството е била допусната предварителна обезпечителна мярка по чл.629а от ТЗ - назначаване на временен синдик, обявено по партидата на търговеца в търговския регистър с определена дата на встъпване в длъжност на 25.06.2020 г.

Твърди се, че на 06.01.2021 г. по т. д. № 699/2020г. на СГС, ТО, VI-9 състав, е било постановено решение № 260017 за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на „Н.Г.“ АД в несъстоятелност. Определената начална дата на 1 неплатежоспособността е била 27.02.2020 г.

Твърди се, че на 27.02.2020г., на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД между ответниците е бил подписан двустранен протокол за уреждане на насрещни задължения в размер на 32 569,63лв. На 31.03.2020г. на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД между ответниците бил подписан и последващ двустранен протокол за уреждане на насрещни задължения в размер на 1 295,69 лв. Синдикът излага съображения за същността на прихващането и неговия преферентен ефект (длъжникът предпочита един измежду кредиторите си, с което го облагодетелства, позволявайки му да заобиколи реда по чл.722 от ТЗ). Поддържа, че конкретните прихващания следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като са налице всички предпоставки за това. Същото е реализирано въпреки съществуващото ограничение на чл. 635 ал. 1 вр. чл. 629а от ТЗ доколкото подобно действие не е било съгласувано с назначения за процесния период като обезпечителна мярка временен синдик. Така предприетите от страните действия не били валидни, тъй като възникването и съществуването на отразените в тези протоколи за прихващане вземания на „В.-БГ“ ЕООД, сега „Ф.Г.“ООД, не са безспорни. Същият не е кредитор на несъстоятелното дружество, тъй като няма вземане, предявено по реда и сроковете по чл.685 ТЗ, респ. чл.688, ал.1 ТЗ. В случай че съдът приеме вземанията на първия ответник за възникнали и ликвидни, то същите не установяват изискуемостта на вземанията, поради което настъпването на изискуемостта им в хода на висящо производство по несъстоятелност е пречка за извършване на валидно прихващане, тъй като не е било спазено условието на чл.645, ал.2 ТЗ. Твърди се също, че датите на протоколите и документите, установяващи вземанията не са достоверни и дори и евентуалното възникване и придобиване на конкретните вземания, респ. задължения по двата протокола да е настъпило като факт, то това е станало в по – късен момент и след иницииране на производството по чл.625 и сл. от ТЗ, съответно при знание за неплатежоспособността на длъжника.

Същите са относително недействителни по отношение на кредиторите, на основание чл.645, ал.3 ТЗ, тъй като са извършени след датата на откриване на производство по несъстоятелност по т.д. 699/2020г. на СГС, VI - 9 състав.

Същевременно, състоянието на неплатежоспособност за „Н.Г.“ АД е била известна на първия ответник към момента на подписване на конкретните протоколи. Що се отнася до действията на несъстоятелния длъжник, обективирани в процесните Протоколи за прихващане - счита, че те също са недействителни, като в този смисъл твърди, че всички предпоставки, предвидени в хипотезата на чл.645 ал.4 от ТЗ са налице в процесния случай. Прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособността, която съгласно Решение № 260017 от 06.01.2021., СГС, ТО, VI- 9 състав е 27.02.2020г. В хипотезата на чл.645 ал.4 ТЗ, прихващането следва да е извършено не по-рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, което условие е изпълнено, тъй като молбата, по която е образувано т.д. №699/2020г. и във връзка с която е открито производството по несъстоятелност на втория ответник е с дата 21.04.2020г.

В законоустановения срок ответникът „В.-БГ“ ООД е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че между него и ответника „Н.Г.“ АД е бил сключен Договор за разпространение на билети за моментни лотарийни игри от 29.01.2016г. и Споразумение от 02.03.2019г. Със Споразумение от 12.02.2020г. било постигнато съгласие за прекратяване на договора, считано от 12.02.2020г. - преди определената начална дата на неплатежоспособността 27.02.2020г., и преди влизане в сила на законодателни промени - 22.02.2020г., в резултат на които лицензът за дейността на „Н.Г.“ АД е отнет.

2

Ответникът „В.-БГ“ ООД твърди, че извършените от него в качеството му на кредитор на „Н.Г.“ АД прихващания са валидни и допустими, тъй като били налични предпоставките на чл. 645 ал. 1 от ТЗ - кредиторът е извършил прихващанията със свои задължения към длъжника - задължението на „В.-Бг“ ООД по Протокол за прихващане с дата 27.02.2020г. е било за сума в общ размер, възлизащ на 37 347,02 лв., а размерът на вземането от „Н.Г.“ АД - 32 569,63 лв., а по Протокол за прихващане от 31.03.2020г. е било за сума в общ размер, възлизащ на 11 997 лв., а размерът на вземането от „Н.Г.“ АД - 1295,69 лв.; преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност задълженията са съществували; преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, задълженията са били насрещни и еднородни и вземанията са били изискуеми и ликвидни.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че описаните в Протокола за прихващане документи не установяват момента на изискуемостта на същите.

Поддържа, че от тях се установява, че вземането на ответника е било изискуемо и с настъпил падеж преди откриване на производството по несъстоятелност.

Ответникът развива подробни аргументи за неоснователност и на предявения в условията на евентуалност иск по чл.645 ал.3 от ТЗ. Твърди, че е действал добросъвестно, а именно - всички предпоставки за извършване на прихващането са били налице като към момента на придобиване на вземането, не само, че не е знаел за настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, но не е знаел, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Сочи, че тези обстоятелства не е имало как да ги знае, тъй като реално не са били настъпили към датата на придобиване на вземането. Твърди, че не е имал информация към момента на придобиване на вземането, ответното дружество „Н.Г.“ АД да е спряло плащания към трети лица, като не е имало спрени или забавени плащания към „В. - Бг“ ООД.

Поддържа достоверност на датата на протокола за прихващане от 27.02.2020г. Развива подробни аргументи.

Ответникът оспорва основателността на кумулативно съединения иск по чл. 645 ал. 4 от ТЗ с доводи, че активното вземане принадлежи на „В.-Бг“ ООД и прихващането е извършено именно от кредитора, а не от длъжника „Н.Г.“ АД.

При условията на евентуалност ответникът „В. - Бг“ ООД предявява възражение за съдебно прихващане, в случай че съдът приеме за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършеното прихващане, обективирано в протокол от 27.02.2020г. и от 31.03.2020г. за сумата от 37 347,02 лв. срещу задължение на „Н.Г.“ АД за заплащане на сумата от 32 569,63лв. съгласно протокол за прихващане от 27.02.2020г., както и прихващане на задължението на „В. - Бг“ ООД за сумата от 11 997лв. срещу задължението на „Н.Г.“ АД за заплащане на сумата от 1295,69 лв. съгласно протокол за прихващане от 31.03.2020г.

Ответникът „Н.Г.“ АД не е депозирал писмен отговор.

С допълнителната искова молба ищецът Т. Н. в качеството му на синдик на „Н.Г.“ АД /н/ е поискал да бъде допуснато изменение на исковата молба в частта, касаеща оспорената валидност на действията, относими към извършеното от кредитора материалноправно прихващане в хипотезата на чл. 645 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и искът да се счита предявен по реда на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 645 ал. 1 ТЗ, а в условията на евентуалност - чл. 26, ал. 1, пр.1 и 2 ЗЗД вр. чл. 645 ал. 2 от ТЗ. Моли измененият иск да се счита предявен от „Н.Г.“ АД /н/ чрез синдика на дружеството против ответника „В. - Бг“ ООД. Моли съдът да прогласи нищожността на извършеното прихващане от ответника „В. - Бг“ ООД. Така направеното искане е оставено без уважение от съда с изложени мотиви в подкрепа на недопустимостта на искането.

3

По отношение на доводите на ответника „В. - Бг“ ООД в писмения отговор на исковата молба, оспорва същите. Оспорва достоверността на датата на съставяне на приложените три броя тристранни споразумения с дати от 17.02.2020г. с твърдение, че това обстоятелство е настъпило в по-късен момент, т.е. след иницииране на производството по несъстоятелност и след назначаването на временния синдик като обезпечителна мярка. Излага се твърдение, че нито едно от сочените споразумения не представлява основание за възникване на вземания в полза на първия ответник, даващи му възможност за компенсация с насрещните му задължения към несъстоятелния длъжник. Твърди се недоказаност на възникването, съществуването и изискуемостта и на отразените в протоколите за прихващане от 27.02.2020 г. и 31.03.2020 г. вземания на „В. - Бг“ ООД от „Н.Г.“ АД и в размери от 804,37 лв., 705,52 лв. и 1 295,69 лв. Поради което в полза на първия ответник не са възникнали вземания, даващи му възможност за предприемане на компенсаторни действия с втория ответник, което рефлектира върху валидността на процесните прихващания.

Ищецът е оспорил достоверността на датите на протокол за прихващане от 27.02.2020 г.; на документите, отразени в двата Протокола за прихващане, като относими към момента на тяхното съставяне; на споразумението за прекратяване на Договор за разпространение от 29.01.2016г.

Счита направеното от ответника възражение за прихващане за недопустимо, респ. за неоснователно. Твърди, че „В. - БГ“ ООД няма предявени в сроковете по чл.

685 ал.1, съответно чл.688 ал.1 ТЗ вземания в хода на производството по несъстоятелност, поради което паричните му претенции са погасени и същият няма качеството на кредитор на несъстоятелното дружество.

В законов срок ответникът „В. - Бг“ ООД е депозирал допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Излага подробни доводи за недопустимост на искането за изменение на искова молба с предявяване на иск по чл. 26 ЗЗД като цитира и практика на ВКС. Поддържа изложените в писмения отговор възражения и твърдения.

Съдът, след като прецени събраните по делото и относими към спора доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства, а и от служебно извършена справка от съда се установи, както следва.