Определение № 184 от 14.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20251100608287 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. М.Х. от САК, защитник на подсъдимата С. Н., срещу протоколно определение от 01.12.2025 год., постановено по НОХД № 10983/2025г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на същия защитник за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимата.

В подадената жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че са налице съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на посочване на всички обективни и субективни признаци на инкриминираното деяние в обвинителния акт, засягащи характера и правната квалификация на престъплението. Изложени са аргументи за наличие на противоречия между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт. Твърди се, че същият е с непълно и неточно описание на фактите, които обуславят съставомерността на деянието, най-вече относно факта на управляване на лек автомобил след употребата на наркотични вещества, съответно че липсва фактическо обвинение, което от своя страна води до нарушаване правото на защита.

1

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

При разглеждането й по същество, настоящият съдебен състав намери жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

На 29.07.2025 г. е образувано НОХД № 10983/2025 г. по описа на СРС по внесен обвинителен акт срещу С. П. Н. за престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК.

С определение, постановено в открито разпоредително заседание на 01.12.2025 г. по НОХД № 10983/2025 г. по описа на СРС, 134-ти състав, съдът е констатирал, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемата, поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в жалбата на адв.Х., ги намира за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Възраженията на адв.Х. в разпоредително заседание са идентични с изложените от него такива в разглежданата жалба, като въззивният състав споделя крайното становище на Софийски районен съд за липса на съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимата в производството и които да налагат прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора.

Настоящият въззивен състав, след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт, констатира, че първоинстанционният съд е изпълнил своите задължения в пълнота, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално-правната норма на чл.248, ал.1 от НПК, при което не се констатират допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на контролирания съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото, в което, след като са изслушани становищата на страните по въпросите, очертани в нормата на чл. 248, ал.1 от НПК, в т.ч. и по т.3 от същата разпоредба, СРС се е съобразил със 2 задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т. 4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен внесения обвинителен акт от съдържателна страна. В конкретния случай, следва да се отбележи, че обвинителния акт е достатъчно ясен и в неговата обстоятелствена част са посочени, датата, времето, мястото, както и конкретни инкриминирани действия на подсъдимата, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени от нея и в резултат на които е настъпил вредоносният резултат, произтичащ от засягане на защитаваните обществени отношения. Ето защо въззивният съд споделя извода на първия съд, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното НОХД, е редовен, годен е да постави фактическите и правни рамки на обвинението, респективно да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето в атакуваното определение.

Настоящият съдебен състав счита, че не е налице посоченото в хода на разпоредителното заседание противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт. И в двете е посочено, макар и с различни езикови средства, че подсъдимата е управлявала МПС. Изложените от защитата на подсъдимата Н. възражения, за които се сочи непълнота в обвинителния акт, състояща се в липса на достатъчно описание на факта на управление от страна на подсъдимата на МПС в обвинителния акт, са неоснователни. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, в същата е описано как подсъдимата е била водач на спряното за проверка МПС, което смислово означава именно, че същата е управлявала лекия автомобил към инкриминирания момент, като е посочено вида на същото МПС и са вписани всички индивидуализиращи го характеристики, като за пълнота следва да се посочи, че съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в §6, т.25 от ЗдвП, „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство…“ . Това изпълва посочената от законодателя необходимост от описание на деянието в тази му част.

Въззивният съд намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъплението по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение спрямо С. Н.. Не се установява неяснота във 3 волята на държавния обвинител или противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, не е било ограничено правото на защита на подсъдимата, респективно нейните процесуални права, а именно да разбере в какво е обвинена и въз основа на какви доказателства. Описаните факти в обстоятелствената част не противоречат на диспозитива, с оглед на което правилно районният съд е приел, че е налице съответствие и пълнота на описаното от прокурора в обвинителния акт, който по своето съдържание отговаря на изискванията заложени в разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК.

При това положение въззивният съд намира, че определението на първостепенния съд, постановено в разпоредителното заседание по делото, е правилно и законосъобразно. При извършената от въззивния съд служебна проверка на внесения в съда обвинителен акт не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата, поради което и жалбата на адв.Х., защитник на същата, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.12.2025 год., постановено по НОХД № 10983/2025 г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по делото поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4