Определение № 340 от 27.05.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. Ловеч, 27.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20224300500187 по описа за 2022 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против разпореждане № 780/07.04.2022 г., по ч.гр.д. № 306/2022 г. на РС Тетевен в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против Г. М.

М. е отхвърлено за сумата от 1775,79 лв. – договорно възнаграждение.

В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността на вземането) и върху неговия формален характер, частният жалбоподател излага оплакване за напускане границите на формалната проверка на заявлението, доколкото заповедният съд извършил преценка и квалифицирал като неравноправни, уговорките в договора, от които произтича вземането, за което съдът отказал да издаде заповед за изпълнение. В частната жалба се развиват подробни съображения относно, според които клаузата в договора, от която се претендира възнаградителна лихва, няма неравноправен характер. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (11.04.2022 г.), същият е изтекъл на 18.04.2022 г., а частната жалба е подадена на 13.04.2022 г., видно от датата на приемане на пощенската пратка от куриера. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 2763,30 лв. – главница;

1775,79 лв. – договорно възнаграждение; 3271,80 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуги; 20,52 лв. – лихва за забава и 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК за договорното възнаграждение от 1775,79 лв., заповедният съд приел, че кредиторът не може да иска възнаграждение за такси и комисионни за действия, свързани с изпълнение на договора, с оглед на което е предвиждащата такова възнаграждение клауза от общите условия се явява нищожна, като противоречаща на чл. 10а ЗПК.

Окръжен съд Ловеч намира за правилен извода на районния съд за нищожност на уговорките в договора, от които се претендира вземането за договорно възнаграждение. Правилно и с оглед съдържанието на сделката районният съд е приел, че към договора следва да се прилага Закона за потребителския кредит (ЗПК). В съответствие със закона и с оглед притежаваното от длъжника качество на потребител съдът е извършил проверка за това дали искането в заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали то е основавано на неравноправна клауза в договора (чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК). Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. След като в заявлението няма означение на ГПР и не става ясно как е формиран размерът на възнаградителната лихва, за съда не е налице възможност да прецени дали това не съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, т. е. дали не се претендира необосновано високо обезщетение. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на разбирането за договорната свобода и за сключване на договора от длъжника при предоставен му стандартен европейски формуляр, преддоговорна информация с посочени параметри, възприети в съдържанието на ДПК. Договорната свобода и осведомеността на длъжника от изброените източници относно същественото съдържание на договора, не освобождават съда от задължението му да извърши проверка в обхвата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. При потребителските договори приложението на принципа на свободата на договаряне е ограничен от регламентацията на ЗК и ЗЗП във връзка с въведените законови изисквания относно съдържанието на тези договори, целящи защита на икономически послабата страна като потребители.

По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 780/07.04.2022 г., по ч.гр.д. № 2

306/2022 г. на РС Тетевен в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против Г. М. М. е отхвърлено за сумата от 1775,79 лв.

– договорно възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3