Решение № 406 от 05.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Благоевград, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500450 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Т.Б.“, ЕООД против решение № 500093/26.01.2023 г., постановено по гр.д. № 152 по описа за 2021 г. на РС- Разлог.

Жалбоподателят сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, при неправилна преценка на фактите и непълнота на доказатествата. Сочи, че са събрани гласни доказателства, които съдът макар да сочи, че ги кредитира, не ги е обсъдил, а от тях е видно, че ищецът не е престирал труд в процесния период съобразно трудовия договор и длъжностната му характеристика. Позовава се на показанията на Св. М., който заявява: „Ноември месец 2019 г. топлоцентралата в Добринище не работеше“, като уточнява „Октомври месец на 2019 г. централата в училището не е работила и не си спомням конкретни дати за аварии“ и пояснява че „централата след като не работи, не е необходима поддръжка“ . Така съдът не е обсъдил възражението им за неположен труд. Съдът не е обсъдил, че поради близката роднинска връзка между управителя на дружеството и ищеца, трудовото му правоотношения е било само формално. В подкрепа на това му твърдение са свидетелските 1 показания на св. Б., който сочи, че двамата имат роднинска връзка. Димитър е племеник на М.. Моли решението да се отмени.

Възиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че от гласните доказателства се установява, че дори и да не работи топлоцентралата, винаги трябва да има дежурен на смяна който да отговаря за поддръжката и изправността й. Наличието на роднинска връзка мужду ищеца и управителя на „Т.Б.“, ЕООД е твърдение, което е недоказано, а е и ирелеватен факт.Видно от назначената експертиза е, че суми за плащане на ищеца за възнаграждение и за ползване на отпуск през м. октомври, 2019 г. са начислени в счетоводството на жалбоподателя. Моли решението да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима - подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение „Т.Б.“, ЕООД е осъдено да заплати на М. М. сумата от 623,08 лв., представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. октомври, 2019 г. и на сумата от 277,75 лв., представляваща неизплатено нетно обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвани 7 дни платен годишен отпуск.

Решението е валидно и допустимо.

За преценка доводите в жалбата, по които въззивната инстанция дължи произнасяне съобразно чл. 269, изр. 2 от ГПК, съдът съобрази следното:

По делото не се спори по приетите от РС факти, че страните са били в трудовоправни отношения по силата на трудов договор № 9/27.12.2018 г., съгласно който ищеца М. М. е назначен на длъжността "началник смяна топлоцентрала" с брутно трудово възнаграждение от 837,65 лв., който договор е прекратен със заповед № 3/30.10.2019 г. С договора е уговорен размера на основния платен годишен отпуск за година да възлиза на 20 работни дни.

Установява се, че по молба на ищеца на същият е разрешено със заповед на работодателя и е ползвал през м. октомври платен отпуск от 10 дни.

Установява се от заключението на вещото лице, че по

2 счетоводни данни на работодателя за м. 10, 2019 г. на М. М. е начислено възнаграждение за отработени дни и платен отпуск в брутен размер съотв. за трудово възнаграждение за 12 дни – 437,04 лв. и за платен отпуск за 10 дни 365,92 лв. или общо 802,96 лв. съотв. в нетен размер – общо 623,08 лв.

Вещото лице сочи, че възнаграждението не е изплащано в брой или по банков път.

За неползваните 7 дни платен отпуск за 2019 г. вещото лице е изчислило, че обезщетението възлиза на 308,61 лв. в брутен размер съотв. на 277,75 лв. в нетен размер.

Ответникът с отговора по ИМ оспорва дължимостта на възнаграждението за м. октомври, 2019 г. с твърдението че ищецът не е престирал труд дължим съгласно сключения трудов договор. Сочи, че добросъвестността по см. на чл. 8 от КТ означава почтено осъществяване на правата и задълженията, съставляващи съдържанието на трудовото правоотношение, „реализирането им с добра воля и с обичайната грижа на добрия работник или служител и коректния и доброжелателен работодател.“ Разпитани са свидетели някои от които колеги на ищеца, от които се установява, че централата работи само през отоплителния сезон, че през м. октомври, 2019 г. не е работила, че когато не работи централата й се прави профилактика, както и че когато те са били на работа е бил и М. М..

Св. Ш. – „през октомври мисля, че беше при нас“, „не мога да кажа дали е работило парното през октомври, 2019 г.“; св. Б.“виждал съм го октомври 2019 г.,“Подготовката за зимния период се правеше от нас, а когато М. беше в училището я правеше изцяло М.; св. М. “през октомври 2019 г. не помня дали съм го виждал“, „октомври 2019 г. централата в училището не е работила; св. Марудин „от май до ноември централата в Добринище не работеше“; „поддръжка се извършва при нужда, а профилактиката се прави от служителите на централата; „профилактиката се прави преди зимния сезон и може да се прави от работниците, които са си там на място“.

С оглед на така установените факти правилно са приети за основателни предявени от ищеца искове - по чл. 128, ал. 1, т.2 от КТ за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за м. октомври, 2019 г. и по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение за 7 работни 3 дни.

Задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение е предпоставено от наличието на действително трудово правоотношение и реалното престиране на труд от работника. Трудовото възнаграждение се дължи за извършена работа, която съгласно чл. 125 КТ работникът следва да изпълнява точно и добросъвестно. Наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение на работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо реално да полага труд като осъществява фактически съответната трудова функция. С оглед въведената в чл. 8 КТ презумция за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, страната, която твърди неизпълнение, респ. неточно или недобросъвестно изпълнение на задълженията на другата страна, следва да го докаже.

Възражението на работодателя по настоящото дело, че не дължи трудовото възнаграждение, тъй като ищецът не е престирал труд – не е изпълнявал трудовите си задължения съобразно възложените му функции, е несъстоятелно. Работодателят не доказа неизпълнение на трудови задължения от страна на М.М., което неизпълнение да е виновно.

В случай на непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя, а именно: при неизпълнение на трудовите норми /чл. 266, ал. 1 КТ/, при престой и производствена необходимост /чл. 267КТ /, при производство на некачествена продукция / чл.

268, ал. 3 КТ / - така е постановено в Решение № 171 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 843/2012 г., IV г. о., ГК, както и в Решение № 192 от 28.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 110/2019 г., III г. о., ГК , в което макар и по друг повод е посочено, че Възражението на работодателя, че не е възлагал задачи е твърдение за ирелевантен факт, доколкото невъзлагането на задачи не освобождава работодателя от задължението за плащане на трудово възнаграждение. Извод - който сочи, ВКС - следва по аргумент на по-силното основание от правилото на чл. 267, ал. 1 КТ, според което трудовото възнаграждение се дължи и при престой. ВКС е посочил и че когато трудовият договор има за предмет престиране на работна сила, а не на резултат, работникът или служителят трябва да докаже, че е предоставил 4 работната си сила, а работодателят е длъжен да докаже неизпълнението - че работникът не се явил, че е напуснал преждевременно и т. н. Тъй като трудовият договор е с продължително изпълнение, за да се установи, че е предоставил работната си сила, работникът или служителят е достатъчно да докаже, че е постъпил на работа. Този извод – продължава ВКС - се извежда и по аргумент от чл. 63, ал. 3 КТ, където непостъпването на работа е уредено като прекратително условие. Постоянното, системното или продължителното неизпълнение на трудовите задължения, включително неявяване на работа, преждевременно напускане или отказ да се изпълняват поставените задачи са факти на неизпълнение и те се доказват от работодателя; в Определение № 343 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 511/2021 г., III г. о., също е посочено, ч е Невъзлагането на задачи, не освобождава работодателя от задължението за плащане на трудово възнаграждение.

По настоящото дело от свидетелските показания се установява, че ищецът е предоставил работната си сила, като от тях не е видно каквото и да било неизпълнение от страна на ищеца предвид характера и естеството на трудовите му задължения.В нито едни показания на който и да е свидетел не се сочи нещо което е било дължимо да се извърши от М. М., съгласно заеманата от него длъжност, което той да не е сторил. Самият работодател също не конкретизира неизпълнение на точно определено задължение, поето с трудовия договор и длъжностната характеристика на ищеца.

Осен това по делото от назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че за процесния месец на ищеца м у е начислено трудово възнаграждение при съобразяване, че съгл. чл. 128, т. 1 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения труд. Изпълнението на това задължение от ответника като работодател за начисляване на трудово възнаграждение за отработените дни от ищеца представлява признание, че през тези дни ищецът е полагал труд , съобразно естеството на работата на която е назначен с трудовия договор.

Довода направен за пръв път в жалбата за формално сключен тр. договор предвид роднинските връзки между ищеца и управителя на дружеството –работодател е ирелевантен факт, а освен това е проява на неправомерно поведение, от което страната която го е допуснала /в случая 5 жалбоподателя/ не може да черпи изгодни за себе си последици. Затова БлОС счита, че на ищеца се дължи начисленото му възнаграждение за м. октомври 2019 г. На него му се дължи и обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск.Задължението за заплащането му възниква за работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение. В с л у ч а я трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, като за неизползвания от н е г о платен годишен отпуск от 7 дни му се дължи обезщетение, което според експертизата възлиза на 277,75 лв.

Предвид съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на РС, и несъстоятелността на доводите в жалбата, атакуваното решение, с което предявените искове по чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ са уважени следва да се потвърди.

Претенцията на възиваемия за присъждане на разноски от 500 лв. за адвокатско възнаграждения на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед изхода на делото БлОС уважава, тъй като се доказа, че такова е уговорено и заплатено.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, от ГПК БлОС РЕШИ:

Потвърждава решение № 500093/26.01.2023 г., постановено по гр.д. № 152 по описа за 2021 г. на РС- Разлог.

Осъжда „Т.Б.“, ЕООД, с ЕИК 205234404 да заплати на М. К.

М., с ЕГН ********** сумата от 500 лв., представляваща разноски за настоящата инстанция

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6