Определение № 2423 от 14.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2423 гр. Варна, 14.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500953 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по жалба на Ю. Вячеславовна С., ЕГН **********, срещу Определение №3706/28.03.2023г. по гр. д. №1351/2024г. на ВРС, 17-ти състав, в частта с която, след подадени възражения по чл.414а, ал.1 и ал.2 от ГПК и становище от заявителя, директно е разпоредено: да се издаде изп. лист в полза на заявителя: собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. Варна, ...................., ул. ......................., представлявани от управителя „Хоум мениджмънт Варна-1“ ЕООД , за присъдената със Заповед №661 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 06.02.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1351/2024г. на ВРС, 17-ти състав, дължима сума от общо 446.37 лева, от които 255.58лв. вноска за фасада-север, 53.65лв. вноска за фасада-изток и 137.14лв. вноска за ремонт тротоар, ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на заявлението в съда – 02.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както 61.07 лв. за заплатена държавна такса в заповедното производство и сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на акта на ВРС, в обжалваната му част, въз основа на които се моли за негова отмяна в същата част.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна депозира отговор, с който оспорва подадената жалба, излага аргументи за правилност на определението на ВРС и моли за потвърждаването му в обжалваната част.

1

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по заявление на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост в гр. Варна, ...................., ул. ......................., представлявани от управителя „Хоум мениджмънт Варна-1“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ю. Вячеславовна С. за сумата в общ размер от 3 053,46 лв. за периода септември 2022 г. – декември 2023г., представляваща сбор от дължимите на ЕС суми от: 120 лв. хонорар домоуправител, 876,36 лв. такси поддръжка и управление, 53,92 лв. режийни, 80,96 лв. фонд „Ремонт и обновление“, 506,85 лв. охрана и 1 415,37 лв. ремонти, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението - 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; а също и за разноските в заповедното производство в размер на 61.07лв. за платена държавна такса и 600.00лв. – платено адвокатско възнаграждение.

С разпореждане от 06.02.2024г. по делото съдът е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу длъжникa за горепосочените суми, както и за претендираните със заявлението разноски.

Заповедта е била връчена редовно на длъжника Ю. С. на 16.02.2024г., като в едномесечния срок по чл.412, т.8 от ГПК С. е подала възражение по реда на чл.414а, ал.1 и ал.2 от ГПК, че е заплатила в срока за изпълнение част от дължимите суми по заповедта, както и че не е дала повод за делото, поради което не дължи разноски за заповедното производство (не е зачертано или посочено като неподдържано бланковото изречение за това).

С разпореждане № 8902 от 29.02.2024 г. по делото съдът е връчил препис от възражението на заявителя в изпълнение на процедурата по чл.

414а, ал. 3 ГПК.

В срок заявителят е подал становище вх. №18597/06.03.2024г., в което е признал, че част от вземанията са погасени, но че незаплатена е останала сумата от общо 446,37 лв., от които 255,58 лв. вноска за фасада-север, 53,65 лв. вноска за фасада-изток и 137,14 лв. вноска за ремонт тротоар, както и съдебно-деловодните разноски в размер на 61,07 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 9585 от 07.03.2024г. на длъжнка е била предоставена възможност в едноседмичен срок да доплати посочените суми в полза на заявителя по делото.

Депозирана е била молба вх. №23679/22.03.2024г. от длъжника, в която е било направено възражение за принципна недължимост на сумите за ремонт 2 на „фасада севр“, както и че били представени документи, сочени да доказват извършени плащания „за ремонт“.

С молба с вх. № 24139/25.03.2024г. заявителят отново е посочил, че не приема за погасени задълженията в общ размер 446,37 лв., от които 255,58 лв. вноска за фасада-север, 53,65 лв. вноска за фасада-изток и 137,14 лв. вноска за ремонт тротоар, както и съдебно-деловодните разноски в размер на 61,07 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение. Поради това поискал издаване на изпълнителен лист за тези суми.

С определението от 28.03.2024г. ВРС е приел възражението по чл.414а, ал.1 от ГПК, в частта за задълженията в общ размер 2 607,09лв., съставляващи сбор от част от сумите по заповедта, а именно: 120 лв. хонорар домоуправител, 876,36 лв. такси поддръжка и управление, 53,92 лв. режийни, 80,96 лв. фонд „Ремонт и обновление“, 506,85 лв. охрана, както и 969 лв. ремонти, както и е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съответната част. Тези части от акта на ВРС не са предмет на въззивно обжалване.

Със същото определение ВРС директно е разпоредил и да се издаде изп. лист в полза на заявителя: собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. Варна, ...................., ул.

......................., представлявани от управителя „Хоум мениджмънт Варна-1“ ЕООД за присъдената със Заповед № 661 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.02.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1351/2024г. на ВРС, 17-ти състав, дължима сума от общо 446.37 лева, от които 255.58лв. вноска за фасада-север, 53.65лв. вноска за фасада-изток и 137.14лв. вноска за ремонт тротоар, ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на заявлението в съда – 02.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както 61.07 лв. за заплатена държавна такса в заповедното производство и сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение. Тези части от акта на ВРС са предмет на въззивно обжалване.

При тези данни и във връзка с дължимата от ВОС проверка за валидност и за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, настоящият състав на въззивния съд намира следното по съществото на жалбата:

Възражението по чл.414а от ГПК се основава на твърдения за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение, респ. за това дали длъжникът е дал повод за образуване на делото. С разпоредбите на чл.414а от ГПК се цели да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно, изцяло или отчасти, а също и да се разреши спорът между страните, включително в частта за сторените в производството разноски. При подадено от заявителя становище в срок, както е в случая, заповедният съд следва да се произнасе по основателността на възражението и по постъпилото становище (чл.414а, ал.4, изр.2 от ГПК). Произнасянето включва както преценка за наличието на доброволно изпълнение на задължението (изцяло или отчасти) в рамките на срока по чл.412, т.8 от ГПК, така и преценка, при възражение по чл.414а, ал.2 от ГПК, дали длъжникът, независимо, че е 3 дължал вземането, ще дължи и разноските по заповедното производство, по съображения, изводими от това дали е станал повод за инициирането му. Ако приеме, че плащане е налице, респ. че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, заповедният съд постановява изричен диспозитив, с който приема възражението по чл.414а от ГПК. Ако прецени, че не е налице плащане, или че макар плащане на главницата да има, с поведението си длъжникът е дал повод за предявяването на вземането, съдът също изрично „не приема“ възражението по чл.414а от ГПК. Доколкото определенията по чл.414а, ал.4, изр.1 и изр.2 от ГПК могат да имат преграждащ характер спрямо развитието на следващото се производство по повод по издадената заповед за изпълнение и доколкото чрез тях се разрешава двустранно развилият се спор за дължимостта на разноските от длъжника при основателното (и платено в срок доброволно) задължение, в зависимост от това дали той е предизвикал заповедното производство или не, тези определения подлежат на инстанционен контрол. Едва след влизането в сила на този акт на заповедния съд издадената заповед ще се стабилизира и ще придобие характера на годно изпълнително основание, въз основа на което да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя. До влизането в сила на акта, с който съдът приема или не приема възражението по чл.414а от ГПК, заповедта не е стабилизирана в цялост и респективно не се е трансформирала в изпълнително основание. Поради което и не е налице основание за издаване на изпълнителен лист към момента. В изложения смисъл е преобладаващата практика на ОС-Варна, както и актуалната еднозначна такава на Апелативен съд Варна - Определения по ч.гр.д. №1991/23г. и по ч.т.д. №1707/23г. на ВАпС; Определение №17/09.01.2024г. по в.ч.гр.д. №529/2023г. на 1-ви състав на ГО на ВАпС; Определение №45/18.01.2024г. по в.ч.гр.д. №18/2024г. на 2-ри състав на ГО на ВАпС; Определение №46/18.01.2024г. по в.ч.гр.д. №18/2024г. на 2-ри състав на ГО на ВАпС; и други.

При така приетото, постановявайки да се издаде изпълнителен лист за част от вземанията по заповедта, както и за разноските по заповедното дело, преди да е влязло в сила определението, с което в тези части възраженията по чл.414а от ГПК не са приети и за които в случая дори не е постановен изричен диспозитив, нито са дадени указания за обжалваемостта му, ВРС е уважил молбата за изп. лист преди все още да има годно изпълнително основание за това. Искането за последното е следвало да бъде оставено без уважение към настоящия момент, без да има пречка да бъде поискано, респ. уважено по-късно, вече при осъществяване на предпоставките за това.

Доколкото има подадена от заявителя молба за издаване на изп. лист, то произнасянето не е недопустимо, а е неправилно към настоящия момент, при което и следва да бъде отменено. Делото следва да продължи пред ВРС при отчитане на гореизложените съображения.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Определение №3706/28.03.2023г. по гр. дело № 1351/2024г. на ВРС, 17-ти състав, в частта с която, след подадени възражения по чл.414а от ГПК от длъжника и след становище от заявителя, директно е разпоредено: да се издаде изп. лист в полза на заявителя: собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. Варна, ...................., ул. ......................., представлявани от управителя „Хоум мениджмънт Варна-1“ ЕООД, за присъдената със Заповед № 661 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.02.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1351/2024г. на ВРС, 17-ти състав, сума от общо 446.37 лева, от които 255.58лв. вноска за фасада-север, 53.65лв. вноска за фасада-изток и 137.14лв. вноска за ремонт тротоар, ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на заявлението в съда – 02.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както 61.07 лв. за заплатена държавна такса в заповедното производство и сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 25.03.2024г. на етажните собственици на обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр.

Варна, ...................., ул. ......................., представлявани от управителя „Хоум мениджмънт Варна-1“ЕООД, за издаване на изпълнителен лист за присъдените със Заповед №661 за изпълнение на парично задължение по чл.