Определение № 670 от 19.06.2023, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 389/2023
- Вид
- Определение № 670
- Подписан
- 19.06.2023
- В сила
- 10.07.2023
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.292 · Граждански процесуален кодекс
- чл.628 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, пар. 2, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 22, пар. 4 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 670 гр. ХАСКОВО, 19.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20235600500389 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК
Обжалвания акт
С определение №785/15.V.2023 г. постановено по гражданско дело №3167/2022 г. Районен съд-Хасково спира на основание чл.229 ал. I т.4 от ГПК производството по делото до приключване на производството по дело №С-714/22 на Съда на Европейския съюз.
Обстоятелства по обжалването
Недоволна от определението е останала ищцата в първоинстанционното производство С. Й. Д., ЕГН:**********,***** поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно,с искане същото да се отмени и делото да продължи.
Жалбоподателката извежда,че в случая не били приложими нормите на чл.229 ал.I т.4 от ГПК,тъй-като евентуалното решение на СЕС по дело №С714/22 по отправеното преюдициално запитване с определение 1
№31449/21.ХI..2022 г. на СРС по гр.дело №24262/2022 г. не би имало значение по спряното от РС-Хасково дело.Предметът на двете дела бил различен,тъй-.като пред СЕС не стоял въпросът относно включването на възнаграждението за поръчител към ГПР.
От друга страна чл.229 ал.I т.4 от ГПК визирал не тълкувателна дейност,а друг съдебен спор по установяване и осъществяване на субективни права,които имат обуславящ характер за висящото дело.В тази насока било и ТР №8/07.V.2014 г. на ВКС по т.д. №2013 г.-при образувано тълкувателно дело,производството по висящо дело можело да се спира само от касационната инстанция по чл.292 от ГПК.
„Кредисимо“ ЕАД,ЕИК****, ***** представя отговор,с който извежда неоснователността на представената частна жалба.
Предметът на образуваното пред СЕС дело бил идентичен с този по настоящото дело,тъй-като касаел начина на формиране на ГПР,естеството на допълнителните услуги и отношениетэо им с ГПР,приложима ли е санкцията нищожност към потребителския договор при неправилно изчислен ГПР.
Решението на СЕС било и задължително за всички съдилища,не само за запитващия съд по конкретното дело.В случая не било приложима и изтъкнатата от жалбоподателят аналогия с ТР №8/07.V.2014 г. на ВКС по т.д.
№2013 г,доколкото ставало дума за тълкуване приложението на общностното право на ЕС в особено предвидена законово установена процедура.
ВКС формирал постоянна практика,част от която било и определение №262/11.VIII.2020 г. по ч.т.д. 844/2020 г. ТК,първо отделение,според което при поставени преюдициални въпроси от национален съд пред СЕС,друг такъв национален съд ако решава идентични въпроси,следва да спре делото,а не да отправя отделно преюдициално запитване.
Съобразно изложеното се иска потвърждаване на обжалваното определение.
Правни съображения
Жалбоподателят е активно легитимирана страна да обжалва определението на първата инстанция,като представената частна жалба е допустима и заявените субективни права с нея са обективирани по надлежен 2 ред.
Гражданско дело №3167/2022 г. на Районен съд-Хасково е образувано по предявени искове от С. Й. Д., против „Кредисимо" ЕАД. с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55. ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит .№****, сключен между страните и за връщане на недължимо платени суми по същия договор.
Пред първата инстанция е отправено искане са спиране на производството от ответника „Кредисимо" ЕАД до приключване на дело № С-714/22 на СЕС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Въпросното дело пред СЕС е образувано чрез определение № 31449 от 21.11.2022 г. постановено гр. д. № 24262/2022 г. на СРС ,с което е отправено преюдициално запитване до СЕС, въз основа на което е образувано дело № С714/22 на СЕС с поставени въпроси: „1.Следва ли чл. З, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, като тези за такси за възможност за отлагане и намаляване на вноски, представляват част от годишния процент на разходите по кредита?;2.Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител -кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит?;3.Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите?;4.Следва ли чл. 4, пар. 1 и 2 от Директива 93/1 З/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидена в допълнително споразумение към договор за потребителски кредит, сключено отделно и допълнително спрямо основния договор, такса за пакет от допълнителни услуги следва да се смята част от основния предмет на договора и съответно за нея не може да се прилага преценка за неравноправност?;5.Следва ли чл. З, пар. 1 от Директива 93/1 3
З/ЕИО във връзка с т. 1, буква „о" от приложението да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за допълнителни услуги към потребителски кредит, който предвижда възможност потребителят абстрактно да отсрочва и разсрочва плащане, за което дължи такса, дори и да не се възползва от такава възможност, е неравноправна.;6.Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в случаите на: 1) частичното уважаване на претенция за недължимост на суми вследствие на установяване на неравноправен характер на договорна клауза?; 2 практическа невъзможност или прекомерна трудност в упражняване правата на потребителите по конкретизиране размера на претенцията; 3) във всички случаи, когато е налице неравноправна клауза, включително в случаите, когато наличието на неравноправната клауза не се отразява пряко на размера на претенцията на кредитора изцяло или частично, или не е свързана пряко с предмета на делото;"
По така поставените въпроси няма постановено решение на СЕС.
Наличието на отправено преюдициално запитване по реда на чл.628 от ГПК е основание за спиране не само на конкретното поизводство,но и на всички останали,които висят пред други съдилища,ако е налице идентитет на предмета на запитването и предмета на делото,и ако съответното решение на СЕС ще предопредели изхода от конкретното производство.Това е така,защото СЕС чрез решението си дава задължителни указания за всички съдилища съобразно чл.633 от ГПК в нарочно и особено производство по тълкуване разпоредбите на директно приложимите норми на общностното право,за разлика от обхвата на ТР №8/07.V.2014 г. на ВКС по т.д. №2013 г.,което е плод на съвсем различна процедура,касаеща само националното право,по реда и хипотезата на чл.292 то ГПК.Решенията на СЕС от друга страна са с примат над националните тълкувателни актове,когато се извежда истинския смисъл на норми,обхванати от общностното за ЕС право.Същевременно спирането на производствата по идентични дела освен въпроса от преюдициалния характер на решението на СЕС за същите,се следва и от принципите на процесуална икономия и предвидимост на съдебните актове по идентични случаи.Поради това следва обусловените от бъдещото решение на СЕС производства да се спрат,вместо по всички тях да 4 се иска отделно преюдициално запитване. Следва да се съобрази и че съгласно чл.628 от ГПК, винаги, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд следва да отправи преюдициално запитване до СЕС, като с отправяне на запитването се спира производството по конкретното дело, а след произнасянето на СЕС производството се възобновява.От друга страна решението на СЕС по отправено преюдициално запитване е задължително не само за съда, който е отправил запитването ,но също така за всички други съдилища и учреждения в Република България.Поради това и за всеки следващ съд е безпредметно а и недопустимо да отправя ново преюдициално запитване по същите въпроси, поради което логичното приложение на закона е спиране на производството по делото и до произнасянето от СЕС по преюдициалните въпроси.
В случая по въведения предмет на делото пред СЕС и въведения предмет по гражданско дело №3167/2022 г. на РС-Хасково съществува идентитет по обосноваващите нищожността доводи на процесните договори по чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 ал.I т.10 от ЗПК и чл.19 ал. IV от ЗПК в исковата молба за ГПР-кои са неговите съставни части,в тях включват ли се разходите по кредита и сумите дължими по съпътстващия договор за кредит договор за поръчителство на същия,вкл. и възнаграждението по същия,което съставлявало разход по кредита и следвало да се включи в ГПР,съобразно твърденията в исковата молба.Тази част от предмета на първоинстанционното производство е идентична с въпроси №1,2,3, 4 и 5 от запитването на СРС и с предмета на образуваното въз основа на него дело № С-714/22 на СЕС.Ето защо решението по това дело ще даде отговор на поставените въпроси,които са преюдициални и за образуваното първоинстанционно производство.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди съобразно изложеното.В случая преди образуване на спряното първонистанционно производство по относими за спора преюдициални въпроси,изложени по-горе, вече е било отправено от СРС преюдициално запитване, по което е образувано и висящо пред дело № С-714/22 на СЕС, и по тези преюдициални въпроси е недопустимо отправяне на ново преюдициално запитване, а отговорите на СЕС по постановените въпроси ще бъдат задължителни за всички държавни органи и съдилища в Република България при разрешаване същите въпроси, законосъобразно районниятсъд е спрял производството пред себе си до даване на отговори на въпросите от 5
СЕС.Следва да се посочи и че в случая не е възможно частично спиране на първоинстанционното производство,тъй-като решението на СЕС съобразно въведения предмет на делото ще се отрази на всички негови аспекти,които касаят единствено нищожността на двата договора и не могат да се разглеждат отделно и не предпоставят разделно събиране на доказателства,тъй-като са въведени заедно/чл.22 вр. с чл.11 ал.т.9,9А,т.10 и т.11 от ЗПК,съобразно дело C-176/22 на СЕС.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВЪРЖДАВА определение №785/15. V.2023 г. постановено по гражданско дело №3167/2022 г. на Районен съд-Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в седмичен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6