Определение № 2107 от 08.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2107 гр. Пловдив, 29.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501824 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413,ал.1 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „ЮтеКредит България“ ЕООД,ЕИК-205559807 против разпореждане от 29.05.2024г.,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4460/29.05.24г., постановено по ч.гр.д.№ 8199/24г. по описа на ПдРС,21-ви гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против Т. К. К.,ЕГН-********** за заплащане на сумата над 796лв.до претендираните 833,33лв., главница; обезщетение за забава152,05лв.; такса за разглеждане 81,67лв.; такса по чл.5.5 от ОУ-201лв.по договор за кредит № 79444/27.03.22г., както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани.

Жалбоподателят релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт,като сочи,че в заповедното производство съдът не може да преценява каква би била чистата невърната стойност на кредита,а това може да се извърши едва в едно исково производство и то след възражение на ответника.Поддържа,че размерът на ГПР е в рамките на допустимия от закона размер – 38,17%.Развива съображения за характера на мораторната лихва. По отношение на таксата за разглеждане сочи,че същата е дължима с оглед внимателния анализ на кредитоспособността на всеки клиент.Тази такса е включена в ГПР,както и в посочената обща сума,дължима по кредита.Освен това тя е дължима предварително – преди сключване на договора за кредит,към който момент кандидатът за кредит няма все още качеството потребител.По отношение на таксата съгл.чл.5.5 от ОУ посочва,че това е изрично уговорена дължима такса за административни разходи,като клаузата е ясно формулирана,а сумите и основанията са изрично посочени за всеки разход в Тарифа за таксите и комисионните на физически лица.В чл.11,т.17 от ЗПК била предвидена възможност за събиране на други такси.Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за изпълнение на посочените суми. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд,като преценка на доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.

1

Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районният съд е постъпило заявление от „ЮтеКредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против Т. К. К. в размер на 833,33лв.главница, 152,05лв.лихва за забава за периода 27.05.22г.09.05.2024г.,201лв.такса съгласно чл.5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България“ ЕООД ,такса за разглеждане в размер на 81,67лв.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.В заявлението се сочи,че вземането произтича от договор за предоставяне на кредит № 79444/27.03.22г.,сключен от разстояние, като длъжникът не е изпълнявал задълженията си за изплащане на месечните погасителни вноски и е изпаднал в забава.Изискуемостта на задължението е настъпила с изтичане на крайния срок на погасяване на кредита-27.09.22г. Във връзка с указания на заповедния съд, заявителят е уточнил извършените плащания по кредита – общо 204лв.

С разпореждане,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4460/29.05.24г.заповедния съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част, като е приел че договорът за кредит е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 – липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните, предвид уговорената такса разглеждане,която е недължима на осн.чл.10а,ал.2 от ЗПК.Реално се заобикаляло ограничението на ГПР по чл.19,ал.4 от ЗПК.Прието е,че и претендираната такса по чл.5.5 от ОУ също е принципно недължимачл.10а,ал.2 от ЗПК. С оглед този извод съдът е приложил нормата на чл.23 от ЗПК,че на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, поради което и е уважил искането за издаване на заповед за изпълнение за разликата между сумата,съставляваща отпуснат кредит и признатата като платена сума,а за остатъка от претенциите е отхвърлил заявлението.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на заповедния съд.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката,която следва да извърши и преценката на фактите по делото.Съгласно изискванията на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК,ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор,то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия.Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира,че от уговорките в представения договор възниква съмнение относно размера на посочения в него ГПР.Така в клаузата за дължимост на такса за разглеждане е посочено,че същата е дължима от кредитополучателя и ще се издължава с месечните погасителни вноски.В рамките на заповедното производство не може да се извърши преценка дали същата сума е включена при определяне на ГПР. Тази такса е значителна по размер спрямо размера на отпуснатия кредит,като е записано изрично в погасителния план,че се изплаща като част от погасителната вноска,т.е.тя съставлява едно скрито оскъпяване на кредита и води до заблуждаване на потребителя.Тази търговска практика е нелоялна и заблуждаваща съобразно легалната дефиниция по чл.6,§1 от Директива 2005/29/ЕО,а с оглед преценката по чл.4, § 1 от Директива 93/13/ЕО за неравноправност се достига до извод за евентуална недействителност на договора в неговата цялост.Дали е налице заобикаляне на забраната,инкорпорирана в чл.19,ал.4 от ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР може да се установи само в един състезателен исков процес.

В тази връзка, за да се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми следва да се отчетат изложените факти за размера на извършени плащания с оглед приложение на нормата на чл.23 от ЗПК.Несъстоятелно е оплакването в 2 жалбата, че в заповедното производство съдът не може да извършва подобна преценка,т.к. последната е функция от служебното задължение за проверка за неравноправност на потребителските договори и прилагане на императивна правна норма,каквато е чл.23 от ЗПК.

По изложените съображения съдът намира, че правилно е издадена заповед за изпълнение само по отношение на непогасения размер на главницата по договора за кредит,която е резултат от математическо изчисление на разликата между чистия размер на главницата и изплатените от потребителя суми.

Постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.05.2024г.,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4460/29.05.24г., постановено по ч.гр.д.№ 8199/24г. по описа на ПдРС,21-ви гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против Т. К.

К.,ЕГН-********** за заплащане на сумата над 796лв.до претендираните 833,33лв., главница; обезщетение за забава 152,05лв.; такса за разглеждане 81,67лв.; такса по чл.5.5 от ОУ-201лв.,по договор за кредит № 79444/27.03.22г., както и за разноските над уважените размери в заповедта.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3